Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Кун Ленартс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“

   
Проф. Кун Ленартс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“

В Аулата се проведе тържествена церемония, на която председателят на Съда на Европейския съюз проф. д-р Кун Ленартс бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването на световно признатия юрист в областта на европейското право и сравнителното конституционно право с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Юридическия факултет.

Гост на събитието беше министърът на правосъдието г-жа Цецка Цачева.

Церемонията бе открита от декана на Юридическия факултет проф. д-р Сашо Пенов, който представи накратко проф. Ленартс. Роден е през 1954 г. Барон на Кралство Белгия. Изучава право в Университета на Намюр и Университета на Льовен, Белгия, както и в Харвардския университет, където получава магистърски степени по право и публична администрация.

1

Защитава докторска степен по право в Университета на Льовен с дисертация, посветена на сравнителноправно изследване на европейското и американското конституционно право и юриспруденцията на Съда на Европейските общности и Върховния съд на САЩ. Бързо получава международно признание след публикуването й. Кун Ленартс е назначен за професор в Юридическия факултет на Университета на Льовен, Белгия, а скоро след това създава Института по европейско право, който е в основата на изготвянето и публикуването на някои от водещите учебници по институционно и процесуално право на ЕС.

3

Бил е също професор в Колежа на Европа в Брюж и гост-професор в Харвардското юридическо училище. Харесван от студенти и преподаватели, той е чест гост-преподавател в множество университети по света. Има редица публикации по въпросите на институционното и материалното право на ЕС, както и по сравнителноправни въпроси.

Проф. Пенов подчерта, че проф. Кун Ленартс е едно от най-големите имена в доктрината по Европейско право. Изключително голямо значение за изучаването и разбирането на особеностите на съюзния правен ред имат неговите фундаментални трудове за конституционното право на ЕС и за съдебната система на ЕС.

7

Гордеем се, че тези трудове не само се познават в България, но и са многократно цитирани в научните изследвания на нашите специалисти по Право на ЕС“, каза още проф. Пенов и допълни, че за Кун Ленартс може да се каже, че е обогатил професионалната си кариера с професионална практика - или обратното. След като в нейното начало работи като реферандер в Съда на Европейските общности, става адвокат в Брюкселската адвокатска колегия.

Проф. Пенов припомни, че през 2013 г. проф. Кун Ленартс гостува в Алма матер като част от Делегацията на Съда на ЕС и изнесе лекция пред студентите на Юридическия факултет.

От 1989-а до 2003 г. е съдия в Първоинстанционния съд на Европейските общности, а от 2003 г. е съдия в Съда. През 2012 г. става първият заместник- председател на Съда, след изменението на Устава, а от 8 октомври 2015 г. е негов председател.

9

Проф. Сашо Пенов отбеляза, че работата на проф. Ленартс като съдия в Съда на ЕС вече две десетилетия е особено ярко потвърждение на ключовата роля на представителите на доктрината в състава на Съда: „Именно тя позволи на Съда на ЕС да изпълни своята историческа мисия на незаменим съавтор на съюзното право и да се утвърди като неформална, но незаобиколима конституционния юрисдикция на ЕС като правов съюз“.

8

След удостояването с почетното звание „доктор хонорис кауза” на Софийския университет от ректора проф. дфн Анастас Герджиков проф. Кун Ленартс изнесе академично слово на тема: „Европейският съд по правата на човека и Съдът на Европейския съюз: Създаване на синергии в областта на защитата на основните права“.

Проф. Ленартс отбеляза, че за него е голяма чест, да приеме почетното звание и благодари на Алма матер както за самата награда, така и за предоставената възможност да се обърне към всички присъстващи. Той изтъкна, че в професионален план, правото на Европейския съюз е предопределило неговия живот още от първия миг, в който се е докоснал до него като студент в Белгия. Проф. Ленартс отбеляза, че е посветил последните четири десетилетия на изучаването, а в последствие и на прилагането на това право, първо като студент, после като практикуващ адвокат, преподавател и съдия. „Но дори днес убедено мога да заявя, че все още изпитвам същото интелектуално любопитство за, и същия интерес към материята, до която се докоснах за първи път, прочитайки договорите за създаването на Европейските общности, такива, каквито те бяха тогава“, каза проф. Кун Ленартс.

11

По думите му, правото на Европейския съюз винаги е актуално, тъй като е способно да се обновява и представлява специфична правна система, основана на определена перспектива, на открита и всеобхватна визия за света и Европа. „Правото на Европейския съюз също така е една много човешка правна система, уповаваща се на общочовешките ценности и зачитане основните права, които стоят в основата на нашата цивилизация: демокрацията, върховенство на правото и защита правата на човека“, посочи проф. Ленартс.

