Начало / Новини / Новини и събития / Представени бяха резултатите и нова научна инфраструктура на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“

   
Представени бяха резултатите и нова научна инфраструктура на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“

Софийският университет и Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката представиха резултатите на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ и новата научна инфраструктура.

В Центъра по археометрия на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бяха представени резултатите от изпълнението на проект Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” (УКХ „Алма Матер”). Събитието се реализира в съответствие с Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. и в изпълнение на Комуникационната стратегия на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). В рамките на събитието беше представена и новата научна инфраструктура и работата на Центъра по археометрия на Алма матер.

Arheometria-26.11.2018 (5)

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, проф. дхн Георги Вайсилов, управител на Фонд „Научни изследвания“, д-р Милена Дамянова, директор на Дирекция „Наука“ към Министерството на образованието и науката, ръководителят на проекта Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” чл.-кор. проф. дин Иван Илчев, административният директор на Комплекса Добромир Добрев, деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, ръководителят на Центъра по археометрия проф. д-р Тотко Стоянов.

Arheometria-26.11.2018 (1)

Ректорът на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков изтъкна, че вече десет години Университетският комплекс по хуманитаристика е едно от най-успешните начинания на Софийския университет. Той отправи своята благодарност към Фонд „Научни изследвания“ към МОН и отбеляза, че през последните десетилетия хуманитаристиката е сериозно подценявана в цял свят и затова е имало необходимост от дългосрочно финансиране на инициатива в областта на хуманитарните и социалните науки. „Сега Министерството на образованието и науката е започнало с научните програми нещо подобно и там има няколко, свързани с културно-историческото наследство и със социални и хуманитарни изследвания“, отбеляза проф. Герджиков.

Arheometria-26.11.2018 (2)

Той подчерта, че ролята на УКХ е важна, защото е комплексът е дал възможност на учени, които са нямали финансиране по различни програми и достъп до инфраструктура, да осигурят необходимото, за да развиват поредица от различни хуманитарни и социални науки и резултатите са впечатляващи. Бяха подкрепени младите учени – тези, които имат най-много нужда, които имат най-малко финансиране и най-трудно стигат до успешен проект и особено това важи за пост-докторантските изследвания, посочи ректорът и добави: „Когато гледаме резултатите, не бива да търсим да видим само научен резултат, трябва да видим и колко млади хора са били подкрепени и как това ги е задържало в системата на висшето образование и науката, което ключово“. Проф. Анастас Герджиков благодари на всички, които са се занимавали с Комплекса през тези години и от Министерството на образованието и науката, и от Софийския университет.

Ректорът подчерта, че сградата съдържа инфраструктура, свързана с археометрията и посочи, че за Софийския университет е гордост не само с това, че има такава сграда и такава инфраструктура, но най-вече научните резултати на хората, които се занимават с археометрия – едно от най-успешните звена, особено в областта на хуманитарните обществени науки – едно от малкото звена в тези науки, които дават резултати, видими по цял свят.

Arheometria-26.11.2018 (3)

Проф. дхн Георги Вайсилов благодари на проф. Герджиков и на проф. Илчев за организирането на срещата и заяви, че това е част от нова програма на Фонд „Научни изследвания“ за популяризиране дейността на фонда и на резултатите от научно-изследователските проекти, която изпълнителният съвет на Фонда е приел през миналия месец. „Решихме да започнем именно с тези три проекта от конкурса за университетски научно-изследователски комплекси, тъй като те приключват тази година, единият от тях приключва следващата, по технически причини, и освен това те са най-голямата инвестиция на Фонда в индивидуални и научно-изследователски проекти“, каза проф. Вайсилов и допълни, че проектите трябва да бъдат отчетени не само пред научно-експертните комисии на фонда, но и пред обществото.

Проф. Вайсилов благодари на колегите, както и на журналистите, които отразяват проблемите, свързани с научните изследвания, тъй като чрез тях обществеността може да се запознае лесно с резултатите от тези научно-изследователски проекти.

Много е важно обществото да знае, че съвременният прогрес зависи не само от развитието на икономиката, но и от научните изследвания. Но научни изследвания не само в една определена област, а на практика във всички области на знанието. Тъй като обществото ни има нужда не само от индустрия, не само от здравеопазване, но също така и от култура и от развитие на обществените отношения“, каза още проф. Вайсилов.

