Начало / Новини / Новини и събития / Национална научна конференция „Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа“

   
Национална научна конференция „Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа“

В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се провежда двудневна Национална научна конференция на тема: „Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа“. Научният форум се осъществява по инициатива на чл.-кор. проф. дин Иван Илчев и е по проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Събитието бе открито от проф. Димитър Веселинов, който поздрави присъстващите и представи програмата на конференцията. Конференцията предвижда три сесии, в които ще бъдат представени докладите „Проблеми при възприемането на „другия“. На примера на кръстоносните походи 12-14 в.“, „България и българите, видени от западноевропейците през 14 – 15 век“, „Българите в австро-унгарския печат през 1876 г. Параходът "Радецки" като "case study", „Ако географските карти можеха да правят политически заявления ... Балканските граници на Хабсбургите като пропагандно послание през ХVII-XVIII век“, „Българо-сръбската етно-политическа граница от 19 век, наблюдавана през 60 и 70-те години от Феликс Каниц“ и други.

1-1

Чрез телефонна връзка чл.-кор. проф. Иван Илчев поздрави участниците в конференцията с откриването на събитието и отбеляза, че се надява всички доклади да бъдат на високо ниво и да се получат интересни дискусии. „Ние обикновено гледаме съседите си на крива оптика, а рядко поглеждаме как съседите и по-далечните ни съседи виждат нас и доколко техният поглед е справедлив или не. Пожелавам ви успех и всичко най-хубаво през тези два дни“, каза проф. Илчев.

2-2

Проектът „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ се изпълнява от дванадесет водещи организации, които са фундамент на националната научна инфраструктура в сферите на „Културните и творческите сектори (архитектура, филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, включително моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио“. Чрез своята дейност оказват ключово влияние върху управлението и опазването на културното наследство (КН), управлението на защитени местности и опазването на околната среда, развитието на регионите, образованието, различни икономически сектори от креативните и рекреативните индустрии, развитието на библиотечно, музейно и архивно дело, изкуствата и други. Водещи са в подготовката на студенти, докторанти, пост-докторанти, в изпълнението на проекти и качеството на публикации.

3-3