Представените доклади по време на научния форум покриваха обширен набор от теми и проблеми, спрямо които може да се заеме натуралистка позиция във философията. Събитието беше организирано от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българското общество по аналитична философия съвместно с Българската академия на науките. В програмния комитет на събитието участваха Мадлен Ангелова-Елчинова (Софийски университет), Калоян Нечев (Софийски университет), Марина Бакалова (ИФС, БАН), Лина Георгиева (ИФС, БАН) и Марио ДеКаро (Tufts University).

В конференцията участваха трима гост-лектори, всеки от дните започваше с пленарен доклад, който да послужи за отправна точка на последващите дискусии. Тя беше открита с приветствено слово от декана на Философския факултет проф. д.пс.н. Соня Карабельова в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Първият пленарен доклад беше представен от проф. емеритус Хилъри Корнблит (University of Massachusetts Amherst) с доклад на тема „Натурализмът и интелектуалната легитимност на философията“. Проф. Корнблит е основоположник на съвременния натурализъм в епистемологията и на теорията за знанието като естествен вид, като неговите изследвания обвързват теорията на познанието с когнитивната етология. Следващите две сесии, които се проведоха на 19 май 2023 г., бяха свързани с темите „Епистемичен натурализъм“ и „Аргументът от нормативност срещу натурализма“. В тях бяха представени шест доклада, посветени на проблеми от полето на епистемологията и метафилософията.

Гл. ас. д-р Мадлен Ангелова-Елчинова от Философския факултет участваше с доклад, посветен на натурализирането на убежденията, който беше фокусиран именно върху проблема за формулирането на нормативните критерии в епистемологията.

По време на откриването на конференцията, участниците получиха възможност да се насладят на арт инсталация в ресторант „Яйцето“ по идея на гл. ас. д-р Надежда Стефанова от Биологическия факултет на Софийския университет.

Ключовите думи от докладите им бяха разположени по стените на „Яйцето“, като формираха своеобразни концептуални мрежи, в които всеки от тях получи възможност да открие връзките между разглеждания от него проблем и онези, които са централни за изследването на някой от другите участници.

Вторият ден на конференцията започна в Конферентната зала в Ректората, като пленарната лекция беше изнесена от проф. Бана Башур (American University of Beirut), която представи основите на новата си книга „Как обвиняваме: натурализирана теория за моралната отговорност“.

Това беше и най-интензивният ден от конференцията, в който бяха представени още осем доклада в три различни сесии, посветени съответно на темите „Натурализмът и менталното“, „Изкуствен интелект, действане и поведение“ и „Натурализмът и философията на Дейвид Хюм“.

Последният ден на конференцията беше открит с пленарна лекция на проф. Мичъл Грийн (University of Connecticut), главен редактор на списание Philosophia, публикувано от Springer. Докладът му носеше заглавието „Могат ли машините да извършват речеви актове“, като в него беше направен естествен преход от етическите проблеми свързани с изкуствения интелект, разгледани в предишната конферентна сесия, и темите от полето на философията на когнитивната наука, философията на биологията и метафизиката, които бяха представени в последните две конферентни сесии.

Всеки от участниците получи подробна обратна връзка от тримата гост-лектори, като бяха проведени редица извънконферентни дискусии. Събитието положи началото на много нови приятелства, идеи за инициативи и изследователски проекти, като един от тях е в бъдеще Софийският университет „Св. Климент Охридски“ да продължи да организира нови издания на конференцията, които да са посветени на същата тема и по този начин да се превърне в един от центровете за развитие на съвременния натурализъм.