|
Ръководител: проф. дбн Йордан Думанов
тел.: 02 81 67 262
е-mаil: doumanov@biofac.uni-sofia.bg
Секретар: гл.ас. д-р Гинка Чолакова
тел.: 02 81 67 355
е-mаil: ginka.cholakova@biofac.uni-sofia.bg
Форма на обучение: редовно (държавна поръчка и платено обучение)
Срок на обучение: 3 семестъра (за завършили ОКС „бакалавър” от професионални направления Биологически науки, Биотехнологии, Педагогика на обучението по: биология и химия, география и биология, биология и английски език, и придобили такава степен в различни университети в България; бакалаври от област на висше образование – Аграрни науки, Растителна защита; магистри от професионално направление Медицина, Фармация и Ветеринарна медицина)
За формиране на състезателния бал се взема оценката по бало- образуващата дисциплина: Биохимия или Молекулярна биология, или Имунология.
Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Биохимия пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.
Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър“ след средно образование – Добър.
Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина.
Обучението се осъществява по утвърден учебен план и осигурява на магистрите висока адаптивност по отношение на тяхната професионална реализация. Учебният план на магистратурата по Биохимия е структуриран в три направления – Молекулярна биология, Молекулярна имунология и Молекулярна агробиология, определящи съответната специализация за студентите.
През първия семестър студентите ще получат фундаментални познания за съвременните биохимични направления, интердисциплинарни подходи и експериментални методи, които са определящи и задължителни за трите специализирани модули.
Обучението на студентите магистри в трите направления позволява преки контакти и дискусии с всички преподаватели на Катедрата по Биохимия, поощрява тяхната инициативност и дава възможност за усъвършенстване на практическите им умения чрез обучение и работа в научноизследователски лаборатории в СУ, Биомедицински центрове и БАН.
Обучението се провежда на български език. Програмата обхваща изучаване и полагане на изпити/текуща оценка по 7/8 задължителни и 2 избираеми дисциплини (избрани от общо 11 предложени), разработване и защита на дипломна работа. Процесът на обучение по семестри е структуриран както следва:
Първи семестър: 3 задължителни;
Втори семестър: 3/4 задължителни, 2 избираеми дисциплини и учебна практика. Вторият семестър е насочен според бъдещата про- фесионална реализация в три модула: Молекулярна биология, Молекулярна имунология и Молекулярна агробиология. Студентите избират един от трите модула.
Трети семестър: 1 задължителна дисциплина – преддипломен практикум, завършващ със защита на научен проект и защита на ди- пломна работа.
Професионални компетенции
Задълбочени познания върху молекулните механизми на биохимичните процеси на различни нива (геном, транскриптом, протеом, интерактом, сигналозом, метаболом) и взаимодействията на биологичните макромолекули във високоорганизирани клетъчни и междуклетъчни структури с акцент върху преноса на информация и изменчивостта, контрола, регулацията, сигнализацията и интеграцията на различните процеси, определящи стабилността и функционирането на организмите.
- Задълбочени знания и умения върху методичните подходи за анализ на тези механизми
- Възможност за творчески подход при анализа на биохимичните основи на редица непознати или слабо изучени процеси в живите клетки и организми.
- Възможност за разработване на експериментални задачи с изпол- зване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на широк кръг биологични и медико-биологични направления.Познания на биохимични процеси в норма и патология.
- Умения за практическо приложение на придобитите знания за създаване на продукти с приложение в диагностиката, биомедицинската практика, селското стопанство, в производството на разнообразни фармакологични препарати, участие в реализирането на високотехнологични производства и др.
- Умения за разработване и реализация на проекти.
- Умения за работа в екип, вземане на решения и инициативност.
Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна биология придобиват допълнителни компетенции:
- Възможност за разработване на теоретични и експериментални задачи с използване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на протеомиката, геномиката транскриптомиката и метаболомиката;
- Основни познания за върховите омикс-технологии и техните неограничени възможности за анализ;
- Познания по биоинформатика, развиване на способности и умения за обработка на експериментални данни, генерирани от омикс- технологиите.
Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна имунология придобиват допълнителни компетенции:
- Задълбочени познания върху молекулните механизми, които стоят в основата на функционирането на човешката имунна система;
- Усвоени съвременни методични подходи за анализ на тези механизми, в това число и съвременните имунологични методи, прилагани в клиничната практика за диагностика и терапия;Възможност за творчески подход при анализ на имунохимичната основа на редица непознати или слабо изучени процеси в контекста на имунния отговор.
Магистрите, завършили магистърската програма по Биохимия със специализация по Молекулярна агробиология придобиват допълнителни компетенции:
- Възможност за разработване на теоретични и експериментални задачи с използване на биохимични и молекулярно-биологични методи в областта на протеомиката, геномиката транскриптомиката и метаболомиката при растения;
- Приложение на съвременните знания, умения и компетентности, придобити от различни биологични дисциплини в областта на агробиологията;
- Осъществяване и задълбочаване на връзките между молекулярната биология и развитието на съвременното земеделие.
Професионална реализация
Завършилите магистърската програма по Биохимия могат да продължат обучението си в следващата степен на образование – докторантура. Придобитите знания позволяват реализация и перспективи за кариера в подходящи образователни и научноизследователски институции с биомедицинска насоченост, занимаващи се с фундаментални и приложни биохимични, микробиологични, молекулярно-генетични изследвания; в специализирани медико-диагностични лаборатории, клинични лабо- ратории, ин витро центрове; в дружества – производители и разпро- странители на биомедицински препарати; в предприятия, дружества и др., чиято дейност е свързана с микробиологични и биотехнологични производства, с хранително-вкусовата промишленост, фармацевтични компании; в звена свързани с хуманната и ветеринарната медицина; в селското стопанство; в системите за упражняване на санитарен контрол, мониторинг и опазване на околната среда, държавни и общински органи за здравен и екологичен контрол; лаборатории на спортни центрове; осъществяване на съдебно-медицинска експертна дейност и др.
Теми за събеседване по Биохимия
- Белтъци. Нива на структурна организация на белтъците. Връзка между структура и функция.
- Каталитични свойства на белтъците. Ензими. Коензими. Механизъм на ензимното действие.
- Метаболизъм на въглехидратите. Разграждане на поли- и олигозахариди. Гликолитичен обменен път. Регулация на въглехидратния метаболизъм.
- Биологични мембрани – структура и функции.
- Структура на ДНК. Организация на еукариотния геном; Пре- структуриране на генома. Подвижни генетични елементи.
- Биосинтеза на ДНК (репликация) – обща характеристика. Белтъчен апарат на репликацията. Молекулни механизми на репликацията.
- Структура на РНК. Видове РНК-и. Биосинтеза на РНК (транскрипция). Механизъм на транскрипцията. Ензими, участващи в процеса. Следсинтетични промени.
- Регулация на транскрипцията при про- и еукариоти.
- Биосинтеза на белтъци (транслация). Етапи. Белтъчни фактори. Особености при про- и еукариоти. Регулация на транслацията.
- Посттранслационни промени. Гликозилиране, ковалентни мо- дификации. Сортиране, пренос и насочване на белтъците.
- Междуклетъчна сигнализация. Хормони и рецептори. Видове екстрацелуларни сигнали. Тирозинкинази, МАР кинази, вторични посредници на сигнала.
- Методични подходи за изолиране и пречистване на белтъци и НК (хроматографски, електрофоретични, хидродинамични и др.).
- Кодиране и експресия на имуноглобулини.
- Механизми на вродения имунитет.
- Механизми на адаптивния имунитет.