Тържеството бе открито от декана на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски, който представи накратко проф. Съсълов. Той заяви, че проф. Съсълов е предложен за високото отличие за научни постижения в областта на астрономията и астрофизиката и за приноса в развитието на научното, педагогическото и културно сътрудничество между университета и чуждестранни институции.

Проф. Димитър Съсълов от Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics, Harvard University, Department of Astronomy, е сред най-успешните астрономи и астрофизици в света през последните три десетилетия. Радва се на всеобщо признание не само като учен, но и като активен популяризатор на науката.

Проф. Съсълов получава магистърска степен по физика (1986 г.) и защитава докторантура (1988 г.) във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент публикува свои изследвания в международни астрономически списания. През 1990 г. защитава докторска степен по астрономия в Университета на Торонто, Канада. От 1993 г. е преподавател, а през 2003 г. става професор в Харвардския университет, САЩ.

Деканът на Физическия факултет отбеляза, че проф. Съсълов се занимава с изследвания на връзката между вещество и излъчване както в звездните и планетните атмосфери, така и в техните вътрешни слоеве.

„Някои от най-значимите му постижения са свързани с откриването на екзопланети, подобни на Земята. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и неговите сътрудници през 2002 – 2003 г. Откритата от тях OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната екзопланета, известна през онези години. Проф. Съсълов е един от водещите изследователи на космическия телескоп „Кеплер“ и има огромни успехи в откриването и изучаването на екзопланети“, каза проф. Райновски и допълни, че проф. Съсълов е автор на над 700 научни публикации, цитирани около 38 000 пъти. 12 от публикациите му са намерили място в двете най-престижни научни списания в света: Science и Nature. Неговият h-индекс е 87 (NASA ADS). През 2006 година Димитър Съсълов основава мултидисциплинарен център, който обединява учени от различни области, на който е директор и до днес.

Проф. Съсълов е сред изследователите, ръководещи някои от най-успешните астрофизични и космични мисии през последните години. Създател е и на мисията на НАСА – космически телескоп Кеплер, който за три години е изследва 100 000 звезди в търсене на екзопланети. От 2010 година насам е изследовател и в мисията, наследник на Кеплер – космическия телескоп TESS.

Носител е на множество награди.

Проф. Райновски обърна внимание, че научнопопулярната книга на проф. Съсълов „Животът на свръхземите“ е издадена на български език през 2013 г. Той подчерта, че след завършването на докторантурата си по физика в Софийския университет, проф. Съсълов не е прекъсвал контакт с колегите си и студентите в България, често изнася научни и научнопопулярни лекции и семинари пред академичната общност и широката публика у нас.

Накрая деканът на Физическия факултет отбеляза, че цялата дейност на проф. Съсълов не само прославя нашата страна и Софийския университет, но е и пример и стимул за много млади хора да изберат науката като своя професия.

Заместник-ректорът на Софийския университет доц. д-р Анета Антонова удостои проф. Димитър Съсълов със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.

Проф. Димитър Съсълов благодари сърдечно на ръководството на Софийския университет, на деканското ръководство на Физическия факултет и колегите от академичната общност на родния му университет за голямата почит и посочи, че няма думи да изрази колко е щастлив и трогнат. Той отбеляза, че се вълнува да се върне отново в Софийския университет и да изнесе лекция за един стар, но и много нов научен проблем – големият въпрос за произхода на живота, който съвсем определено има космически и звездни перспективи.

Академичното му слово с презентация бе на тема: "Произход на живота: звездни перспективи". Проф. Съсълов посочи, че ние, българите, имаме необичайна и дълбока връзка със звездното небе още от дълбоки времена и даде пример с „Именник на българските ханове“ и запазени свидетелства от древната ни история, в които можем да видим практичното знание и използване на звездите за времечисление и навигация и подчерта, че в същото време това е и философски светоглед със съвсем определени звездни перспективи. В древността тези два различни аспекта прабългарите са споделяли и разпространявали между многото народности в Азия и Европа, ние знаем това от историческите документи и това не е много по-различно от днес, когато подобни нишки на научни познания и изследвания се споделят в международен и световен мащаб по целия свят, подчерта проф. Съсълов. По думите му звездната перспектива си остава толкова валидна за всички нас, колкото и преди, макар и с много различен вид.

В академичното си слово проф. Съсълов се върна към студентските си години и посочи, че е изключително благодарен на своите учители в Софийския университет, Българската академия на науките и Националната астрономическа обсерватория – Рожен, чиято мисия е била да го въведат в една област на астрофизиката, която все още не е била добре разбрана и остава доста разнообразна във възможностите за изследване – физиката на променливите звезди (звездите, които променят блясъка си). „Оказа се, че това, което аз научих тук е много важно за това, което стана по-късно в моята кариера“, посочи проф. Съсълов и представи накратко три открития, с които е имал късмета и честта да бъде свързан донякъде – откриването на сравнително малки по размер екзопланети, подобни на Земята; възможността да изследват атмосферите им и възпроизвеждането в лабораторни условия на химическите реакции, водещи до живи първични клетки.

В заключение проф. Димитър Съсълов изтъкна, че живеем в един много щастлив за науката и всички милеещи за повече познание за света момент. Момент, в който има поне малко надежда, че ще успеем да отговорим на големи въпроси от векове насам – като това има ли подобни места като нашата Земя във Вселената, кои сме ние, какво е нашето място в тази Вселена в звездна космическа перспектива. Проф. Съсълов благодари на своя талантлив екип от студенти и аспиранти и подчерта, че много от това е благодарение на тях.

"С дълбока благодарност и почит към родния ми университет и моите учители за познанията и насоката по пътя, където науката е слънце. Да си пожелаем и да работим, за да запазим този дух за бъдещите поколения. Димитър Д. Съсълов, 26 май 2022 г."

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":