В Аулата на Богословския факултет се проведе тържествен факултетен съвет, с който беше отбелязана 100-годишнината от създаването на факултета. Богословският факултет бе отличен с Почетен знак на президента на Република България, а Светият синод награди ректора на Софийския университет и на декана на факултета с орден „Св. Климент Охридски“ - I-ва степен. С орден „Св. Кирил и Методи“ - I-ва степен бе отличен доц. д-р Павел Павлов.
Тържественият факултетен съвет на Богословския факултет се проведе на 10 март 2023 г. На същата дата преди един век се провежда първият факултетен съвет и избор на декан, с което се поставя началото на съществуването на Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски".
На празника присъстваха Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, духовен наставник на Богословския факултет с решение на Светия Синод от 2019 г., ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова, зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, представители на Българската православна църква, представители на ректорското ръководство на университета, декани и преподаватели и студенти. Празникът бе уважен и от световноизвестния професор по теология Карл-Вилхелм Нибур от Университета „Фридрих Шилер, доктор хонорис кауза на Софийския университет .
Празничното тържество започна с тропар на св. Климент и бе открито от декана на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов. Той приветства присъстващите и заяви, че събитието няма за цел да се направи възстановка на случилото се точно преди сто години на това място събитие, а е с цел да си спомним и почетем онези, които реализираха една мечта въпреки трудностите, както и за да благодарим на всички, писали стогодишната история на Богословския факултет. „С този форум поставяме началото на тържествената годишнина, през която в редица инициативи ще се опитаме да извървим ретроспективно стогодишния си път, като представим резултатите и постиженията на родната богословска наука“.
В своето слово деканът на Богословския факултет заяви, че през следващите месеци предстои завършването на реставрационните дейности по сградата на Факултета, както и обновлението на Академичния параклис, за да може през месец ноември достойно и подобаващо да бъде посрещнат денят, в който св. Църква е определила да се чества паметта на св. Климент Охридски, патрон на Софийския университет и небесен покровител. Като естествен завършек на тази годишнина ще бъде проведена научна сесия, в която участниците ще се опитат да очертаят и предложат визията си за развитието на родната богословската наука, както и на Богословския факултет в третото десетилетиет на настоящия век.
„И тъй като вярваме, че доброто начало е благословеното начало, деканското ръководство посети във вчерашния ден Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит, за да изпроси Неговия отечески благослов за провеждането на това тържествено мероприятие. Негово Светейшество с радост ни прие, изслуша и благослови провеждането това събрание, като ни увери, че молитвено е с нас“, каза още доц. Найденов.
Снимка: Българска патриаршия
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков отправи своя поздрав към всички и честити празника на своите колеги от свое име и от името на академичната общност на университета. Той посочи, че още от самото си създаване този факултет става център за духовно и религиозно образование. А днес, един век по-късно, могат да се видят неговото развитие и постижения, неговият авторитет не само у нас, а и в чужбина. „Първите университети са се съсредоточавали върху основните науки, обхващащи човешкото битие – теология, медицина и право. Един университет не би бил цялостен, истински университет, ако няма богословски факултет. Затова съм изключително щастлив, че Богословският факултет със своите преподаватели и студенти, с уникалните си библиотеки и параклис, заема своето изключително важно място в сърцето на нашата Алма матер“, каза още проф. Герджиков.
Той подчерта, че никога не е било лесно да се подготвят достойни хора за духовно и религиозно-нравствено обучение и възпитание, oсобено във време, когато материалното често взима надмощие над духовното, когато се размиват понятията за ценностна система. Обръщайки се към колегите си от Богословския факултет, ректорът изрази увереността си, че именно те ще продължават да поддържат силата на духовността и вярата, силата на човешките ценности, че ще продължат да развиват православната богословска наука, а със специалността „Религиите в Европа“ – да обучават и специалисти в областта на трите монотеистични религии, формирали през вековете културата и цивилизацията на Европа.
