|
| проф. Иван Боянов Иванов (1935 - 2018)
През 1960 г. става асистент в катедрата по Физикохимия в ХФ на СУ. През 1969 защитава дисертация в Московския държавен университет с ръководител акад. П. Ребиндер. От 1971 г. е доцент, а от 1980 г. – професор в ХФ на СУ. Трудовете му са в областта на физикохимията и колоидната химия. Развива направленията физикохимична хидродинамика и термодинамика на дисперсни системи: пени, емулсии и суспензии; ефекти от пренос на повърхностно-активни вещества; критични дебелини на скъсване на течните филми; теоретично обяснение на правилото на Банкрофт при емулсиите и др. Публикувал е над 200 научни труда, много от които са базови за колоидната наука, поради което той e измежду най-цитираните в чужбина български учени. Декан на Химическия факултет на СУ (1979-1986). През 1983 г. създава лабораторията по Физикохимична хидродинамика и термодинамика, която прераства в катедрата по Инженерна химия и фармацевтично инженерство. Ръководил е многобройни проекти с индустрията. Остави след себе си голяма научна школа.
|
|
| акад. Алексей Шелудко (1920 - 1995) Роден през 1920 г. в семейството на украински евреи в Хале, Германия. Баща му е професор-филолог. През 1922 година семейството се преселва в София. През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става асистент на Ростислав Каишев в катедрата по физикохимия. Започва изследвания в областта на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 година се хабилитира за доцент. През 1961 година защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година е професор, и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година е сред 12-те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1984 година е академик.
|
|
| акад. Георги Близнаков (1920 - 2004) Роден в гр. Берковица. Завършва специалността Химия в Софийския Университет през 1943 г. с дипломна работа, чийто ръководител е проф. Р. Каишев. Започва работа като учител, а от 1946 г. е асистент в Университета във Варна, а по-късно в Софийската политехника и в Катедрата по Физикохимия на Софийския университет. През 1954 г. е избран за доцент по физикохимия. През 1960 г. е избран за професор по неорганична химия и от тогава до 1989 г. е ръководител на Катедра Обща и неорганична химия при Химическия факултет на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. През 1960 г. той е един от организаторите на Института по обща и неорганична химия при БАН и е негов директор до пенсионирането си през 1990 г. През 1967 г. проф. Близнаков е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1979 г. – за академик.
|
|
| акад. Димитър Иванов (1894 - 1975) Роден на 13 октомври 1894 г. в с. Макоцево, Софийска област. Член на чуждестранни научни дружества, лауреат на Френската академия на науките. Следвал химия в Лион, учил индустриална химия в Нанси, където защитава докторат. Завършил СУ "Св. Климент Охридски". Работил върху органо-магнезиевите съединения, изследвал българските етерични масла (розово, лавандулово).
|
|
| акад. Ростислав Каишев (1908 - 2002) Роден на 29 февруари 1908 в Санкт-Петербург. Български физикохимик, работил основно в областта на кристалния растеж. Защитава докторската си дисертация върху термичните свойства на флуидния и твърдия хелий през 1932 под ръководството на проф. Франц Симон (сър Франсис Саймън, един от създателите на атомната бомба). За свой учител посочва видния български физикохимик Иван Странски. Съвместните му работи със Странски стават една от основите на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуване и растеж на кристалите. Член на Българската (1947), Немската (1957), Чехословашката (1966), Саксонската (1968) академии на науките, вицепрезидент на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAC (1975-1980). Една от най-големите заслуги на Ростислав Каишев и съмишлениците му е създаването на българската школа по физикохимия. В периода 1941-1962 е ръководител на Катедрата по физикохимия към Софийския университет. Организатор и директор на Института по физикохимия към БАН.
|
|
| проф. Асен Златаров (1885 - 1936) Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Следва химия в Женевския университет (1904-07). Основоположник на биохимията в България. През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909-1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. От 1924 е извънреден, а от 1935 редовен професор в Софийския университет. Автор е на литературни статии, стихове, лирична проза и един роман. В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“.Сътрудничи на литературната периодика през 30-те години.
|
|
| проф. Иван Странски (1897 - 1979) Роден е през 1897г. в София. Завършва средното си образование в Първа Мъжка Софийска Гимназия. През 1922 г. завършва висше образование в Софийския университет, специалност химия. Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия. През 1925 е избран за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Софийския университет, и става първият преподавател по физикохимия в България. От 1929 г. е вече извънреден професор, а редовен - от 1937. В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията. През 1930 е поканен в Берлинския технически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант за съвместна работа с Макс Фолмер заедно с Каишев. В периода 1935-1936 с Каишев публикуват основоположните си трудове по теорията на средните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов предлагат механизма на растеж на кристал върху подложка от друг кристал.
|
|
| проф. Пенчо Райков (1864 - 1940) Роден е през 1864 година в Трявна. През 1888 година завършва химия в Лайпцигския университет. Негова статия, публикувана през 1886 година в „Chemische Centralblatt”, е смятана за първата научна публикация на български автор в областта на химията. След завръщането си в България Райков е учител в Педагогическото училище в Казанлък, а от 1890 година - в Първа софийска мъжка гимназия, като започва да преподава и във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). От 1892 година е редовен преподавател в университета, като от 1894 година до пенсионирането си през 1935 година оглавява катедрата по органична химия. През 1900 година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1908-1909 година е ректор на университета.
|
|
| проф. Димитър Баларев (1885 - 1964) Роден на 27.12.1885г. в Русе. Завършил Русенската мъжка гимназия през 1904г. Следвал химия в София (1904-1907) и Загреб (1907-1908), където и завършил. Редовен професор, титуляр на катедрата по Неорганична химия. Доктор на Загребския университет (1908).
|
|
| проф. Захари Караогланов (1878 - 1943) Роден на 24.06.1878г. в Шумен. Завършил специалност "Химия" в Софийския университет през 1902г. От 1907г. е асистент по химия в тогавашния Физико-математически факултет, редовен доцент при Катедрата по неорганична и аналитична химия, от 1910г. - извънреден професор към същата катедра. Областите на изследователската му дейност са качествен и тегловен анализ, както и електрохимия. Декан на Физико-математическия факултет през 1921 - 1922, Ректор на Софийския университет (1922/23 и 1932/33), председател на Съюза на българските химици (1921 - 1929).
|
|
| проф. Георги Колушки (1864 - 1944) Роден на 04.11.1864г. в Кюстендил. Завършил гимназия в Габрово през 1884г. Следвал химическа технология (индустриална химия) в Петроградския технологически институт от 1884 до 1887 и от 1889 до 1891г., когато и завършил с титлата „технолог” (инженер-химик). Редовен професор, титуляр на катедрата по Химическа технология. Декан на ФМФ през уч. 1905/1906, 1909/1910, 1911/1912 и 1916/1917г.
|
