Дискусията предизвика голям интерес и на нея присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, деканът на Факултета по славянски филологии, преподаватели, учители, студенти и гости. Модератор на събитието бе Николай Колев – продуцент на предаването на БНТ „Култура БГ“.

Събитието бе открито от декана на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева, която благодари на всички присъстващи и на министър Вълчев и екипа на Министерството на образованието и науката и подчерта, че разчита на този диалог, за да се постигне придвижване напред в посока на нужните реформи. Тя благодари на всички участници, ангажирани с темите за четенето: „Опитали сме се да постигнем разнопосочност по темата за това как се преподава в българските училища, как се преподава литература“, посочи проф. Личева. По думите й литературата провокира абстрактното мислене, кара ни да мислим за реалния свят, но и за всички възможни светове, кара ни да мислим за себе си, но и за другите, стимулира критическото мислене и емпатията, кара ни да четем разкази, говорещи за миналото и настоящето, но и които ни помагат да се справим с бъдещето. „Литературата е пътят, по който можем да наместим себе си, включително в това съвремие, в което сме“, отбеляза проф. Личева и допълни, че литературата култивира важните ценности, които ще направят от бъдещите ученици граждани на една нормална държава.

Според нея е важно българското училище да влезе в 21 век чрез обучението по литература, защото това е начинът да бъдат спечелени децата като читатели – съвременната литература говори за проблемите на света, за екология, за изкуствен интелект, за това какво ще се случи с човешкото и по този начин ние можем да постигнем интереса на децата, да ги задържим като читатели. Ако ги откажем още в самото начало, тогава битката е загубена, подчерта проф. Личева. Тя посочи още, че е изключително важно в обучението да присъства голямата градска литература, включително българската, защото това отново може да се провокира тази чувствителност, която очакваме от децата. „Няма защо да се страхуваме от това да има много жанрове и да се започне с неща, с които всички ние сме започвали като читатели – криминални романи, трилъри, фентъзи, фантастика. Не е страшно да оставим да се четат подобни текстове, когато през тези текстове спечелим децата за четене, тогава оттам нататък можем да надграждаме и да култивираме техния литературен вкус“, посочи тя.

Според нея в програмата по литература има твърде малко чуждестранни автори. Проф. Личева даде пример с Франция, където съотношението френска-чуждестранна литература е 50:50, без това да доведе до загуба на национална идентичност. Според нея, ако има повече чужди автори, това ще помогне българската литература да получи по-съществен контекст и ще могат да се правят паралели, посочи проф. Личева и подчерта, че съвременният патриотизъм не е национализъм, а толерантност към другия. „Смятам, че е дошло времето да разберем, че ако политици, министерства, пак давам пример с Франция, събират писатели и ги молят да правят прогнози за настоящето и бъдещето и на базата на това оформят своите политики, да, казвам, ако си дадем сметка каква е ролята на литературата и ако сме готови да направим наистина една радикална реформа, която да върви срещу антипопулистките нагласи, мисля, че имаме шанс и ще успеем, защото това е битка за бъдещето на България“, каза в заключение проф. Амелия Личева.

Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев отправи благодарност към колегите от Факултета по славянски филологии, които имаха смелостта да повдигнат този изключително важен въпрос. „Наясно сме, че днес няма да се намерят решения, че надали ще се изработят готови рецепти. Че вероятно ще има много противоположни мнения на това, което формулира в момента проф. Личева. Дори в самия факултет вероятно има хора, които няма да споделят част от тези идеи. Истината обаче е една – така или иначе ние трябва да започнем този разговор, трябва да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока“, каза ректорът и допълни, че българското висше образование се ангажира с този проблем и ще се радва и останалите университети да подемат тази тема, за да могат да се намерят най-добрите, най-правилните решения.