„Дори годините, в които сме били разделени, когато след Втората световна война Богословският факултет е изваден по идеологически причини от състава на Алма матер, не са попречили на нашата близост и днес повече от сигурно е, че вашето място е именно в Софийския университет“, каза още ректорът и пожела на всички през следващите десетилетия да продължат активната си научно-изследователска и учебно-преподавателска дейност и да ни водят духовно напред.
Проф. Герджиков прочете и първия протокол на първия факултетен съвет, проведен точно преди сто години, с който се полагат основите на Богословския факултет, а за декан е избран проф. прот. Стефан Цанков.
В рамките на тържествения факултетен съвет деканът на Богословския факултет изнесе доклад, проследяващ историята на факултета. В него доц. Найденов отбеляза, че случилото се тук преди сто години не е спонтанен акт, а добре премислено решение на родната ни Църква и Държава. „Идеята за откриване на Богословски факултет у нас се заражда още преди Освобождението. Възстановяването на Българската църква през 1870 г. като Българска екзархия налага необходимостта от високо просветени църковни кадри и образовани църковнослужители“, каза още доц. Найденов и подчерта, че идеята на църковно-народните ни водачи в Цариград за откриване на Българска гимназия и Български университет с Богословски факултет към него не намерили реализация поради липса на средства и на подготвени преподавателски кадри, както и поради политически събития. След Освобождението следват години на изявено постоянно желание от страна на Св. Синод съответно пред Министерството на външните работи и изповеданията и Министерството на просвещението за откриването на Висша богословска школа, а предвиденият фонд (от 1895 г.) за изграждане на Паметник на Българската екзархия да бъде използван за построяване на сграда за Богословския факултет (в края на 1911 г. фондът възлиза на 200 000 златни лева). За място за построяването на тази сграда се предвижда да се даде даром старо митрополитско място на пл. „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“).
Доц. Найденов припомни пътя на изграждането на Богословския факултет и отбеляза, че през 1912 година Св. Синод назначава специална комисия, състояща се от ректора на Софийската духовна семинария Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), протосингела на Софийската митрополия архимандрит Макарий (по-късно Неврокопски митрополит) и прот. д-р Стефан Цанков – тогава началник на Духовно-просветния отдел на БПЦ, а по-късно ректор на Софийския университет, както и университетските професори Васил Златарски и Беньо Цонев, на която комисия възлага да определи учебния план, т.е. лекционните часове и курсове. Поради настъпването на Балканската война тези програми са приети едва през юли 1914 година.
Следва доклад на прот. д-р Стефан Цанков, на основата на който Св. Синод определя бъдещата професорска колегия и броя на катедрите. Това разпределение е взето предвид по-късно в оформянето на „Закона за народното просвещение“ (чл. 285, буква „ж"), който предвижда откриване на Богословски факултет към Университета със следните катедри: Свещено Писание Стари Завет, Свещено Писание Нови Завет, Систематическо богословие, История на религиите и история на християнството, Църковна археология и литургика, Пастирско богословие с патристика, Църковно право, Омилетика.
На 22 юли 1921 г. Министерството на просвещението в лицето на министър Стоян Омарчевски, в стремеж да ускори откриването на двата нови факултета, предвидени в изменението на Закона на просвещението (Богословски и Ветеринарно-медицински), с писмо до университетската управа настоява за започване на процедурата. Това обаче е възможно след конституирането на Факултетен съвет, за което е необходимо назначаването поне на трима професори.
Архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев, прот. д-р Стефан Цанков и прот. Александър Рождественски печелят конкурсите за катедрите Нов Завет, Систематическо богословие и Църковно право. Избирането и назначаването на първите трима професори дава възможност на 10 март 1923 г., под ръководството на ректора на Университета проф. Захари Караогланов да се сформира и първият факултетен съвет. За пръв декан на Богословския факултет е избран проф. протопрезвитер акад. д-р Стефан Цанков, Ректор на Университета през учебната 1940-1941 г. На второто си заседание от 11 март 1923 г. Факултетният съвет формулира задачите на Богословския факултет ясно и конкретно: да подготвя достойни служители за нуждите на Българската православна църква; да разпространява православната богословска наука; да поддържа духовното просвещение у нас.
