На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, посланикът на Украйна у нас Виталий Москаленко, деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Веселина Вълканова, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева, ръководителят на Катедрата по славянско езикознание доц. Албена Стаменова, студенти от специалност „Украинистика“ и други.

Доц. Албена Стаменова откри събитието и посочи, че проф. Михайло Драгоманов е човек, с който се гордее всяка национална култура. Личност, която заема видно място в пантеона на великите украинци, един от хората, които превръщат националната култура в световна. „Ние се радваме, че в основите на българското висше образование и българското университетско дело е действала личност като Михайло Драгоманов“, каза доц. Стаменова. Тя поздрави всички от името на доц. Лилия Терзийска, която е доайен на българската украинистика, първият дипломиран в Украйна български украинист, задълбочено познаващ дейността и събитията на Михайло Драгоманов у нас. По думите й човек може да остави един камък на земята, но той никога няма да се превърне в крайъгълен камък, ако няма кой да положи камъни върху него и около него. Доц. Стаменова посочи, че е развълнувана, че всички ние днес правим това - зидаме и създаваме, вършим своята работа около камъните, които се превръщат в крайъгълни и които са положени от големи личности като Михайло Драгоманов и другите отци на нашата университетска наука.

Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков отбеляза, че до поставянето на тази плоча е изминат дълъг път, имало е много пречки, включително и административни, но откриването на тази плоча е нашето признание към един от първите преподаватели в Софийския университет, който е и един от първите, които придават европейския дух на университета. Проф. Герджиков припомни, че в тази най-стара сграда се провежда първата учебна година на университета под наименованието „Висш педагогически курс“ с първите седем преподаватели, които идват от цяла Европа. Те извършват нещо много сериозно, всички са завършили в чужбина, но никой от тях няма педагогическия и изследователския опит на проф. Драгоманов. Това е един период в който историческият и филологическият факултет са били заедно и личността на Драгоманов е пример за това защо това е било така – защото хуманитарните науки не могат да се разделят, подчерта проф. Герджиков и допълни, че Драгоманов се е занимавал едновременно с етнография, сравнително езикознание и фолклор. „В този смисъл хуманитарното знание не може да се дели и една енциклопедична фигура като проф. Драгоманов е пример за това колко можем да постигнем в тази сфера, ако не разделяме на малки части важните големи хуманитарни науки“, посочи ректорът. Той добави, че днес продължаваме да тачим делото на проф. Драгоманов – в Софийския университет е единствената в България специалност „Украинистика“, на паметта му са посветени научните четения, свързани с украинистиката. Днес с този малък жест добавяме още един признание към тази важна за развитието на университета личност, каза в заключение ректорът на Алма матер.

Посланикът на Украйна в България Виталий Москаленко изрази радостта си от откриването на паметната плоча. Той отбеляза, че проф. Драгоманов в прекарал по-голямата част от живота си като изгнаник първо в Швейцария, а след това в България и е отдал всички свои сили за развитие на българската култура, наука и образование. Виталий Москаленко посочи, че днешното откриване на плочата е важен символичен знак на нашето внимание и благодарност към такива личности като Михайло Драгоманов. Това е важно, че тъкмо сега в такива тежки времена отдаваме почит на такива хора, каза посланикът на Украйна у нас и изказа своята благодарност към всички за многогодишните усилия, които са били положени, за да бъде осъществено това благородно и възвишено дело.

Проф. Веселина Вълканова заяви, че за нея е голяма чест и удоволствие като декан на Факултета по журналистика и масова комуникация да поздрави всички с „Добре дошли“ във факултета. Тя изтъкна, че особено значим и важен е поводът, по който са се събрали – откриването на мемориална плоча на проф. Михайло Драгоманов – един от първите университетски преподаватели в нашата Алма матер, който е съдействал значително за издигане и за утвърждаване на престижа на Софийския университет. Тя подчерта, че от сградата на факултета преди 134 години тръгва Висшия педагогически курс, с който се поставя началото на университетското образование в България. „Затова е знаково на входа на най-старата сграда на Университета да разположим тази паметна плоча на проф. Михайло Драгоманов, изтъкнат украински учен, преподавател, историк, литературовед, обществен деец, публицист, критик и приятел на България“, каза още проф. Вълканова и допълни, че от другата страна на фасадата на Факултета по журналистика и масова комуникация има друга паметна плоча, която указва мястото на началото на висшето образование в България. Тя припомни дисциплините, по които е преподавал проф. Драгоманов и подчерта, че много значим е неговият принос да съдейства за организиране на университетското образование в България по модерен, европейски начин.

Заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева благодари на всички, които са съдействали да бъде открита паметната плоча. Тя отбеляза, че такива плочи имат своето символно и практическо значение, защото когато човек минава покрай тях, чете и ако не знае, проверява, търси, интересува се, а ако знае – поне за миг се спира и си спомня за такива известни личности, допринесли за нашето образователно и научно развитие.

След кратката церемония ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков и посланикът на посланикът на Украйна у нас Виталий Москаленко откриха официално паметната плоча.

Михайло Драгоманов (1841–1895) е изтъкнат украински историк, философ, литературовед, фолклорист, икономист, обществен деец, публицист и критик. Демократ по убеждения, основател на украинския социализъм, защитник и пропагандист на украинската национална и културна идентичност.

