Академик проф. дмн Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в гр. Станимака (днес Асеновград). Завършва математика във Физико-математическия факултет (днес Факултет по математика и информатика) на Софийския университет (1956). Специализира изчислителна математика в Московския държавен университет (1960-1961) и в Имперския колеж в Лондон (1968).

През 1964 г. Благовест Сендов става кандидат на науките, а от 1967 г. е доктор на математическите науки. След завършването на Софийския университет той е асистент във Физико-математическия факултет от 1958 г. През 1963 г. е доцент, а през 1968 г. става професор. От 1974 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките, от през 1981 г. – академик.

Акад. проф. Благовест Сендов е почетен доктор на Великотърновския университет (2010), на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2011) и др. Почетен доктор е на Московския държавен университет (1975), както и член на Украинската академия на науките.

Акад. Сендов заема редица ръководни длъжности в Софийския университет: в периода 1968-1970 г. е ръководител на катедрата по изчислителна математика, през 1970-1973 г. е декан на Математическия факултет (ФМИ). В периода 1973-1979 г. проф. Сендов е ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В Българската академия на науките акад. Благовест Сендов е зам.-председател и главен научен секретар (1982-1988). В периода1988-1991 г. е председател на БАН.

Акад. Благовест Сендов е зам.-директор (1967-1970) на Института по математика с Изчислителен център и ръководител (1967-1970) на секция Числени методи; директор (1985-1992) на Координационен център по информатика и изчислителна техника. В Единния център по математика и механика – ЕЦММ е зам.-директор (1970-1973) и ръководител на секторите Математическо моделиране (1971-1988), Теория на управлението и операционните изследвания (1972-1978), Математическо образование (1981-1983).

Акад. Благовест Сендов е професор по числени методи, създател на Българската школа по Теория на апроксимациите. Той е автор на над 200 научни публикации в областта на Теория на апроксимациите, Информатиката, Математическото моделиране в Биологията, Изчислителната геометрия и др., както и на седем монографии и над 30 учебника. Акад. Сендов е идеолог на редица реформи в българското висше и средно образование, които са толкова авангардни, че изпреварват времето си.

Основните научни направления, по които работи акад. Сендов са: Теория на апроксимациите – Хаусдорфова метрика и приложения, апроксимиране на равнинни точкови съвкупности с полиномиални криви. Математически анализ – параметрично апроксимиране. Теория на сегментния анализ. Теория на програмирането, числени методи и математическо моделиране. Математически модели в биологията (съвместно с акад. Румен Цанев построява математически модел на клетъчно деление и клетъчна диференцировка). Геометрия на полиномите. Математическо образование и образователна система.

В Софийския университет той води лекции по изчислителна математика и математически машини, числени методи на диференциалните уравнения, Теория на информацията, електронно сметачи машини и програмиране, Числени методи I и II, линейно програмиране, числени методи и сметачни машини, математическо обезпечаване на АСМ, практикум по програмиране, програмиране на АСМ, Теория на АСМ, приближено смятане, математическо оптимиране, математически модели в биологията.

Проф. Сендов води лекции и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград.

Акад. Сендов членува в редица научни организации – Националния комитет по математика, Съюза на научните работници в България, Съюза на математиците в България (СМБ), на Американското математическо дружество (AMS) и на Британското компютърно дружество.

Българският световноизвестен математик е редактор на списание Mathematica Balkanica. New series (1987-1990). През годините той е зам.-председател на Балканския математически съюз, вицепрезидент на Международна програма по информатика на ЮНЕСКО, заместник-председател и председател на Международната федерация за обработка на информацията (IFIP), член е на Изпълнителното бюро и Генералния комитет на Международния съвет на научните съюзи (ICSU), председател и почетен председател на Международната асоциация на университетите (от 1985 г.).

Акад. Сендов има и забележителна обществена дейност. За периода 1980-1990 г. той е зам.-председател на Световния съвет на мира. Бил е член на Изпълнителния комитет на Борда на директорите на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството, председател на Комитета за наука при Министерския съвет. Депутат (1986-2003, в продължение на шест мандата), председател (1995-1997) и зам.-председател (1997-2003) на Народното събрание на Република България, посланик на България в Япония (2003-2009).

Големият български учен е носител на редица отличия. Той е заслужил деятел на науката (1984), лауреат на Димитровска награда I ст. (1969) с колектив. Носител е на ордените Народна република България, I ст. (1978 и 1982), Кирил и Методий I ст. (1974), Орден на Изгряващото слънце I ст. от императора на Япония (2009) и др. На 8 декември 2018 г. акад. Благовест Сендов е удостоен с почетното звание „Академикус емеритус“ на Софийския университет.

Акад. Сендов бе достоен и задълбочен учен, незаменим колега и приятел. Той възпита и обучи поколения студенти, докторанти и колеги. Беше уважаван и обичан от студенти, докторанти и колеги, винаги готов да помогне като човек и професионалист.

Поклон пред паметта и делата му!

От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“