На 31 март 2026 г. в галерия „Алма Матер“ се състоя откриването на изложбата „Графични наслагвания“. Тя представя графичните опити на студенти от художествена специализация „Графика“, обучаващи се в специалност „Изобразително изкуство“ към Катедра „Визуални изкуства“ във Факултета по науки за образованието и изкуствата. По време на откриването се изказаха ръководителите на художествената специализация – проф. д-р Снежина Бисерова и гл. ас. д-р Цвета Петрова.
Изложбата може да бъде разгледана всеки делничен ден до 16 април 2026 г. от 15.00 до 19.00 часа.
В изложбата са включени работи на Габриела Петкова, Ивана Панайотова, Ивайла Добрева, Иван Георгиев, Калина Василева, Нели Станкова, Никол Илиева, Николай Василев, Радина Франгова, Светослав Калчев, Симона Божилова и Стефани Хараламбиева, реализирани предимно в областта на високия и дълбокия печат – традиционни графични техники, които позволяват натрупване на образи, следи и значения.
Заглавието на изложбата не е избрано случайно. „Графични наслагвания“ съдържа в себе си не само чисто визуалното и технологичното измерение на графичното изкуство – слоевете, отпечатъците, процесите на натрупване и трансформация, но и един по-дълбок смисъл. Това е наслагването на идеи, на търсения, на влияния и лични открития.
Изложбата е резултат от дейността на художествена специализация в ателие „Графика“ във ФНОИ. Това е място с вече изградени традиции, в него над четвърт век се формират млади автори в полето на графиката. Ателието не е просто учебна среда, а творческа общност, в която се предава опит, споделят се идеи и се изгражда отношение към графичното изкуство. Затова и изложбата „Графични наслагвания“ откроява както усвоените технически умения, така и индивидуалните творчески търсения на младите художници. Тя предлага поглед към съвременната студентска графика – динамична, чувствителна и отворена към нови изразни възможности.
Студентите, чиито творби присъстват в изложбата, вече имат своите участия в национални и международни форуми, но най-важното е, че всеки от тях върви по собствен път – експериментира, търси, задава въпроси и намира визуални отговори. И ако може да се направи обобщение, то при Габриела Петкова доминира интересът към разнообразието на растителния свят и към сложните, трансформиращи се образи, които създават усещане за динамика и органична метаморфоза. Ивана Панайотова изгражда уникални визуални светове, в които различни архитектурни елементи се преплитат и формират стилизирани фигури, а макрообразите придобиват нов, неочакван контекст. Ивайла Добрева насочва вниманието си към флората и фауната, както и към структурата и материалността на формата, докато Иван Георгиев изследва темата за човека – понякога метафоричен образ, друг път – лутащ се в пространството на големия град. В работите на Калина Василева прозира идеята за смъртта, внушена чрез образите на агнеца и жертвеното животно, а Нели Станкова на пръв поглед се обръща към традиционните жанрове на портрета и пейзажа, но ги натоварва с дълбоко лично преживяване и съвременно осмисляне. За Никол Илиева градът е основен източник на вдъхновение – той се явява хаотично, сюрреалистично и дори абсурдно пространство. Николай Василев развива сложни животински образи, изградени от множество фрагменти, които оставят усещането за силно напрежение, както и футуристични пейзажи, част от несъществуващ все още механизиран свят. Радина Франгова изследва сходствата във формите и търси симбиозата между човека и природата. Светослав Калчев се фокусира върху човешката фигура и вечния, символичен образ на ангела, а в графиките на Симона Божилова се усеща постоянно човешко присъствие, дори когато фигурата не е директно изобразена – личното е осмислено чрез интериора и натюрморта. Стефани Хараламбиева, от своя страна, работи със смел колажен подход, в който различни образи, реалности и фрагменти се преплитат, изграждайки особен и многопластов интериор.
Представените произведения са създадени в процеса на обучение, но далеч не са само учебни задачи. Те са свидетелство за едно активно мислене чрез образи, за чувствителност към материала и за желание да се разширяват границите на графичното изкуство.
