С тържествено събрание в Аулата на Ректората на Софийския университет започна двудневното честване на 130-годишнината на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”. Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова. На него освен официалните гости присъстваха и преподаватели от различни факултети, читатели и поколения библиотекари, работили през годините в библиотеката. Модератор на събитието бе заместник-директорът на Университетската библиотека Биляна Яврукова.

Празничното събитие бе открито от доц. д-р Анна Ангелова, директор на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, която изнесе тържествено слово на тема: „От идеята за „панепистимско книгохранилище“ до първата университетска библиотека“. В него тя отбеляза, че идеята за училище с „висока наука“ витае в българското културно пространство още през Възраждането. Доц. Ангелова припомни, че на страниците на първото българско списание „Любословие“ през 1846 г. Константин Фотинов подробно описва даренията от книги, получени в „панепистимското книгохранилище“ на (атинский панепистим) Атинския университет и завършва с надеждата „дали ще се удостои болгарский народ да има Панепистим, които да са сподоби да приима от щедри и милостиви люди на света такива драгоценни дарове…“.

В словото си директорът на Университетската библиотека подчерта, че са били нужни малко повече от четири десетилетия за да се осъществи тази идея, когато едва десет години след Освобождението шепа ентусиасти се заемат с реализирането на отколешната мечта – основаването на български университет. Доц. Ангелова припомни, че първостроителите на Алма матер знаят, че за да пребъде градежът, трябва да вградят в темелите първо „основния камък“, който пази паметта за началото и носи скрито послание към бъдното. Така още при полагането на основите на висшето образование в България, преди да е учреден първият български университет, е положен „основният камък“ - библиотеката, „необходима за учители и ученици“ на Висшия педагогически курс.

Доц. Ангелова припомни накратко историята на библиотеката, която е отражение на развитието на българското университетско образование и наука. „Безспорен факт, е че следосвобожденското знание и наука в България се зараждат в първия български университет. Азбучна истина, е че не може да има достоен университет без добре уредена библиотека. Първата университетска библиотека се развива и укрепва заедно със самия университет, а изграждането на библиотечния фонд е неразделна част от неговата културна и образователна история и отразява развитието на отделните факултети и специалности“.

В словото си директорът на Университетската библиотека припомни и скромното начало. В една стая в сградата на ул. „Московска“ № 49 е разположен първоначалният фонд от 2 577 заглавия. Едни от най-авторитетните български учени се заемат с трудната задача да изградят първата българска университетска библиотека. Пряко ангажирани с библиотечните дела са първият ректор и основоположник на библиотеката Александър Теодоров-Балан, първият библиотекар Любомир Милетич, но също така и Михаил Драгоманов, Иван Шишманов, Антон Шоурек, Анастас Иширков, Георги Златарски, Йосиф Ковачев и редица други.

Само шест години след основаването си първата университетска библиотека е разполагала с 15 000 тома. По думите на тогавашния ректор Емануил Иванов тя е съставена от най-добрите съчинения на немски, френски и руски език по историко-филологически и физико-математически дисциплини и в това отношение може да се приравни с всяка една европейска библиотека.

Важен момент в развитието на библиотеката е избирането през 1897 г. на Стоян Аргиров за библиотекар, а след това от 1903 г. до 1936 г. и за директор на Университетската библиотека. Въпреки сериозните трудности, с които е принуден да се сблъска, той успява да създаде образцова каталогизация и образцова организация.

Доц. Ангелова припомни още и пътя за оформянето на мрежата от филиални библиотеки през годините, на развитието на Университетската библиотека и нарастването на книжния фонд. По думите й, периодът на първоначално фондонатрупване завършва през 1903 г. и само 15 години след основаването си Университетската библиотеката притежава фонд, наброяващ 23 447 заглавия в 44 281 тома.

Повратен момент в историята на библиотеката, но и за развитието на библиотечното дело в страната, е преместването на Университетската библиотека през 1934 г. в новата сграда, построена специално за нуждите й.

