Въпреки че присъства отдавна в политиката, през последните няколко десетилетия оценката на въздействието на публичните (конкретните) политики се наложи като задължителен елемент от доброто управление. Все по-цялостно и взискателно става нормативното уреждане на изискванията и стандартите за осъществяване на оценки на въздействието в редица области на политиките. Има множество примери за голямата обществена полза от прилагането на професионално подготвени оценки на въздействието – както предварителни, така и последващи. Отчита се нарасналата значимост и се повишава качеството на академичното образование и професионалната подготовка в сферата на оценката на въздействието.

Наред с това не са изключение случаите, в които, под въздействието на групи по интереси или други причини, законодатели, органи на властта и административни структури подхождат към оценката на въздействието като към излишен лукс и ненужно усложняват процеса на приемане и прилагане на решения по политиките. Има и опити за съзнателно манипулиране или игнориране на оценките, на резултатите от техни обсъждания и др. Все още в широките обществени среди и гражданските организации е недостатъчна информираността относно необходимостта от прилагане на оценка на въздействието и трудностите, свързани с този подход. Дори когато въздействията са предвидими, феноменът „рационално невежество“ съпътства общественото мнение.

Съществуващите проблеми не поставят под въпрос значението и необходимостта от оценка на въздействието на политиките, а извеждат на преден план необходимостта от теоретично задълбочаване на анализите и подобряване на практиката по разработване и прилагане на оценките в публичното управление.

Втората международна конференция по Публична администрация, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще дискутира следните въпроси:

1. Кои са най-актуалните теоретични въпроси на оценката на въздействието?
2. Какви проблеми на оценката на въздействието поставя и решава теорията?
3. Как практиката отчита постиженията на Нобелови лауреати като Ароу, Бюкенън, Коуз, Норт, Олстром или Талер, както и на водещите школи и изследователи в сферата на анализа на политиките?
4. Какви са особеностите на приложението на методите за оценка на въздействието в при различните секторни и междусекторни политики?
5. На какви изисквания трябва да отговарят оценките на въздйствието с оглед на тяхното по-ефективно прилагане в практиката на управлението?
6. Кои са основните причини за избягването или неприлагането на оценките на въздействието в управленската практика?
7. Кои са най-важните насоки за повишаване подготвеността на различните заинтересувани страни в процеса на политиките с оглед по-ефективното прилагане на оценките на въздействието?
8. Кои са най-съществените предпоставки за пълноценни публични дебати на основата на оценките на въздействието?
9. Кои методически стандарти и добри практики при оценката на въздействието се прилагат (или не се прилагат) добре в България?

Целта е конференцията да предостави възможност на широк кръг представители на научната общност, както и на администрацията и на други области на социалната практик, които да представят собствената си гледна точка по поставените въпроси и да участват в открити и ползотворни дискусии за прилагането на методите за оценка на въздействиетои за реалното влияние на тази оценка върху процеса на публичното управление.

Докладите и дискусиите ще бъдат публикувани.

Работни езици на конференцията: български и английски.

Повече информация за конференцията: тук.