Основен акцент в академичното му слово бе темата за защитата на основните права. Той отбеляза, че това е самата същност на правото на ЕС и добави, че защитата на тези права от Съда на Европейския съюз не съществува изолирано. Според него, от изключителна важност е установяването на сътрудничество както с националните съдилища на държавите-членки, така и с други международни съдилища – конкретно с Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

5

Професорът представи и своите виждания относно ролята на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи по отношение на правния ред на Съюза. Подчертан бе фактът, че Хартата на основните права на Европейския съюз, на свой ред, независимо от относителната си младост, също е повлияла на тълкуването на Конвенцията. Това взаимно влияние има потенциала да създаде синергии, които да подобрят защитата на основните права в Европа като цяло, изтъкна професорът.

В словото си проф. Ленартс подчерта, че макар Конвенцията и правният ред на ЕС да са ангажирани със защитата на основните права, техните съответни системи за защита не действат напълно по един и същи начин. Докато Конвенцията действа като външен контрол на задълженията на договарящите се страни, наложени от това международно споразумение, системата на ЕС за защита на основните права е вътрешен елемент от върховенството на правото в рамките на Съюза.

13

„Въпреки че Европейският съюз не е държава, логиката, която стои в основата на неговата система за защита на основните права, е по-близка до тази на държава-членка на Съюза, отколкото до тази, предвидена от Конвенцията. Същата логика е приложима и в случаите, когато Съдът на ЕС е гарант за върховенството на правото в Съюза, и в резултат на това, чиято роля е да действа едновременно и като конституционен съд и като върховен съд на Европейския съюз“, посочи проф. Кун Ленатрс.

С оглед на това, че Хартата стои в центъра на системата на защитата на основните права в ЕС, не следва, че Съдът на Европейския съюз е задължен да възприеме изолационистки или ЕС-центричен подход. Напротив, Хартата упълномощава Съда на Европейския съюз да я възприеме открито и в диалог с други правни системи извън ЕС в областта на основните права. Тази откритост намира пряко изражение в изискването на Хартата Съдът на Европейския съюз да тълкува основните права в хармония с общите конституционни традиции на държавите-членки на ЕС и когато е относимо, да тълкува значението и обхвата на тези права по същия начин като правата, гарантирани от Конвенцията. По този начин Съдът на Европейския съюз е задължен да осъществява конструктивен диалог с националните съдилища, особено с националните конституционни и върховни съдилища, както и с Европейския съд по правата на човека.

Проф. Кун Ленартс подчерта, че нито европейското единство, нито националното многообразие е абсолютно, тъй като и двете трябва да са в съответствие с нивото на защита, предоставено от Хартата. Той допълни, че националното многообразие не трябва да застрашава процеса на интеграция в Съюза, тъй като трябва да отчита съответно и върховенството, единството и ефективността на правото на ЕС.

24

По думите му, значението и обхватът на признатите от Хартата права се влияе пряко от Конвенцията. Този дух на отвореност показва, че Хартата по никакъв начин не е съперник на Конвенцията, нито пък цели да наложи конкуриращи се задължения на държавите-членки на ЕС в областта на основните права. Напротив, Хартата призовава за сътрудничество със Страсбург, каза проф. Ленартс.

Макар двете „Европейски съдилища“ в Люксембург и Страсбург да могат да възприемат различен подход към определени въпроси, според проф. Кун Ленартс материалното сближаване между съдебната им практика спомага за прилагането и тълкуването на основните права от страна на националните съдилища, които са призовани да работят с многостепенната система на защита на основните права, която съществува в Европа днес. Но най-важното е, че това сближаване не е оставено на случайността, а е следствие от конструктивно отношение на сътрудничество между Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, което е основано на доброжелателност и взаимно уважение, каза в края на лекцията си проф. Ленартс.

25

В заключение проф. Кун Ленартс отбеляза, че вижда истинското развитие на ЕС в контeкста на мрежа. Той подчерта, че трябва да спрем да разглеждаме ЕС и неговите държави-членки като йерархична вертикална структура, защото това не е вярно: „Европейският съюз е нашият съюз. Той включва нашите национални идентичности. Съюзът е България, Белгия, Полша, Румъния и т.н. Той е общи закони, обща политика, основана на общи ценности, защото всички ние, като равнопоставени членове, сме по-добри, правейки нещата заедно“.

Цялото слово на проф. Кун Ленартс можете да видите тук .

Репортаж на Телевизия "Алма матер":