Деканът припомни и годините на рестрикции, които водят до ограничаване в издаването на богословска литература. Колегите от този период са имали на разположение точен брой страници (само в Годишника на факултета и в периодиката на БПЦ), за да публикуват своите изследвания. Това естествено води до недостиг на родна научна литература, а за чуждоезична нещата са немислими. „Академичният фолклор разказва, че проф. Боян Пиперов предвид именно недостига на подходяща научна литература за провеждане на изследвания е казвал: „От керемидата масло трябваше да извадим“. В такива моменти си спомняме думите на св. апостол Павел: “… задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"” (Евр. 13:5)“, каза още доц. Найденов.
В доклада си той проследи пътя на факултета през годините, научната му дейност и неговото развитие, годините, в които е бил откъснат от Университета. Той припомни датата 1 юли 1991 г., когато, с огромните усилия на покойния ректор на Софийския университет проф. Николай Генчев и на ректора на Духовната академия – нинездравстващия Патриарх Български и Митрополит Софийски Неофит, doctor honoris causa, Духовната академия става отново факултет на Софийския университет. „След дългото странстване в пустинята Богословският факултет влезе заслужено в своята Обетована земя“, подчерта доц. Найденов.
По думите му след възвръщането си Факултетът запазва своята структура, такава, каквато е определена с решение на Св. Синод от 1 януари 1961 г.
Доц. Найденов отбеляза, че завършилите студенти през тези тридесетилетия в Богословския факултет са 2188, от които 699 през последните десет години. Към днешна дата общият брой на щатните преподаватели на Богословския факултет е 32 – 7 професори; 10 доценти; 11 главни асистенти; 4 асистенти и още двама изследователи съответно R1 и R2, които обучават 293 студенти (към 6 март 2023 г.). В последното десетилетие завършилите чуждестранни студенти са 30, а в момента се обучават 8 – трима украинци, един румънец, един руснак и трима граждани на Р Северна Македония. Деканът посочи още, че за последните 10 години са завършили докторска програма „Теология“ 95 докторанти, като успешно защитилите са 64. В момента се обучават 32 докторанти.
В своя доклад доц. Найденов обърна внимание на бакалавърските програми, изучавани във факултета „Теология“ и „Религията в Европа“, както и на редицата магистърски програми, за сътрудничеството на факултета с Министерството на образованието и науката по програмите „Мотивирани учители“ и „Квалификация“, по които от 2019 година до сега са обучени 90 курсисти, придобили квалификация „Учител по религия“. В момента се обучава една група от 17 души.
Доц. Найденов обърна внимание и на активната научно-изследователска дейност на факултета, изразяваща се в научни публикации и участие в проекти, издаването на годишник и научно списание „Богословска мисъл“.
Специално внимание той обърна на библиотечния фонд на факултета, благодарение на неговите две библиотеки – Библиотека „Теология“ и Библиотека „Библика“. Първата е най-богатата специализирана богословска библиотека у нас, а втората, насочена в областта на библеистиката е единствената подобна в Източна Европа.
В края на словото си деканът на Богословския факултет благодари на всички, уважили тържеството на факултета, на Негово Светейшество за молитвения благослов, с който започна форума и за бащинските му грижи в ежедневието, на архиереите и на Св. Синод за проявената братска любов и отеческа загриженост, на ректора и ръководството на Софийския университет за проявеното разбиране и щедрото колегиално отношение, на деканите на факултети, департаменти и филиал за подкрепата и за доброто сътрудничество.
„Благодаря на всички, които с нищо не са попречили на стогодишната институция Богословски факултет! Благодаря на св. Йоан Златоуст, който ни научи да казваме: Слава на Бога за всичко!“, каза накрая доц. Найденов.
