По време на възпоменателната церемония, отбелязваща 145 години от гибелта на Апостола, която се проведе пред паметника на Васил Левски, слово произнесе и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков.
В словото си проф. Анастас Герджиков отбеляза, че макар през Българското Възраждане и освободителните борби да не липсват просветители като Славейков, стратези като Раковски, смели войводи като Панайот Хитов и Филип Тотю, мъченици на революцията като Бенковски, Волов, Петлешков и Каблешков, все пак в народната памет на най-висок пиедестал стои Апостолът на свободата Васил Левски.
Той обърна внимание на факта, че във всеки град и всяко село има улица, площад, читалище или училище, носещи името на Левски. На него са посветени три музея и 150 паметника. През 2007 г. Левски бе избран за „най-великия българин“ на всички времена в класация на Националната телевизия. Името му носят един град, няколко села, Националната спортна академия и Националният стадион, Националният военен университет, един връх в Стара планина и един – на остров Ливингстън, и дори един астероид.
Проф. Герджиков припомни, че това открояване на Левски над всички останали е отбелязано още от Захари Стоянов: „Всичките други апостоли, които излязоха подир Левски или които бяха негови съвременници..., доколкото ги аз познавам, ни един от тях не е приличал на Левски в своите действия, не е работил така чистосърдечно“.
Снимкa: Валентин Николов
Акцент в изказването на проф. Герджиков бе въпросът какво именно издига Левски над всички останали, отдали средства, сили и дори живота си за България?
По думите му, Левски изминава всички възможни пътища на борбата - той участва в двете български легии в Сърбия и в четата на Панайот Хитов, на която е знаменосец, докато през 1869 г. започва апостолската си дейност, която продължава „без сън и покой“ до края на живота си.
Проф. Герджиков подчерта, че Левски достига до нова идеология, до идеята за всеобщо въстание като единствено възможен път за освобождението на народа и добави, че идеологията му включва не само средството за постигане на свободата, тя дефинира и самата свобода. „Това не е просто свобода от чуждия владетел, а свобода от всеки владетел. Султанът е враг, не защото е чужд, а защото е тиранин. Борбата е за „свобода и човешки правдини“, целта е „демократска република“, онази „чиста и свята република“, която Левски иска да напише на знамето ни“, каза още проф. Герджиков.
Той изтъкна също, че Левски се бори за свободна България на равноправието и върховенството на закона и цитира думите на Апостола: „В нашата България... всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“.
Снимкa: Валентин Николов
Ректорът добави, че целта според проектоустава на Левски е „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република. На същото това място, ... в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода... Всички ще спадат под един общ закон“ и добави, че не само идеологията прави Левски уникален. По думите на проф. Герджиков, Апостолът е изцяло посветен на делото си и припомни думите му: „Аз съм посветил себе си на отечеството си... да му служа до смърт и да работя по народната воля“.
Според проф. Герджиков личността на Левски е оголена от всичко, което не е свързано с борбата, той става едно с нея, става самата борба, и това не е идеализация на признателните поколения, а резултат от собствените му усилия да сведе себе си до борец за свобода, отказвайки се от всичко, което не служи на каузата.
Ректорът изтъкна, че една от причините да знаем толкова малко за биографията на Апостола е, че той последователно се очиства от всички цели на обикновения човек и от всички чувства и качества, които не служат на борбата. Това го отличава от всички други герои на освободителната борба, отбеляза проф. Герджиков и добави, че Левски съзнателно изковава от себе си човека, потребен за делото. В писмо до Каравелов той описва какъв е този човек: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни“.
„Тази целеустремена личност на бореца за свобода при Левски е съчетана с безграничен идеализъм и безкористна самопожертвователност. Той напълно съзнава какво жертва и какво дава на борбата, но никога не се самозабравя и скромността му е в силен контраст със самомнението на повечето народни водачи“, каза още проф. Герджиков.
Като доказателство, че Левски не смята, че саможертвата в името на свобода и Отечество му дава право да похарчи ненужно и една народна пара проф. Герджиков посочи как Апостолът педантично отбелязва в тефтерчето си всеки похарчен грош и всяка купена маслинка, за да се засити. „Вместо да му създаде чувство за величие, размахът на плановете и действията му го кара да се чувства нищожен в сравнение със святата цел“, подчерта проф. Герджиков.
Но нито идеологията, нито святата цел, нито дори безкористността и скромността на подвига нямаше да създадат от Левски онзи ненадминат, безсмъртен образец и идеал за поколенията без неговата готовност за саможертва, подчерта ректорът на Алма матер.
Той припомни, че Левски неведнъж говори в писмата си, че за делото е готов да даде и живота си, мислейки за тази възможност трезво, без всякаква поза, без да придава на такава смърт романтичен ореол. „Той не е поет, той е човек на делото. Осъзнаването, че при такова дело смъртта е винаги възможна, е сякаш просто част от великия му оброк. Тази готовност е тиха и земна, без патетика и търсене на признание, но с пълното съзнание, че саможертвената смърт носи безсмъртие“, изтъкна проф. Герджиков и припомни няколко характерни цитата:
„Народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ... Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа“.
„По-добре честна смърт, нежели смърт безчестна“.
„Ангел Кънчев... остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт... Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото днес тя е най-сладка, честна и права смърт за всеки българин“.
„Не както казват някои си: „Ами ако умра?“ То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си“.
Проф. Герджиков посочи, че Иван Вазов много добре е уловил безсмъртието в смъртта на Левски: за него най-грозният край става „най-сияен венец“, а бесилото – „слава нова на земята“ и „към безсмъртието по-прекия път“.
Възможността за смъртта става съвсем реална след обира на турската поща, когато вместо да се укрие, Левски предприема рискован опит да спаси комитетите от разстройване, посочи проф. Герджиков и цитира последното писмо на Апостола до Каравелов, в което той изброява качествата, които трябва да притежава истинският апостол, и добавя: „Длъжност ми е да го кажа, защото мога да умра“.
„Да се каже, че личността на Левски е будила възторг, опиянение и възхищение е недостатъчно. Хората са виждали на челото му печата на обречен и това създавало невидимия му ореол. Затова не е чудно, че са го смятали за светец“, каза проф. Анастас Герджиков и подчерта, че ако се чувстваме неудовлетворени и обезверени в днешното време на безпътица, то е защото ни липсват съвременни образци на поведение от ранга на Левски и защото ни липсва национален идеал, който да ни обедини.
„Имаме нужда от нова голяма обща цел, която да ни увлече с устрема си и да роди съвременните герои. Нека в днешното користно време да помним най-безкористния от падналите за свободата на България!“, каза в края на словото си ректорът на Алма матер и добави да не забравяме народната работа, храма на истината и правата свобода.
Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .