Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Анастас Герджиков: „Неосъзнатият глад за духовност превръща 24 май във всенароден, обединяващ всички българи празник“

   
Проф. Анастас Герджиков: „Неосъзнатият глад за духовност превръща 24 май във всенароден, обединяващ всички българи празник“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с академично тържество.

На празника присъстваха членове на Академичния съвет и на Настоятелството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподаватели, студенти, гости и приятели на Софийския университет.

Ректорът приветства всички с добре дошли в Софийския университет, носещ името на един от учениците на Светите братя Кирил и Методий, в празничния ден, в който отбелязваме 1160 г. от създаването на българската азбука. Той посочи, че на 24 май всички българи честват с шествия, тържествени събрания и празненства деня на българската писменост, но и на културата и на духовността. Тази духовност, вдъхновила създателите на нашите букви, авторите на българските книги, творците на нашата култура за великото дело, на което са се посветили.

1-18

„Вече 10 години използвам тази трибуна на патронния ни празник 25 ноември и на 24 май – този най-български празник, за да призова българите към обединение за ново духовно възраждане – не само за да запазим културата, просветата, науката и духовните традиции, а за да съхраним човечността си. Посочвах, че не изкуственият интелект и роботите застрашават човечеството, а това, че губим човешкото в нас. Предупреждавах, че истинската опасност не е изчезването на българите по демографски причини, а изчезващата духовност на българите“, отбеляза проф. Герджиков. Той посочи, че днешният ден е особено подходящ за такива размисли, а стремежът към духовно израстване е дълбоко присъщ на човека и неосъзнатият глад за духовност превръща 24 май във всенароден, обединяващ всички българи празник. Ректорът цитира Илия Бешков, според когото „величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички“. По думите на проф. Анастас Герджиков това е причината 11 май, а по-късно 24 май да се превърне от „даскалския празник“ във всенародно тържество, във „Великден на духа и на просветата“, както го нарича Вазов, във „всеобщ, народен Великден“, по думите на Йоаким Груев, който има основната заслуга денят на Св. св. Кирил и Методий да започне да се празнува като празник на българските ученици.

1-19

„Това обединяване на българите, на славяните и на европейците в името на духовното и духовността дава основание светите братя Кирил и Методий да бъдат обявени за небесни съпокровители на цяла Европа, а делото им според папа Йоан Павел II представлява изключителен принос за формирането на общите християнски корени на Европа, тези корени, които образуват поради своята сила и жизненост една от най-стабилните отправни точки, които не могат да се пренебрегнат от никой сериозен опит за възстановяване на единството на континента по нов и модерен начин, отбеляза проф. Анастас Герджиков и призова всички българи да потърсим това, което ни обединява, и да забравим линиите, които ни разделят, защото разрушението е измамно лесно, но съграждането е това, което ни движи напред.

По думите на ректора може например да се делим на привърженици и противници на Европейския съюз, но има ли българин, който би отрекъл казаното в Договора относно присъединяването на Република България към Европейския съюз, че кирилицата представлява „съществена част от културното наследство на Европа“ и „особен български принос към езиковото и културното многообразие на Съюза“?

1-28

В словото си проф. Анастас Герджиков подчерта, че това, което винаги ни е обединявало, е жаждата за духовност и признателността пред делото на създателите и апостолите на славянската писменост и култура и на всички „творци на наший говор мил“ – светите братя Кирил и Методий, нашия патрон Св. Климент Охридски, Св. Наум, Св. Горазд, Св. Сава, Св. Ангеларий и на всички духовни наследници на светите седмочисленици през средните векове и Възраждането. Затова ректорът призова всички да благодарим на тях и на всички, които въпреки трудностите пазят и развиват българската духовност, на творците и на хората на изкуството, на словото и на духа, пазители на родния език и на националната ни идентичност. Да пожелаем на артисти, режисьори, поети, писатели, художници, музиканти, на хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет в училища, читалища, библиотеки и музеи, на преподавателите и изследователите в университети и научни институти, на учениците и студентите с постиженията си да съхраняват и утвърждават славата на една страна с традиции, но и с духовно бъдеще, каза проф. Анастас Герджиков.

1-23

„Пожелавам на вас, колеги, и на всички българи любов към книгата и духовността, сили за творчество и съзидание, любознателност и мъдрост! Честит празник на българската просвета, култура и писменост, на знанието и духовността!“, каза ректорът на Софийския университет.

1-20

Проф. Анастас Герджиков посочи, че вече е бил подготвил тези свои думи, когато вчера късно вечерта е получил новината за престижната награда, получена от писателя Георги Господинов: „Честито на него и на преводачката на тази книга Анджела Родел. Този подарък за празника, както мнозина вече го нарекоха, показва колко удачно е било да включа на няколко места и писателите, и творците на изкуството в това кратко слово“.

1-31

Ректорът отбеляза, че тъй като си е позволявал на този ден да упрекне политиците за неуважение към академичната общност, сега е длъжен да изкаже своята признателност към президента Румен Радев и Столична община, които на този празник са осигурили в шествието достойното място на Софийския университет и академичната общност, което те заслужават.

Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .

1-27

Тази година традиционното академично слово в празничния ден изнесе доц. д-р Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет. Темата на словото бе "Светът и университетът между вчера и утре".

Доц. Бърдаров честити празника на всички и заяви, че за него е огромна чест и отговорност точно днес да бъде на тази трибуна, на най-светлия български празник 24 май. „Малцина от тези, които ме познават, осъзнават каква огромна чест е за мен днес да говоря пред вас, защото се занимавам с много неща, с някои от тях съм по-известен в публичното пространство, но за мен винаги на първо място ще бъде Софийският университет „Св. Климент Охридски“, нашата Алма матер!“.

Той посочи, че наградата „Букър“ на писателя Георги Господинов няма да бъде приета еднозначно в България, но тези неща ще отминат и ще остане един факт, който е безспорен – че един български писател е спечелил една от най-големите литературни награди в света: „Много се радвам за Георги“, каза доц. Бърдаров.

1-43

Доц. Георги Бърдаров уточни, че е избрал заглавието на словото си “Светът и Университетът между вчера и утре“ с ясното убеждение, че живеем на границата между две епохи и разбира се, повлиян от книгата на любимия му Стефан Цвайг „Светът от вчера“.

В словото си той подчерта, че днес живеем в тревожни времена, но времената винаги са били тревожни, въпросът е как реагираме на тях. По думите му днес е много модерно да оплакваме времето, в което живеем, да обясняваме колко бездуховно, безнравствено и безценностно е то, да показваме черни статистики, да правим апокалиптични прогнози и мрачни предсказания за бъдещето.

1-24

Забелязвам, че това е особено актуално сред интелектуалците, хората на словото, духа и на науката, сякаш те се чувстват задължени, за да защитят авторитета си на интелектуалци, да обясняват колко е ужасно времето, в което живеем“, каза още доц. Бърдаров и разказа спомен от детството си, когато при починал човек се събирали няколко баби „професионални“ оплаквачки и с вой, и рев до сутринта оплаквали мъртвеца. „Така и ние днес, охарактеризираме нашето време като тежко болно, на смъртния си одър и дружно го оплакваме. Но слава Богу, времето си е съвсем наред, развива се по своя си естествен път и нехае за нашите апокалиптични тези. Дори аз бих отишъл още по-далеч, защото убедено смятам, че живеем в най-благодатното време от цялата човешка история, в което във всеки ден имаме n-на брой нови възможности“, подчерта доц. Георги Бърдаров.

1-30

Той онагледи тезата си с лична история от преди няколко месеца, когато е присъствал на престижен форум в Столична библиотека. Място, събрало голяма част от творческия елит на България, имена разпознаваеми не само у нас, а и в цяла Европа. По думите му тези толкова интелигентни и умни хора, когато им давали думата, един през друг се надпреварвали да обясняват колко ужасно е времето, в което живеем и колко още по-ужасно е бъдещето, което ни очаква. Говорели за войната, отново завърнала се в Европа, за това, че демокрацията ни била болна и с много недъзи. И разбира се - за младите хора, които не четат, не се интересуват от нищо, заровени само в своите технологии, не създават семейства, не правят деца, не мислят за бъдещето“.

Намирам това за меко казано абсурдно. Да, отново имаме война в Европа, но едва ли някой мислещ човек си е представял, че мирът в Европа ще е вечен. Войната е естественото състояние на човешкия род, войната е неотменен белег на всички общества, от най-неразвитите до най-развитите, войни са се водили от първите хомосапиенси на тази планета и ще се водят до последните хомосапиенси“, подчерта доц. Георги Бърдаров и обърна внимание, че това е първата война в информационната ера, която е толкова близо до нас и затова предизвиква нашата емоционална реакция, но зададе въпроса - нима по-малко са страданията и болките на хората в Близкия Изток, на хората в Сирия, Афганистан, Израел и Палестина или в Субсахарска Африка, където има над 100 действащи военни конфликта. Нима те не заслужават нашето състрадание?

111

Говорейки за съществуващите проблеми и тежки предизвикателства пред демокрацията и в България, и в Европа днес, той цитира думите на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на държавно управление, с изключение на всички останали. „Така че, преди да обясняваме колко болна е нашата демокрация, нека си дадем ясно сметка, че в цялата човешка история, властта се упражнявала посредством тирания, диктатури, насилие и конфликти. Това, че имахме близо 80-годишен прозорец на относителен мир, демокрация и свобода в Европа е изключение от правилото. Относителни, тъй като абсолютни няма и то не бяха в цяла Европа и не през цялото време, но това притъпи сетивата ни, направи ни лениви и самодоволни, а според мен няма по-голяма заплаха за интелектуалеца и твореца от самодоволството. Започнахме да приемаме демокрацията и мира за даденост, а не за изключение от правилото, за които трябва да се борим всеки ден и всяка минута“, подчерта доц. Бъчваров.

1-25

В словото си той призова да престанем да говорим толкова негативно за младите, да им отнемаме надеждата за днешния свят и за бъдещето, да ги оставим да се радват на времето, в което живеят и да изградят бъдещето, което искат. Доц. Бърдаров говори и за битуващото мнение, че днес е трудно за хората на словото, защото трябва да се конкурират с интернет, социалните мрежи, телевизията и риалити шоутата, и отбеляза: „Сякаш някога в миналото за хората на словото пътят е бил постлан с рози и всички им са се радвали. От конкуренцията се плашат само некадърните и нима именно това не е ролята на твореца във всички епохи да върви срещу течението и да събужда заспалото съзнание на хората“.

Доц. Георги Бърдаров обърна внимание на три неща, които го притесняват в света и България днес, на кръстопътя между вчера и утре. По думите му две от тях са български феномен, третото е европейски. „Първото, което е типично българско, е дребнавостта, в която сме изпаднали в последно време, не толкова разделението, омразата и завистта в българското общество, колкото това, че всичко ни е на дребно - и злобата, и завистта, за съжаление, и мечтите. А който мечтае на дребно, не е способен на велики дела“.

Второто нещо, за което говори преподавателят в Геолого-географския факултет на Софийския университет и писател е, че забелязва как в последните години един определен кръг от хора, представяйки се за демократи и защитници на западните ценности, се опитват да приватизират демокрацията, като свободно волеизлияние на духа на всеки човек, налагайки по най-актуалните въпроси на българското и европейското общество една-единствена гледна точка и недопускайки дори да има друга такава. „Тези хора, които си „късат ризите“ като защитници на демокрацията и свободата по площади и телевизионни студиа, се опитват по модерно казано да налагат мейнстрийма в нашето общество и са готови да разкъсат ритуално всеки, който има различна гледна точка. Именно тези псевдодемократи за мен са най-голямата опасност за демокрацията в България, защото те потъпкват първото и най-основно правило на демокрацията, а именно „Аз може абсолютно да не съм съгласен с това, което мислиш и казваш, но ще направя и невъзможното да имаш правото свободно да го изкажеш“.

1-32

Доц. Бърдаров заяви, че налагането на една линия и на една гледна точка, му напомня за едни други зловещи времена съвсем скоро в историята на Европа. Той призова да не забравяме, че така се заражда и нацистката идеология, която в името на бъдещето и за доброто на хората постепенно ограничава свободите на същите тези хора и ги кара сами да си сложат решетките, вярвайки че е за тяхно добро. „Аз не искам някой да ми казва какво да мисля, в какво да вярвам и какво да говоря“, каза доц. Бърдаров.

В своето слово той акцентира и на факта, че днес Европа, проспериращата, благоденстващата, цивилизованата и високо развита Европа, отново издига стени и огради, подобни на онези в Аушвиц, подобни на онези в Дахау, подобни на Берлинската стена. Стени и огради по границата на Унгария, стени и огради по границата на Хърватска, стени и огради по границата на България. „Добре знаем защо ги издигаме, за да се предпазим от бежанците от Африка и Азия, за които същата тази Европа има своята голяма отговорност с всичко, което е извършила там през колониалната епоха. Няма безплатен обяд“, подчерта доц. Бъчваров и допълни, че има крайна непоносимост към стените и оградите. Той отново се върна в спомените от ранното си детство, от родното му село Кулата, в годините на социализма, когато там свършваше светът. Разказа пред аудиторията спомен от първия си учебен ден, когато учителката показала на учениците един баир срещу училището и казала, че това е вражеска територия, на която те никога няма да могат да отидат. Детското му съзнание отказвало да приеме как така няма да отиде на баира, който вижда с очите си. Доц. Бърдаров продължи със спомените си и разказа как е изтичал до вкъщи да сподели преживяното с дядо си. А дядо му го изслушал, изплюл се и казал: „Защото, Гоше, стените и оградите в пространството някой ден ще имат край, но глупостта на хората е вечна“.

112

Аз съм абсолютно убеден, че стени и огради издига уплашеният човек, страхливият човек, който има какво да крие, точно обратното - смелият човек, силният човек, смелите общества, силните общества в цялата човешка история са рушели стени и огради. А винаги мястото, където са се рушели стените и предразсъдъците, е бил точно Университетът“, заяви доц. Бърдаров и допълни, че ако днес има много голямо притеснение за бъдещето на университета е това дали ще успеем да бъдем в крак с времето, с непрекъснато развиващите се технологии, дали можем да отговорим на новия свят и изискванията на младите хора в него. По думите му днес вече сме стъпили в ерата на дигиталните технологии и изкуствения интелект, но все още продължаваме да живеем с предразсъдъците, призраците и клишетата на отминалата индустриална и национална епоха.

Бъдещето принадлежи не само на смелите, но и на онези, които ще успеят да се адаптират към новото време, защото предвид на естествения ход на демографските процеси съвсем скоро в целия свят предстои ожесточена битка за човешки ресурси“, посочи доц. Бърдаров и акцентира върху демографската ситуация. Той призова да забравим за апокалиптичния вой колко е пренаселена Земята. По думите му демографската ситуация на Европа днес е демографската ситуация на света утре, с все по-ниска раждаемост и все по-застарели общества. „И ще успяват онези общества, които днес инвестират в модерно образование, в култура, в интелект и човешки капитал“, подчерта доц. Бърдаров.

От трибуната в Аулата той представи пред аудиторията своята голяма мечта, свързана с университета утре – злобата, завистта и мечтите на дребно да останат понятия от вчера, утре водещи да бъдат силата на духа и смелостта, с които да рушим стени и предразсъдъци: „Да, добре знам, че това е наивна мечта, но светът често се е движел напред от наивните мечтатели, които са вярвали до край в безумните си идеи“.

В края на словото си доц. Бърдаров сам определи, че ще завърши речта си „малко по писателски“. Той разказа, че често, когато е разстроен, загубил вярата и посоката, има ритуал да се разхожда в централното крило на университета и да се качва на последния етаж в така наречения „Гълъбарник“. Отгоре нещата изглеждат по различен начин, по-малки, но и по-красиви. Там отваря любимото си прозорче, поглежда през него и рецитира наум любим стих:

„Тъй както малките деца разлистват

и почват с картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да помечтая.

Защо пък не? - В мечтите няма цензура,

мечтите греят в синкава прозрачност.

А по-добре да хукнеш и да гониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.“

Цялото слово на доц. Георги Бърдаров можете да видите тук .

В празничния ден бяха наградени победителите в Седемнадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация „Св. Климент Охридски“. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него. Тази година са участвали 65 български студенти от страната и чужбина. Журито е в състав: проф. д-р Амелия Личева, доц. д-р Мария Калинова и гл. ас. д-р Надежда Стоянова.

1-35

В категория поезия наградата бе за Велимир Макавеев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност „Новогръцка филология“, за стихотворението „Смъртта на Антиной“.

1-36

В същата категория бе награден и Иван Георгиев от Софийския университет, магистърска програма "Литературознание", за стихотворението „На Т.С.Е.“

Носителите на наградата в категория проза са Йоан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“, и Надежда Дамянова - Медицински университет — София, специалност „Фармация“.

1-38

Йоан Василев получи отличието за разказа „Пощенска картичка отдалеч“.

1-37

Надежда Дамянова беше наградена за разказа си „Когато два демона станаха ангели“.

В рамките на академичното тържество по повод Деня на славянската писменост бе връчена и наградата на Факултета по славянски филологии за най-добра книга в областта на езикознанието за 2023 г. Доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета, изрази радостта си, че именно в този светъл и възвисяващ български празник, в деня на духовността и словото се връчва тази награда. Ректорът връчи грамоти на Валери Стефанов, Анета Димитрова, Елена Налбантова, Биляна Борисова, Ани Бурова – автори на книгата „Книжовност и литература в България IX - XXI век“.

1-39

Проф. Валери Стефанов отбеляза, че днес вратите на Софийския университет са отворени, което означава, че в града София ще има повече светлина и тази светлина ще бъде различна.

1-41

Той благодари за наградата от името на колегите, участвали в създаването на този труд. Благодари и на колегите си, които са повярвали в този проект и са съдействали в градежа му, също и на редакторката Веселина Стоянова, художничката Антонина Стоянова, на колегите от Факултета по славянски филологии, които са гласували за наградата, проф. Личева, която е била председател на комисията по номинациите. Проф. Стефанов използва притчата от разказа на Дж. Д. Селинджър „Идеален ден за лов на рибка-бананка“, разказ за егото, за силата на страстта и глупостта, за да обясни какво правим всички в Софийския университет – предпазваме хората от това да се превръщат в рибки-бананки.

1-42

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев връчи наградата на БНР в памет на проф. Веселин Димитров на студент от Факултета по журналистика и масова комуникация. Тази година стипендията получи Цветелина Чучукова.

Милен Митев посочи, че без делото на светите братя Кирил и Методий може би щяхме да сме тук, но да говорим на чужд език, но по-вероятно е да не бяхме стигнали до това място, тъй като именно езикът е едно от нещата, които ни дават нашата идентичност, които са ни помогнали да се запазим като народ, а едно от нашите най-големи постижения е, че сме успели да запазим този език до днес. Той се обърна и към студентите и посочи, че често докато сме тук не си даваме сметка колко е важно това, което се случва в университета, а го осъзнаваме много години по-късно. „Университетът е един храм на българската наука, култура и изкуство. Един храм на словото. Храм, в който младите хора се учат да творят чудеса“, отбеляза Милен Митев. Той посочи, че във Факултета по журналистика и масова комуникация студентите се научават да използват силата на словото, за да създават магия, която докосва умовете и сърцата на хората, но като всяка сила и словото може да се използва по различни начини и за различни каузи. По думите му именно тук е важната роля на университета – да въоръжи студентите с техническите умения да използват словото, но и за да посади у тях критичното мислене и ценностната система, която е необходима, за да използват това слово по най-добрия начин.

1-44

Празникът продължи с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.

1-45

По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включи в общоградското честване на празника.

1-1
1-3
1-12
1-5

Академичният състав на Филиала на Софийския университет в Бургас също се включи в шествието в града.

1-2
1-3

Репортаж на Телевизия "Алма Магер":