Той заяви, че е предвидено да се направят подобни срещи и по други проекти на Фонд „Научни изследвания“.

Arheometria-26.11.2018 (4)

Д-р Милена Дамянова благодари за поканата да присъства на събитието и изрази личното си, и на Министерството на образованието и науката задоволство от идеята на Фонд „Научни изследвания“ да популяризира дейността си.

Тя заяви, че Университетският комплекс по хуманитаристика на Алма матер е един проект, чиято основна цел е изграждането и утвърждаването на силно и конкурентоспособно научно изследователско звено в Софийския университет с капацитет за извършване на качествени научни изследвания на европейско и световно ниво. Д-р Дамянова допълни, че в продължение на осем години Университетският комплекс извършва изследователска дейност със средства, предоставени от Фонд „Научни изследвания“. Финансирани са разработки на множество докторанти, изследователи и млади учени от Университета, а и от други научни организации. Привлечени са десетки млади хора за осъществяване на постдокторантури и са издадени десетки монографии.

Д-р Дамянова използва случая да популяризира постигнатите цели през настоящата година. На първо място са одобрени 11 национални научни програми. „В момента приключва подписването на споразумението между водещи партньори и министерството и предстои започването на тяхното изпълнение“, каза още тя и допълни, че над 18 милиона лева през тази година са предвидени за тях, най-голямата от които е Програмата за млади учени и постдокторанти. „По нея са предвидени по пет милиона лева за следващите три години, като основната й цел е да се задържат, привлекат и развият висококвалифицирани млади учени и постдокторанти, като по този начин осигурим качествено възпроизводство на човешки потенциал в науката“, каза д-р Милена Дамянова.

Arheometria-26.11.2018 (10)

По думите й, от тази година се въвеждат стипендии за най-добрите докторанти, обучавани от най-добрите институции, каквато е и Софийският университет. Алма матер и Българската академия на науките са двете най-добре представени в научно отношение организации в България, подчерта д-р Дамянова.

„Министерският съвет отпусна над 10 милиона лева за обновяване и модернизиране на обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Надявам се през следващото лято с подобна инициатива да представим постигнатите резултати от това финансиране“, каза накрая д-р Дамянова и пожела на всички успех.

Arheometria-26.11.2018 (6)

По време на събитието присъстващите имаха възможност да научат от чл.-кор. проф. дин Иван Илчев повече за дейностите на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, за членовете на екипа, сред които има и много млади учени. „В резултат от изпълнението на проекта е създадена академична мрежа от млади и утвърдени млади учени“, посочи проф. Илчев и допълни, че е постигната устойчивост на резултатите чрез осигуреното частично финансиране за продължаващи инициативи и институционализиране на някои от изследователските звена.

УКХ “Алма Матер” извършва изследователска дейност от 2010 г. до момента със средства, предоставени от Фонд „Научни изследвания“ към МОН в размер на 4,4 млн. лв. Основната цел на проекта е изграждането и утвърждаването на силнo и конкурентоспособно научноизследователско звено в Софийския университет “Св. Климент Охридски” с капацитет за извършване на качествени научни изследвания на европейско и световно ниво чрез обединяване на финансови ресурси, инфраструктура, изследователски състав и с активното включване на докторанти и студенти.

При обновяването на съществуваща и създаване на нова научна инфраструктура са изградени нови или подкрепени съществуващи изследователски центрове, организации и лаборатории. Такива са Центърът по археометрия с лаборатория по консервация (съществуващ до този момент като обучителен център), Центърът за регионални изследвания и анализи (изграден в рамките на УКХ), Асоциацията по българистика (създадена в рамките на УКХ), Асоциацията на българските училища в чужбина, Международното дружество за изследване на 18 век, Международната асоциация по американистика, Лабораторията по дигитална хуманитаристика (създадена в рамките на УКХ) и др. С всички свои действащи проекти и инициативи обединява над 200 изследователи от факултетите на Софийския университет, институтите на БАН и различни държавни институции. УКХ периодично провежда международни научни прояви, участва в национални и международни инициативи, като до момента са осъществени над 60 научни събития – международни и национални конференции, научни конгреси, семинари, уъркшопи, международни летни училища и др.