Говорейки за постепенното разширяване на библиотеката, доц. Ангелова подчерта, че най-най-мащабните промени по отношение развитието на материалната база и технологичната инфраструктура на библиотеката се осъществяват от 2008 г. до 2013 г.

През 2010 г. Университетът започва реализацията на европейски проект по Оперативна програма “Регионално развитие“ на МРРБ на стойност 2 745 149 лв. Реализираният проект включва преоборудване, модернизация и климатизиране на 1000 кв. м. от книгохранилището на Централна библиотека и цялостна реконструкция и модернизация на библиотека “Филологии”. За осъществяването на проекта са преместени над 680 000 т. книги и периодични издания. В началото на месец октомври 2012 г. започва обратният път на книгите към новите, модерни библиотечни пространства. Подреждането на библиотечния фонд завършва в рекордно кратък срок, в рамките на пет месеца, без библиотеката да спира работа.

„Развитието на Университетската библиотека днес се осъществява в няколко посоки - реконструкция и модернизация на материалната база, усъвършенстване на структурата на библиотеката с оглед на развитието на отделните факултети и научни области в Университета и оптимизиране на технологичната инфраструктура съобразно новите изисквания, наложени от развитието на информационно-комуникационните технологии“, каза още доц. Анна Ангелова и допълни, че през 2009 г. благодарение на огромните усилия на колегите от направление „Автоматизация” се осъществява преминаването към новата версия на интегрираната библиотечно-информационна система - АLЕFН 500 (формат МАRС 21), а на всеки две години библиотеката въвежда нова, по-висока версия на формата.

Университетската библиотека участва активно в реализацията на проекта за изграждането на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС), осъществен с подкрепата на фондация „Америка за България”. Основната цел на мащабния проект бе изграждането на национален академичен своден каталог чрез ретроконверсия на каталозите. С успешното приключване на проекта през 2014 г. Университетската библиотека се превърна в единствената българска библиотека, осъществила успешно ретроконверсия на каталозите и работеща с единен електронен каталог.

Структурата на библиотеката днес обхваща мрежа от 28 филиални библиотеки към отделните факултети и специалности на университета: Археология; Библиотечно-информационни науки; Биология; География; Геология; Геохимия; Журналистика; Изтокознание; История; Класическа филология; Математика; Медицина; Начална и предучилищна педагогика; Нордика; Педагогика; Славяно-византийски проучвания; Социални науки; Стопански науки; Учебна библиотека (Студентски град); Теология; Физика; Филологии; Философия; Френска литература; Химия; Юридическа библиотека и библиотеките на департаментите за езиково обучение и информация и усъвършенстване на учителите.

„Днес Университетската библиотека предоставя книжен фонд, включващ над 2 621822 библиотечни единици, единен електронен каталог, съдържащ повече от 1 139 000 библиографски записа и 940 читателски места (от които 180 компютъризирани). Чрез абонамент на бази-данни осигурява електронен достъп до 164 550 заглавия електронни периодични издания, е-книги и научни публикации. Библиотеката поддържа 13 дигитални колекции, съдържащи над 6670 заглавия, в това число и специализирана колекция „Учебни ресурси” за нуждите на студентите със специални образователни потребности“, каза доц. Ангелова и подчерта, че безспорен успех на Университетската библиотека е създаването и поддържането на Зографската електронна научно-изследователска библиотека, създадена на базата на подписания договор между Софийския университет и Зографската света обител. Зографската стая предоставя на изследователите дигитален корпус, съдържаш повече от 700 славянски ръкописа от колекциите на 18 институции от страната и чужбина.

В приветственото си слово директорът на Университетската библиотека не пропусна да отбележи, че всички постигнати успехи биха били невъзможни без усилията и разбирането на университетските ръководства и без упоритата работа на няколко поколения библиотекари.

