Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски представи проф. Ян Жоли и неговата дейност. Проф. Ян Жоли е роден през 1959 г. Научната си кариера започва през 80-те години в Гентския университет (Гент, Белгия) в групата на проф. Кристиан Хайде, под чието ръководство защитава докторска дисертация през 1986 г. През периода 1987-1992 г. провежда научни изследвания в института „Лауе-Ланжевен“ (Гренобъл, Франция).

Д-р Ян Жоли се хабилитира през 1992 г. в Гентския университет. През периода 1992-2000 г. продължава своята научна кариера в Университета във Фрибург, Швейцария, първоначално като асистент, а след това като доцент. През 2000 г. д-р Ян Жоли е избран за пълен професор в Кьолнския университет (Кьолн, Германия) и директор на Института по ядрена физика към Кьолнския университет.

В продължение на девет години (2000-2009) проф. Ян Жоли е бил международен експерт по ядрена физика и физика на елементарните частиците при Изследователската фондация - Фландрия (Белгия). Проф. Жоли е бил член на консултативния комитет по адронна и ядрена физика към Федералното министерство на образованието и науката (BMBF) и на управителния съвет на AGATA, както и председател на колаборация RISING. В продължение на тринадесет години (2006-2019) е бил главен изследовател и член на Управителния комитет на Висшето училище по физика и астрономия Бон-Кьолн.

Научните интереси на проф. Жоли са свързани с фундаментални изследвания в областта на теоретичната и експерименталната ядрена физика. Началото на своята научна кариера той посвещава на описанието на атомното ядро, използвайки динамични симетрии, симетрии на Бозе-Ферми и суперсиметрии. Благодарение на тези изследвания се разширява познанието за суперсиметриите до нечетно-нечетните ядра, връзката между ножичния режим (scissor mode) и F-спина (Fspin), както и описанието на т.нар. intruder състояния. Благодарение на опита си в експерименталната и теоретична ядрена физика, проф. Ян Жоли заедно с колеги от университета във Фрибург успява за първи път да покаже, че възбудените вибрационни мултифононни състояния в някои ядра запазват своя колективен характер в по-голяма степен, отколкото се е предполагало в продължение на много години. Допълнителните изследвания на проф. Жоли в ILL (Гренобъл) по тази тематика довеждат до откритието, че динамичните симетрии също могат да доминират възбужданията от типа частица-дупка и тяхното взаимодействие с нормалните колективни състояния. Значимостта на това откритие става очевидна, тъй като то довежда до появата на нова област от теоретични изследвания. Друго важно постижение в научната кариера на проф. Жоли е изследването на индуцираното от неутрино Доплерово разширяване (NID), което заедно с проучванията на техниката GRID върху метали с ориентирани монокристални мишени демонстрира, че е възможно да се наблюдава експериментално определяне на междуатомните потенциали, тогава когато свръхвисоката разделителна способност на двата плоски кристални спектрометъра GAMS4 се комбинира със симулации на молекулярната динамика.

Друго направление в научните изследвания на проф. Жоли е работата му върху възможностите за получаване на регулируем източник на фотони, който да доставя добре фокусирани, моноенергетични и интензивни фотонни снопове. Негови разработки в тази насока са довели до конструирането на източник, работещ в диапазона 50-1000 keV, в електронния ускорител на университета в Гент.

Всички гореспоменати научни приноси са получили световно признание. Проф. Жоли е автор на повече от 300 научни публикации в най-реномираните международни списания за ядрена физика, както и на над 150 публикации от международни конференции. 21 от научните му публикации са цитирани повече от 100 пъти, 38 повече от 50 пъти, a пълният му h-фактор е 54 (според Scopus).

След избирането му за директор на Института по Ядрена физика към Кьолнския университет проф. Жоли запазва и разширява сътрудничеството с български учени установено от проф. Питър фон Брентано и акад. Венцеслав Андрейчев в средата на 70-те години на миналия век. От 2008 г. това сътрудничество е главно с изследователи от Физическия факултет в рамките на дългогодишното двустранното сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Кьолнския университет, подкрепяно от Немската служба за академичен обмен (DAAD). Така от 2008 г. досега щатни преподаватели от Физически факултет са провеждали и продължават да провеждат изследвания в Института по ядрена физика в Кьолн.