Arheometria-26.11.2018 (7)

В периода на своето изпълнение УКХ развива дейности от национално значение, като организира Трети световен конгрес по българистика, Световен конгрес по османска история, Световен конгрес по византинистика и др. УКХ провежда също мащабна и изцяло иновативна изследователска програма с манастира „Зограф“ в Атон за откриване на книжовното богатство на светогорския манастир за науката, реализира значителен проект за историческа географска информационна система на Югоизточна Европа , който се очаква да бъде ценен източник за нуждите на туризма у нас.

В продължение на осем години по конкурсни процедури на УКХ „Алма Матер“ за изследователска дейност, за специализации в чужбина, участия в научни форуми и др. са финансирани разработки на над 150 докторанти, изследователи и млади учени от Софийския университет и други научни организации. Чрез конкурсни процедури са привлечени над 20 млади учени за осъществяване на постдокторантури и са издадени над 30 монографии на утвърдени изследователи. След провеждане на конкурс през 2014 г. в краткосрочни научни визити са взели участие над 20 чуждестранни специализанти. Над 300 утвърдени чуждестранни учени са се включили в изследователската дейност на УКХ и в научни форуми, организирани по проекта.

Arheometria-26.11.2018 (9)

Проф. д-р Тотко Стоянов представи Центъра по археометрия и демонстрира синергията между обучение, изследователска дейност и превръщането на студентите и младите учени в пълноценни изследователи. Благодарение на тази стратегия по-голямата част от кадрите на Центъра са бивши студенти, бивши или настоящи докторанти.

Част от новата научна инфраструктура бе демонстриранa на живо по време на събитието. Центърът е създаден през 2007 г., за да допринесе за навлизането на научноизследователските методи от областта на природните науки (химия, физика, биология, геология и география) в археологическите изследвания както при провеждането на изследователска работа, така и при обучението на студенти и докторанти. Основните дейности, изпълнявани от Центъра са разработване и изпълнение на научноизследователски проекти в областта на археометрията, обучение на студенти от магистърска програма по археометрия и докторантско обучение.

Arheometria-26.11.2018 (13)

От създаването на програмата по археометрия и на Центъра са реализирани или се реализират над 30 проекта, свързани с изучаване на състава, произхода, технологията на добиване на суровини и изработване на артефакти от метал (злато, сребро, мед и медни сплави), минерали (камък, кехлибар и др.), стъкло, керамика, кост и дърво и др. Друга част от проектите са посветени или включват използването на съвременни дистанционни методи за документиране и анализиране на археологически ценности от различно естество. Сред най-представителните като обхват и значимост проекти би могъл да се посочи проектът за изследване на златни артефакти от Варненския халколитен некропол, осъществяван от голям екип учени, с важното участие на колеги от Факултета по Археометрия на Университета в Тюбинген, Германия – водеща институция в световен мащаб.

Arheometria-26.11.2018 (14)

С оглед на досегашната и бъдещата дейност на Центъра, Катедра „Археология“ подготвя развитието му в следващите години като Учебно-изследователски център за археометрия, реставрация и консервация на археологически артефакти. Подобна концепция е заложена в проекта „Наследство.БГ“ (с финансиране от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“), чието изпълнение стартира през 2018 г.

Лабораторията по консервация и реставрация е участник в Модул 2 на националната изследователска инфраструктура ИНФРАМАТ заедно с Лабораторията по следови анализ при Факултета по химия и фармация на Алма матер. През август 2018 г. МОН и Консорциумът Инфрамат сключиха договор, съгласно който беше получено реално финансиране за стартиране на проекта през 2018/2019 г. Тъй като средствата са редуцирани спрямо предварително планираното, се наложи и редуциране на апаратурата, предвидена за закупуване за нуждите на лабораторията. В рамките на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ се предвижда осъществяване на изследователски дейности и последващо обучение и осигуряване на възможности за развитие на изследователите – докторанти и сътрудници на Центъра.

Arheometria-26.11.2018 (15)

Бъдещите цели за възходящо развитие на Центъра са да се обособи като важна образователна и изследователска институция в България за обучението на специалисти по консервация и реставрация и археометрични изследвания – както приложни, така и с фундаментален характер, в помощ на традиционните методи на изследвания в археологията.

Arheometria-26.11.2018 (16)
Arheometria-26.11.2018 (20)
Arheometria-26.11.2018 (17)
Arheometria-26.11.2018 (18)