В навечерието на патронния празник на Софийския университет тържествено бе отбелязана 95-годишнината на Богословския факултет. Празникът бе посветен и на 130-годишнината на най-старото българско висше училище. В рамките на тържеството проф. дбн Емил Трайчев, дългогодишен преподавател във факултета, бе удостоен с Почетeн знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Годишнината беше отбелязана в Аулата на Богословския факултет в присъствието на Старозагорския митрополит Киприан, Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, ректора на Софийския университет проф. дфн. Анастас Герджиков, преподаватели, студенти, гости.
Деканът на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски откри тържеството и приветства с добре дошли всички присъстващи. „В древните богословски школи след II в. сл. Хр. курикулумът на обучение е включвал три степени на обучение – свободни изкуства (artes liberals – разделени на тривиу и квадривиум), философия и теология, като последната е смятана за най-висше познание, за познаването на непознаваемото, достъпно само за избрани“, посочи проф. Омарчевски и допълни, че първите университети през Средновековието са центрирани около смятаните тогава за основни три клона на човешкото познание – теология, медицина и право. По думите му, това не е случайно – защото трите обхващат цялото човешко битие. „Това е universitatis – целокупността на познанието, както е разбирано тогава. Затова и пълният университет трябва да разполага с тези три факултета“, подчерта проф. Омарчевски.
Деканът на Богословския факултет изтъкна, че такъв е бил и Софийският университет до края на Втората световна война, когато по идеологически и конюнктурни съображения два от тези три факултета – Богословският и Медицинският, са извадени от неговия състав: „Слава Богу, след промените през 1989 г. с усилията на множество достойни мъже тази несправедливост беше преодоляна и днес Софийският университет отново е пълен университет“.
В словото си деканът запозна гостите на тържеството историята на Богословския факултет, идеята за неговото създаване, датираща още от времето преди Освобождението, основаването на Българската екзархия през 1870 г., идеята на църковно-народните ни водачи в Цариград за откриване на Българска гимназия и Български университет с Богословски факултет към него, за първите професори в създаденото след Освобождението Висше богословско училище, за построяването на сградата и други. В словото си проф. Александър Омарчевски припомни редица важни исторически факти и дати – на 10 март 1923 г. под ръководството на ректора на Университета проф. Захари Караогланов се сформира първият факултетен съвет, а за пръв декан на Богословския факултет е избран проф. протопр. акад. д-р Стефан Цанков, ректор на Университета през учебната 1940-1941 г.
„За 95-годишната история на Богословския факултет 1878 студенти завършват своето висше образование по теология. Можем да отбележим особената грижа и подкрепа към желанието на студенти в неравностойно положение да получат образование именно тук, в нашия факултет“, каза деканът и обърна внимание на постигнатите успехи и в трите степени - бакалавър, магистър и доктор. Той говори още за разширяването и актуализирането на учебните програми, откриването на нови, актуални магистърски програми. Проф. Омарчевски изтъкна и успешното сътрудничество с Министерството на образованието и науката и разработването на учебни програми за обучение по религия от I-XII клас, както и програми за следдипломна квалификация на начални учители. В словото си деканът подчерта още активната научно-изследователска и учебно-преподавателска дейност на колегите си, участието им в редица международни научни форуми и техните публикации.
Проф. Омарчевски обърна внимание и на някои значими събития от последните години във Факултета – честванията през 2016 г. по повод 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски, удостояването на проф. Карл-Вилхелм Нибур с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет през 2018 г.
„Голяма гордост на Факултета остават нашите уникални библиотеки. Гордеем се, че разполагаме с уникален фонд от ръкописи и старопечатни книги. Към момента общо фондът на филиалната ни библиотека наброява 85 303 библиотечни единици, което я прави най-богатата специализирана богословска библиотека у нас“, посочи проф. Омарчевски и обърна внимание на необходимостта от цялостна консервация, реставрация и реконструкция на сградата на Факултета.
В края на изказването си деканът подчерта, че и занапред Богословският факултет ще продължи да бъде активно структурно звено в системата на Алма матер в тясна връзка и с Българската православна църква: „Верен на своите изначални принципи, той ще продължи да разработва православната богословска наука и да подготвя достойни кадри за духовното и религиозно-нравственото обучение и възпитание на нашия народ“.
Той завърши словото си с думите: „По молитвите на св. Климент просим Всеподателя Бога да ни дарува духовна мъдрост и сили да продължим православно да проповядваме завещаното ни от Неговия възлюбен Син и наш Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава, чест и поклонение сега, винаги и във всички векове! Бог да съхрани Богословския факултет! Vivat academia, vivant professores!”.
Проф. Анастас Герджиков също отправи своя поздрав по повод 95-годишнината на Богословския факултет и честити празника. Той отбеляза, че Софийският университет е горд със своя Богословски факултет. Първата причина за това са успехите на факултета. Ректорът обърна внимание на авторитета на факултета пред чуждестранните богослови и учени и тяхната висока оценка за неговата дейност. В приветствието си той припомни мястото на факултета в националната рейтингова система на висшите училища, но специално внимание обърна на високото му мястото в акредитацията.