Основното финансиране на визитите на българските учени е директно от Института по ядрена физика в Кьолн. Сътрудничеството на изследователи от Физическия факултет и проф. Ян Жоли е изключително ползотворно и към момента е довело да повече от 30 съвместни публикации в международни списания с импакт фактор и импакт ранг. За този период от време са защитени успешно две бакалавърски и четири магистърски дипломни работи от студенти на Физическия факултет, които са използвали за написването на своите дипломни работи резултати от изследвания, проведени в Института по ядрена физика в Кьолн. За същия период, двама докторанти на Физическия факултет са защитили своите докторски тези на базата на изследвания, извършени изцяло в тясното сътрудничество с научната група на проф. Ян Жоли в Кьолнския университет.

През 2017 г. с активното съдействие на проф. Жоли беше подписано споразумение за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Кьолнския университет в рамките на програмата „Еразъм+“, което през 2022 г. беше продължено до 2027 г. В рамките на тази програма през академичната 2019/2020 година трима магистри от Физическия факултет работиха в групата на проф. Жоли, като единият от тях към момента работи над своята докторска дисертация в GSI Helmholtz Centre for Heavy Ion Research благодарение на стипендиантска програма от групата на проф. Жоли. През годините групата по ядрена физика при Физическия факултет е получавала пълна подкрепа от страна на проф. Жоли за провеждане на своите научни изследвания на Тандемния ускорител в Института по ядрена физика в Кьолн.

Сътрудничеството на проф. Жоли с учени от Софийския университет „Св. Климент Охрдски“ се явява естествено продължение на връзките между български и немски учени в областта на фундаменталните ядрени изследвания, установени в средата на 70-те години на миналия век, благодарение на които тази област на научното познание в България се разви на световно ниво.

Проф. Ян Жоли бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков.

Проф. Ян Жоли произнесе академично слово на тема: „Хронометър за ядрени възбуждания". В него той отбеляза, че скоростта на радиоактивното разпадане се определя от времето на живот на ядреното състояние, а възможните стойности за времената на живот обхващат огромен диапазон от 10-22s до 10+27s. За измерването им са необходими различни техники в зависимост от времевите скали. Проф. Жоли се съсредоточи в изказването си върху снемането на възбуждания на ядрени състояния посредством излъчването на гама кванти. Типичните времена на живот на ядрените възбудени състояния са в диапазона от микросекунди (10-6s) до фемтосекунди (10-15s). Бързото електронно измерване на времето на живот с помощта на много бързите сцинтилационни детектори от LaBr3(Ce) се използва за измерване на времената на живот до 5x10-12s. По думите му при тези измервания се използват разработените от екипа му методи на бързи съвпадения базирани на разлика в центроидите. За измерване на по-кратки времена на живот се използват техники, основани на ефекта на Доплер. За времената на живот в диапазона от 10-10s до 10-12s може да се използва методът на откатните ядра (“The Recoil Distance Doppler-shift” - RDDS) в комбинация с високата разделителна способност на Ge детекторите и "плънджерно" устройство.

Проф. Жоли посочи, че под 10-12 s се използва методът на отслабване на доплеровото отместване („Doppler-shift attenuation method“ - DSA), при който също се използват Ge детектори. Този метод позволява да се определят времена на живот до 10-15s. И двата метода се нуждаят от ядрени реакции с високо енергетични снопове, които да възбудят атомното ядро и получените откатни ядра да имат достатъчно голяма скорост от около 1 % от c (скоростта на светлината), която да доведе до измеримо Доплерово отместване. В рамките на презентацията си проф. Жоли показа как времената на живот на възбудените състояния, създадени чрез захващане на топлинни неутрони или излъчване на моно енергетично неутрино при + разпадане, където скоростта на откатните ядра е от порядъка на 10-4-10-6 от скоростта на светлината, могат да се определят с помощта на техниките за индуцирано Доплерово уширение (“Gamma Ray Induced Doppler broadening” - GRID) и (“Neutrino Induced Doppler broadening ”NID), комбинирани с кристални спектрометри с ултрависока разделителна способност.