В изказването си проф. Вълчев припомни един разговор между Иречек и Петко Славейков след Освобождението, когато се е обсъждало, че първоначално, докато се създават добрите учители, може да се заместят с добри учебници, а добрите учебници се създават тогава, когато има добри програми. В тази връзка ректорът на Софийския университет подчерта, че не трябва да се вторачваме единствено и само върху единия проблем. „Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание, добрите учебници, трябва да създаваме и новото поколение учители, тези, които действително ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца“, каза още ректорът. Той пожела успех на дискусията и призова за конструктивност, за диалогичност и чуваемост. Проф. Вълчев изрази надеждата си тази инициатива да срещне широк отзвук не само в професионалната гилдия, а в широкото поле на българската култура. Той посочи още, че литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот, във всичките негови разнородни аспекти.

В словото си ректорът отбеляза категорично, че никога няма да каже нещо лошо срещу колегите учители. Но посочи, че е факт, че имаме проблеми в образованието. „В университета го виждаме първи. Все повече се увеличава бездната между средно образование и висше образование и това е симптом. Трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, така че младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в 21 век“, каза накрая ректорът и пожела на добър час на дискусията.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че от всички предмети литературата е едновременно и най-мощният инструмент за формиране на национално самосъзнание, и развива най-широк комплекс от умения, необходими за 21 век. „И двете цели са еднакво важни и ние трябва да осигурим синергията и баланса между тях“, каза той и допълни: „Акцентът ни не е поставен само върху математиката и природни науки. Напротив – добрата хуманитарна основа е ключова за подготовката на учениците за пълноценната им личностна и професионална реализация”. Министър Вълчев посочи, че те формират най-широк кръг от умения – критично мислене, комуникативност, любопитство, когнитивност и др. „За да бъдат успешни нашите деца в ерата на ефективно взаимодействие между хора и алгоритми, те трябва да бъдат повече хора”, каза още той.

Според него часовете по български език и литература могат да бъдат увеличени. „По-добрата и широка хуманитарна основа ще направи децата по-пригодни за следващите десетилетия, в които ще живеят”, подчерта министър Вълчев и отбеляза, че когато се освободи пространство за повече часове, ще могат да бъдат включени и повече съвременни автори в учебното съдържание по литература.

Събитието продължи с дискусията, модерирана от Николай Колев, който отбеляза, че той е един от хората, продължили да четат и след училище и това го е направило както българин, така и европеец.

В дискусията се включи Снежина Петрова – актриса и преподавател в Нов български университет, която благодари за поканата и за куража да се повдигне тази травматична тема. Тя отбеляза, че говори като актриса, която преживява текстовете и служи като медиатор между текстовете и човека, като преподавател, който се сблъсква директно със завършилите училище, и като родител. Снежина Петрова говори за влиянието на литературния герой в различни аспекти в живота ни, за времето, необходимо за едно произведение. Тя посочи, че децата имат нужда от време за осъзнаване на едно произведение, време за споделяне на личното преживяване.

Писателят Захари Карабашлиев отбеляза, че участва в дискусията и като баща на три дъщери, като автор на художествена литература и драматургия и като писател, който е канен в училища в големи и малки български градове, и като създател и художествен директор на фестивала за литература за ученици, за деца, за юноши „Варна Лит“. Той заяви, че за него критичното мислене е най-важната функция на образованието и е щитът, който предпазва младите умове от манипулация, той е компасът, който им показва кое е добро, кое е лошо в съвременния свят. Според него трябва да се преосмисли учебното съдържание през призмата на критичното мислене; класната стая да се превърне в лаборатория за мислене, където учителите да инициират важни житейски дискусии между учениците; да възпитаваме в децата си интелектуална дързост – да поставят под въпрос авторитети, но и да признават грешките си, да променят позициите си в светлината на нови доказателства. „Само така можем да изградим здравословен патриотизъм, който се основава не в повтаряне на клишета, а на критично разбиране на собствената ни история и култура и истинска любов към родината“, подчерта Захари Карабашлиев.

Дискусията продължи с участието и на проф. дпн Адриана Дамянова, доц. дфн Бойко Пенчев, доц. Елка Трайкова (БАН), Мая Гешева, директор на Националната финансово-стопанска гимназия, както и учителите по български език и литература Росица Игнатова (18. СУ „Уилям Гладстон“), Радина Попова (Национална финансово-стопанска гимназия), Цветелина Драганова (Езикова гимназия, Пловдив) и Галина Калчева (Основно прогресивно училище 3, София).

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":