Драгоманов е завинаги свързан с България по няколко линии. Преди всичко с делото си на учен и преподавател като професор по история в новосъздаденото Висше училище, където води курсове и по сравнително езикознание, фолклор и славянска етнография.

С България го сближават и семейните връзки, които дъщеря му Лидия Драгоманова създава с Иван Шишманов.

Внезапната му и преждевременна кончина превръщат България в негов последен дом.

Научната и обществено-политическата дейност на Михайло Драгоманов са неразривно свързани през целия му живот. От завършването на следването си през 1863 г. на историко-филологическия факултет на университета „Св. Владимир“ в Киев до 1875 г. той е преподавател там като приват-доцент и редовен доцент. Поради в обвинения в сепаратизъм и украинофилство многообещаващият и приносен учен и преподавател е лишен от преподавателската си катедра и по принуда поема пътя на политически емигрант. През 1876 г. цар Александър Втори подписва т.нар. Емски указ, който представлява втората за ХІХ в. тежка забрана за употреба на украинския език. В него Михайло Драгоманов, заедно с Павло Чубински, авторът на текста на бъдещия химн на Украйна, е поименно упоменат като нежелана личност в Киев, което го превръща и в персонален враг на руския царизъм.

Украинският учен и общественик се установява в Женева, където прекарва 13 години в активна научна, преподавателска, просветителска и обществена дейност. Издава украинския обществено-политически и научно-литературен сборник, по-късно вестник „Громада“, който става първото в историята на украинската преса свободно и нецензурирано издание. В Женева дъщеря му Лидия се запознава с многообещаващия български студент Иван Шишманов и по-късно става негова съпруга.

Воден от стремежа да се организира университетското обучение по европейски модел, Иван Шишманов съдейства професор Драгоманов да получи покана за преподавателско място във Висшето училище. Той приема и през 1889 г. е назначен като професор по всеобща история. Драгоманов се оказва единственият професор с опит и европейска практика. Има зад гърба си специализации и преподавателска практика в няколко чужди университети, свободно общува на различни езици, а научната му продукция, публикационна и издателска дейност допълват респекта, с който се отнасят към него в Европа. „Висшето училище се сдобива с една първокласна научна сила, която би правила чест на всеки друг европейски университет“ [Арнаудов, М. 1939].

За сравнително краткия престой в българската столица проф. Драгоманов развива многостранна дейност. Неговото име има запазено място на страницата на два от съвременните факултети на Софийския университет. В първите години те са обединени в Историко-филологическо направление, а проф. Драгоманов ръководи катедрата по обща история.

Дейността на проф. Драгоманов във Висшето училище не се изчерпва с преподавателската му дейност. Той взима дейно участие в съставянето на учебни програми по отделните дисциплини и осигуряването на научна литература за студентите. Участва активно в организацията и комплектуването на фондовете на научната библиотека на Висшето училище и на Софийската народна библиотека. Избран е за член на постоянния библиотечен комитет, който подготвя ежегодни списъци за поръчка на книги от чужбина.

Професор Драгоманов е сочен безапелационно като образец за университетски преподавател. Първият ректор на Висшето училище – Ал. Теодоров-Балан, определя Драгоманов като „много вещ познавач на историята и рядко талантлив преподавател, умеещ да завладява аудиторията и да печели сърцата на хората“. Единодушна е оценката на неговите съвременници, че лекциите му предизвикват истинско възхищение у студентите. Аудиторията се пълни не само със студенти по история, но и от другите специалности на Историко-филологическия факултет. Младите хора са запленени от академичния стил на говорене на украинския професор, от неговата начетеност и огромния брой факти за миналото, с които свободно борави без да чете и без дори да се замисля. Драгоманов ги впечатлява не само с красноречието си, но и с умението да поддържа диалог със слушателите в залата, които провокира да правят независими изводи. Интелектуалното и моралното влияние на Михаил Драгоманов върху българската студентска младеж е толкова силно, неговият личен пример на преподавател, учен и общественик е така заразителен, че проф. Михаил Арнаудов, който не е бил пряк негов ученик и не го е познавал, се смята за „двояк негов възпитаник“ – чрез изследванията на Драгоманов и чрез научната традиция, заложена от него и подета от Иван Шишманов.

Въпреки краткия престой в България Михаил Драгоманов оставя ярка следа не само със своята преподавателска дейност във Висшето училище, но и в развитието на българската хуманитаристика. С особена значимост по своите многопосочни и дълготрайни последици е неговото участие в създаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, който започва да излиза под редакцията на Иван Шишманов. Чрез своите публикации в това първо българско научно-филологическо списание Драгоманов задава модели на научното изследване, които трасират европейския път на родната наука и оказват благотворно влияние върху няколко поколения творци.

Днес Софийският университет е единственото висше училище в България, където се развива украинистиката. От 26 години се преподава украинска филология във Факултета по славянски филологии, провежда се украинистичен научен форум – „Драгоманови студии“.

До края на живота си Драгоманов отказва да приеме българско гражданство, надявайки се, че ще успее да се завърне в родината. Неговото сърце, принадлежащо на Украйна, остава завинаги в земята на България. Българската държава подкрепя откупуването на личната му библиотека и я предоставя на Софийския университет, дарява безвъзмездно място за тленните му останки.