В края на словото си доц. Ангелова отбеляза: „Днес библиотеките, най-старите и устойчиви културни институции, са изправени пред трудни решения, а промяната им е гаранция за тяхното бъдеще. Ще оцелеят библиотеките, приели новите предизвикателства, и искрено вярвам, че библиотеката на Алма матер ще бъде сред тях и ще продължи да бъде първа. Те, библиотеките, са обречени да оцеляват, защото както твърди великият енциклопедист Дени Дидро: „Хората престават да мислят, когато престанат да четат”.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков поздрави колегите си за юбилейния празник и заяви, че всяка библиотека, дори и най-малката, е и културен център. Тя не е просто място за съхраняване и систематизиране на книги, не е само място за четене. Тя е много повече.

„Нашата библиотека, която е втора по големина в България, но най-посещаваната, е един от най-големите културни центрове в страната. На мен ми се иска да поздравя всички вас с този успех, защото наред със скромните награди днес, по-късно Академичният съвет ще гласува и най-голямата награда на Софийския университет – Почетен знак със синя лента за директора на библиотеката доц. Ангелова. Но разбира се, и тези, които го предложихме, и тези, които съм сигурен, ще го одобрят, имат предвид всички вас – и предшествениците на доц. Ангелова, и всички вас, които изпълнихте мечтата на Иречек за това какъв трябва да бъде библиотекарят – човек, който владее няколко езика, да има познания за всеобщата литература и да знае и да пази точност и ред“, подчерта проф. Герджиков.

Ректорът честити празника от сърце и прочете поздравителен адрес от името на академичната общност на Университета. В него се посочва, че за всички нас Университетската библиотека не е просто първата научна библиотека в страната, не просто томове книги, съхранявани в първата българска библиотечна сграда, не само първата автоматизирана библиотека в България. За нас Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ е храмът, пазител на знанието, сърцето на духовността, темелите, върху които е изградена нашата Алма матер – първият български университет. „Поколения българи са прекарвали часове наред в читалните на Университетската библиотека, поколения студенти са присядали на стъпалата между двете лъвчета, превърнали се в емблема на библиотеката. Десетилетия наред стотици млади хора черпят от познанието, съхранено зад стените й. Познание, което не може да се измери в страници, томове и години“, се казва още в поздравителния адрес.

В него се изразява още и благодарност към всички колеги, работили и работещи през годините в Библиотеката. Хора, приели професията си като кауза, като своя мисия и които отдават години наред силите си за опазването и развитието на книжния й фонд, за привличането на все повече читатели.

Ректорът удостои Славка Шопова и Анастасия Киркова, дългогодишни служители на Университетската библиотека, с Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - първа степен.

Присъстващите на тържеството бяха поздравени и от декана на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, който посочи, че още от Възраждането нашите интелектуалци искрено са вярвали, че българският народ ще върви напред, ако изгради своя висша школа и свои библиотеки. Той посочи, че идеята за библиотеката и науката като едно цяло безспорно е европейски опит, но той намира сред нас, българите, тази почва, благодарение, на която днес можем да си кажем „Честит юбилей на Университета и на нашата библиотека!“.

Доц. Попнеделев посочи още, че никой от нас не е в състояние да обозре това богатство, което имаме, но всеки от нас знае, че всичко е на една ръка или едно кликване на мишката разстояние. „Благодаря ви, благодаря ви за това, че пазите българската наука, за това, че пазите световната наука и ни давате възможността ние да я ползваме. Поклон!“, каза в заключение доц. Тодор Попнеделев.

Биляна Яврукова отбеляза, че най-многобройните читатели на библиотеката са студентите и посочи, че част от тях преди няколко години са инициирали създаването на Фейсбук група „Класически ЦУБър“, в превод – студенти, четящи в Централна университетска библиотека. Тя подчерта, че до днес заедно са провели няколко съвместни игри и инициативи.