„Истинската ни гордост не е само от успехите ви, наистина съм щастлив затова, защото изобщо имаме такъв факултет. Един университет не е пълен, не е цялостен, не е истински университет, ако няма богословски факултет“, каза още проф. Герджиков. Той също припомни времето, когато факултетът е бил откъснат от Университета. По думите му, тогава са отделени и други науки от Университета, но това е било по-скоро заради тогавашното разбиране за тясна специализация на науките. „Докато отделянето на богословието е очевидно по идеологически причини и опит да се изолира то от науките и да им се противопостави като нещо, което не е наука. А това не е така. Там, където учих, имената на известните богослови и стоици на християнството от XIX век се споменаваха на един и същи дъх с имената на големите класически филолози, защото са били състуденти, работели са заедно и са публикували заедно. Вашето място е в Университета и няма пълен университет без богословски факултет. Така че ние сме щастливи не само с успехите ви, но и затова, че сме заедно“, каза ректорът в края на приветствието си и честити празника на колегите си. Той им пожела още много десетилетия да имат успехи и да ни водят духовно.
По време на тържеството бе прочетен и поздравителен адрес от името на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него министърът отбелязва, че през дългото си съществуване Богословският факултет оставя трайни следи в развитието на висшата богословска наука. Авторитетът на факултета се гради със силата на традициите и професионализма, а преподавателите му развиват активна научно-изследователска и учебно-преподавателска дейност, изтъква министърът. „Носейки в себе си духа и вярата на св. Климент, вие, преподаватели и студенти, защитавате и защитавайте доброто име на Софийския университет и занапред“, се казва още в адреса.
По случай 95-годишнината на факултета бе връчен и почетен плакет на Министерството на образованието и науката.
Поздравителни адреси бяха прочетени и от името на генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военната академия „Г. С. Раковски“ и на д-р Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление на образованието София-град.
В рамките на тържеството проф. дбн Емил Трайчев Стоянов бе удостоен с Почетен знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за цялостната му преподавателска, научноизследователска и организациона дейност и във връзка със 130-годишнината от създаването на Софийския университет, 95 години от основаването на Богословския факултет и 60-годишнината на проф. Трайчев. Високото отличие му бе връчено от ректора на Университета проф. Герджиков.
Проф. Трайчев заяви, че радостта, която преживява, е двойна. Той поздрави всички бивши и настоящи членове на академичното семейство на Богословския факултет с тържествения юбилей. По думите му, Богословският факултет, който е духовен храм на българската наука, е олтар, където се слави името на великия първосветител на българския народ св. Климент Охридски
Проф. Трайчев добави още, че в университетската общност на Алма матер Богословският факултет е като синапово зърно, което човек пося в градината си, то израсна, и стана голямо дърво. Факултетът е като квас, която се слага в брашното, има характера на жива сила, която действа в университета и това е най-ревностният бранител на българската народност. В словото си проф. Трайчев отбеляза още, че факултетът е необходим за изграждането на добре подготвена религиозна интелигенция, която да спомогне за преосмисляне и ревитализиране на всички сфери на културно-обществения ни живот.
Накрая той призова всички да издигнат дружно светлия образ на българския първосветител и велик йерарх като свещено и спасително знаме. „Нека всички се почувстваме обединени от светлия дух на св. Климент Охридски, нека да благодарим на Бога, че е дарувал на българския народ още в зората на неговия духовен живот такава светла личност, която може да бъде първообраз на всяко градивно дело. Възвишена личност, в която може да види насърчителен образец – и духовният пастор, и учителят, и ученият, и общественикът и държавникът. Да сияе вечно славата на св. Климент Охридски“.
Проф. Трайчев започва преподавателската си дейност в Богословския факултет на Университета като хоноруван асистент през 1992 г., след дипломирането си в Духовната академия „Св. Климент Охридски”.
Със своя изследователски и творчески подход допринася за изясняване на различни проблеми, свързани с изследването на Свещеното Писание, давайки възможност за съвременен прочит, отговарящ на нуждите на обществото за запознаване с изворите на християнската вяра и живот. Пълният текст на Библията на съвременен български език бе отпечатан през 2014 г. - мащабно дело на международен екип, в което проф. дбн Трайчев участва активно във всички му етапи. Резултатът от двайсетгодишния им труд е епохално за българската култура и просвета събитие, което все още предстои да бъде високо оценено. Предшестващото издание – превод на Свещеното Писание, с благословията на Българската Православна Църква, бе от 1925 г.
Проф. дбн Трайчев е автор на над 15 монографии, учебници и учебни ръководства. Специализирал в Богословските факултети на Оксфорд, Регенсбург и Виена, той е международно признат библеист, със задълбочени познания на Новия завет и като такъв е желан и търсен участник в международни и национални богословски форуми.
Преводите му от английски, гръцки, руски и немски език са познати и признати както в богословските, така и в светските среди.
Преподавателската му дейност е свързана със стотици богословски възпитаници, лекции по програмата за преподавателска мобилност „Сократ-Еразъм“ и „Еразъм +“. Има трима успешно защитили докторанти и двама в процес на обучение.
Като общественик проф. дбн Трайчев активно участва през годините в различни международни и национални организации: вицепрезидент на Европейския форум на православните школи по теология; член на Collegium biblicum (Библейско общество) в България; член на СУБ, член на СНС по Теология към Висша атестационна комисия (ВАК), член на СНС по Философия към ВАК, член на Богословската комисия при Св. синод на Българската православна църква, консултант към НАЦИД, 2003-2011 г., член на комисията по „Религия” при МОН, член на Етичната комисия по трансплантация, активно участва и в дейности по оценяване и акредитация в професионално направление 2.4. „Религия и теология“.
Проф. дбн Трайчев е избиран нееднократно на различни ръководни позиции както в Софийския университет, така и в Богословския факултет. Ръководи катедра „Библеистика” в периода 2008-2018 г. От 1999 до 2001 г. е зам.-декан на Богословския факултет, а от 2003-2011 г. е декан на факултета.
Честването продължи с вечерно богослужение в Параклиса на Богословския факултет.