“Време е" се стреми толкова, колкото може, да остане близо до настоящия момент. Това се случва. Отнема толкова място от космоса, колкото тежи. Колко тежи едно движение, позиция или жест? Каква следа оставя едно движение или действие в пространството? Движещи се тела, изрязващи техните (не) лични (?) Истории в пространствено-времевия континуум. Съзнанието съчетава, препраща, обяснява, интерпретира, разказва, дарява със смисъл и т.н. ‘'Време е'' предлага неподвижни изображения, фрагменти от истории и сцени, за да заемат ума. Но нима ние сме това, което мислим? Обхванати ли сме от собствените си истини и разкази? Има ли разлика между това, което виждаме и това, което казваме, че виждаме?

Концепция, хореография: Имре Ваас

Идея, спектакъл: Виктор Шери, Тамата София Вадас, Имре Ваас

Звук, музика: Давид Сомло