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан поздрави всички за празника и от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит прочете поздравителен адрес, в който се казва: „Днес мислите и молитвите ни са с всички настоящи и бивши възпитаници на тази наша духовна „Алма матер“, и особено с онези, които през всичките тези сто години са отдавали силите и талантите си в разгръщането и преподаването на божествената наука“. В адреса се казва още, че днес, сто години след полагането на основите на висшето ни богословие, техните имена респектират още по-силно, а оставеният от тях образец на всеотдайно служение в храма на православното богословие задължава за достойно следване на техния пример.
В своя поздравителен адрес Българският патриарх заръчва на екипа на факултета да бъдат усърдни следовници на основателите на най-старата ни висша богословска школа и ревностни продължители на тяхното дело, да се вдъхновяват от апостолския им устрем и дръзновение. „И Всещедрият Бог ще благоволи всякога над вас и ще ви укрепва във трудовете ви за прослава на Неговото свето име и за утвърждаването на светата Му Църква сред православния ни народ”, се казва още в поздравителния адрес.
По повод бележитата годишнина на Богословския факултет Светият синод с благословение от Негово Светейшество награди ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков с орден "Св. Климент Охридски - I-ва степен за църковни заслуги.
С орден "Св. Климент Охридски“ - I-ва степен бе награден и доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет.
С орден „Св. Кирил и Методи“ - I-ва степен бе отличен доц. д-р Павел Павлов.
В рамките на тържествения факултетен съвет деканът доц. д-р Ивайло Найденов по възложение от Светия Синод, връчи Златен нагръден знак на Докторите на богословските науки: проф. дбн Клара Тонева, която е първата жена, защитила голям докторат в Богословския факултет ,
проф. дбн Емил Трайчев и проф. дбн Дилян Николчев.
Проф. дбн Клара Тонева
Проф. дбн Емил Трайчев
Проф. дбн Дилян Николчев
По повод стогодишния юбилей, за неговия основополагащ принос към формирането на научния потенциал в областта на богословската наука, както и за високо значимата му роля в подготовката на богослови и свещено- и църковнослужители президентът Румен Радев отличи Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с Почетен знак на президента на Република България.
В своя поздравителен адрес Румен Радев честити празника на факултета и заявява, че цени високо отдадеността на преподавателите на науката, служението и последованието на завещаната от поколенията техни предшественици мъдрост и опит в укрепването на православните традиции и дух. Президентът изразява и увереността си, че Богословският факултет ще продължава да изпълнява своите задачи в полза на духовния просперитет на българския народ и да подготвя достойни богослови, преподаватели и църковнослужители за Българската православна църква.
Поздравителен адрес изпрати и служебният министър-председател на Република България Гълъб Донев, в който казва, че за 100-годишното си съществуване факултетът оставя трайни следи в богословието у нас и се превръща в център на академичната теология. По думите му българската история изобилства от свидетелства за значението на богословието за духовния живот на нашия народ, за единението на българите и за отстояването на най-висшите човешки ценности.
В свой адрес Симеон Сакскобургготски също поздравява факултета за забележителната годишнина и припомня, че инициативата за учредяване на тази висша богословска школа датира още от времето на неговия дядо цар Фердинанд и на неговия баща цар Борис III, които са подкрепяли църковното просвещение и богословското образование. „За мен самия ще останат незабравими и моите посещения сред академичната колегия, и духовната радост да съм първият носител на Почетния знак на Богословския факултет”, се казва още в поздравителния адрес.
Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов поднесе поздрав от свое име и от името на министъра на културата Найден Тодоров. Той отбеляза, че богатата история на нашата история е показала, че е важна близостта между духовността, образованието и културата. Знанието за вярата не е самоцел, защото то създава средата за срещата на човека с Бога и в тази посока Богословският факултет има изключително отговорна мисия.
В своя поздрав заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова не скри вълнението си да присъства на празника и заяви, че се чувства част от екипа на факултета – защото са от един университет, защото с много от колегите работят заедно за образованието по религия в училищата, за социалната църковна работа. Тя пожела на добър час на колегите си и нови успехи.
Поздрав към своите колеги поднесоха и проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет, проф. Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика и проф. Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тържественият факултетен съвет завърши с многолетствие.