Премиерата на монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ на гл. ас. д-р Марин Бодаков ще се състои на 25 февруари 2020 г. от 18 ч. в зала 13 на ФЖМК. Книгата ще бъде представена от проф. д-р Алберт Бенбасат и поетесата и журналист Силвия Чолева. Книгата е издадена от издателство „Фабер”. Събитието се организира от катедра „История и теория на журналистиката” и катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване”.

Кой е Йордан Маринополски? Кои са победителите в историята на българската литературна критика? И какво можем да научим от победените?

Един толкова обещаващ в утрото си критик, който поради скромността си, и дали само поради нея, задава въпрос авторът, е потънал в небулозата на литературната история: "Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим?" Дали това се дължи на неговата изключителна скромност, или има и други причини... Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията. (Евелина Белчева, LiterNet, № 12 (241)/ 2020)
***
Реабилитирането на един забравен писател и критик е трудна, макар и интригуваща и благодатна дейност. Превратностите на последните десетилетия в България не са успели да заличат напълно следите на един очевидно низвергнат от предишната политическа власт творец, но все пак отправят сериозни предизвикателства пред изследователя, който трябва да разчита на добри детективски умения, за да открие малкото оцелели творби, снимки, писма из прашните архиви на българските музеи и библиотеки или в домовете на останалите наследници, да намери свидетелствата за съществуването на един обикновен човек с необикновена съдба и да повярва, че има нужда от неговото възраждане. Дали затова са достатъчни любовта към науката или изследователското любопитство, като че ли не е толкова важно, както и дали настоящата литературна критика ще припознае интересен събрат в образа на Маринополски. По-значимото е, че книгата съумява да постави наново в публичното поле моралната категория на искреността – така нужна, но и отсъстваща днес – в литературата, медиите, обществото. (Доц. д-р Мария Попова, Newmedia21.eu, 18 януари 2020)