Мартин Чорбаджийски прочете поздравителен адрес от името на ЦУБърите по повод празника. В него се посочва, че Университетът е създал личности, влезли в историята на България и света, той дава не само знания, но и много други неща, без които не можем в своето ежедневие. Мартин Чорбаджийски отправи своята благодарност и признателност към цялото семейство на библиотеката, което помага на студентите да натрупат знания, мъдрост, приятелства и кураж, за да вървят гордо по своя път: „Благодарение на вас библиотеката е това уютно и приятно място, вие му вдъхвате живот и ни позволявате да се съсредоточим в търсенето на знания. А с тях ние градим, надявам се, едно по-светло бъдеще. Бъдеще, в което вярваме, че библиотеката ще заема все по-важно място в живота на студентите“.

По време на тържеството бяха поднесени поздравителни адреси от Факултета по педагогика, Философския факултет, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народната библиотека „Иван Вазов“, Централната библиотека на Българската академия на науките, Фондация НАБИС, Българската библиотечно-информационна асоциация и др.

Празничното отбелязване на 130-годишнината на Университетската библиотека продължи с откриване на изложбата „Университетската библиотека през обектива на двама фотографи”, разположена в Централното фоайе на Ректората. Представените фотографии са дело на двама фотографи, принадлежащи към различни епохи. Черно-белите снимки са дело на фотографа Божидар Карастоянов, а цветните - на преподавателя във Факултета по педагогика на Алма матер доц. д-р Владислав Господинов.

Божидар Карастоянов (1903–1956) е сред най-известните български фотографи. След 1934 г. се изявява в областта на художествената фотография и като фотожурналист. Така в поредица от снимки от този период, наред с прекрасните си портретни фотографии, Б. Карастоянов отразява ангажиментите на царското семейство и документира различни събития в страната и чужбина. Отразява и изграждането и откриването на сградите на Ректората и Университетската библиотека – важно събитие в културната ни история, уловено майсторски през обектива на фотографа.

Съвременните фотографии, включени в изложбата, са дело на преподавателя във Факултета по педагогика доц. д-р Владислав Господинов. През обектива му библиотеката изглежда представена от различен ъгъл. Провокиран от нестандартната и уникална архитектура на сградата, той разкрива красотата й, като акцентира и извежда на преден план различни, на пръв поглед незабележими, но силно въздействащи детайли от интериора и екстериора на сградата. Улавя и различни мигове от ежедневието на студентите в библиотеката.

Експозицията бе открита от доц. Анна Ангелова, която разказа за повода за организирането на изложбата. Един ден видяла, че в интернет пространството има група, която споделя мнения за най-красивите библиотеки в света. „Какво беше моето изумление, когато открих, че на 25-то място в тази престижна класация, нашите читатели са поставили Университетската библиотека“. Доц. Ангелова откровено призна, че по света има много по-големи, по-красиви, по-представителни, по-внушителни библиотеки, с дългогодишна история. „Важно е обаче, че нашите читатели оценяват по достойнство сградата на Университетската библиотека и я поставят в тази най-престижна класация. А тя наистина заслужава“.

Доц. Владислав Господинов заяви, че след фотографиите на Божидар Карастоянов, не разполагаме с много запазени кадри на самата сграда. Той отбеляза, че чрез кадрите, които е направил през последните десет години на Университетската библиотека, се прави паралел - преди и днес“. По думите му, философията на изложбата е свързана с движението отвън навътре – от фасадата, към вътрешността на библиотеката.

По повод юбилейната годишнина във фоайето на Централната университетска библиотека са изложени и документи, свързани с историята на Университета, както и книги от основополагащия фонд.

По-късно през деня официално бе открита и юбилейната научна конференция на тема: „Съвременната библиотека – център за обучение, диалог на култури, иновации и нови технологии”, която ще продължи и на 27 септември. В нея са включени над 30 участници от България, Сърбия, Хърватия, Румъния и Русия. Участниците в четирите тематични секции са заявили доклади по актуални въпроси в областта на библиотекознанието, библиологията, библиографията, дигитализацията на културното наследство и значението й в хуманитаристиката.

Репортажи от събитието можете да видите тук: БНТ и bTV.