Събитието откри Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти. Тя уточни, че книгата на Сивилов всъщност е неговият докторат. Проф. Искра Баева и проф. Драгомир Драганов, които са помогнали в работата на Александър Сивилов, дадоха своята висока оценка за труда на младия историк.

Проф. Баева обобщи, че датата 11 септември показва цялата пъстрота на световната история и няма сили, които могат да поемат само доброто или само злото. В историческите събития има много и най-различни сенки и отсенки и различни роли играят различни държави. „В книгата си Александър Сивилов се е опитал да направи нещо друго, което засяга пряко българското общество – как се осъществява преходът. Само че преходът, също както датата 11 септември, има различни лица, тъй като в неговата книга първо се говори за един друг преход – за уникалния опит на Салвадор Алиенде да направи един демократичен социален експеримент. Да изгради социализъм, но не онзи, който е съществувал в Източна Европа и Съветския съюз, а нов, демократичен социализъм. В книгата се описват трудностите, с които Алиенде се среща, гражданския бунт, който предизвиква и трагичната съдба не само на Алиенде, а и на негови хиляди поддръжници. Във втората част на книгата авторът разглежда режима на Пиночет“, посочи проф. Баева.

Проф. Драганов изрази удоволствието си, че е бил научен ръководител на д-р Александър Сивилов и горещо препоръча труда на автора да бъде прочетен. Той подчерта, че Сивилов е направил нещо много интересно: „Той влезе в дискусията за много любопитния процес на преходите от диктатури към демокрация в Латинска Америка. Аз го поздравявам за тази му дързост и го поздравявам за добрите резултати, които постигна и се надявам, че в тази дискусия, в която той влезе, ние най-сетне ще изясним възможно ли е реалният социализъм да е демократичен или демократичният да е реален."

11 септември 2001 г. стана известен като датата, на която беше атакувана демокрацията. Видяхме пламнали небостъргачи и смъртта на хиляди невинни граждани. Западните държави се обединиха под егидата на САЩ, за да се противопоставят на тероризма.

Това не е първият трагичен 11 септември. През 1973 г. армията на Чили напада двореца, в който се намира демократично избраният президент на страната Салвадор Алиенде. Телевизията показва горяща сграда, пикиращи самолети и убити граждани. Операцията е подкрепяна от Съединените щати. При последвалата военна диктатура хиляди чилийци преминават през центрове за мъчения, концлагери или изчезват безследно. Ген. Аугусто Пиночет обявява, че целта на военните е да спасят държавата си от тоталитарната система на комунизма. Пред нас остава открит въпросът:

Докъде може да стигнем, за да запазим демокрацията?

Александър Сивилов е преподавател по история на СССР в Катедрата по Нова и съвременна история на Историческия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. След като завършва магистратура по История на Евразия, Русия и Източна Европа през 2003 г., той се насочва към историята на Латинска Америка. През 2009 г. защитава дисертация на тема „Преходите в Чили 1970 – 1993“.

Д-р Сивилов има десетки научни публикации, посветени на проблеми от международните отношения и революционните движения в латиноамериканския регион, както и на историята на Съветския съюз. През 2012 и 2013 г. той специализира последователно в Московския държавен университет “М. В. Ломоносов” и в Лойола Юнивърсити, Чикаго. В момента е посветил изследванията си на влиянието на СССР в Южноамериканския континент и Карибите.