Културният център на Софийския университет „Св. Климент Охридски” представя в рамките на Кинофорума "Моят филм" /серия прожекции и обсъждания/ "Танцьорка в мрака" 2000/ Дания/ реж. Ларс фон Триер. Изборът на Илия Граматиков.

Вход свободен.

Подхождайки към заглавието на кинофорума с преднамерен буквализъм, установих с лека почуда и немалка озадаченост, че едва ли бих могъл да избера само една кинолента, която с категоричност да носи етикета „мой филм” – избор, чиято невъзможност е аналогична на абсурдната ситуация, в която евентуално бих успял да избера едно произведение като представително за музикалните ми предпочитания. И ако във втория случай професионалните ми занимания като музикант и музиколог свеждат евентуалния избор до безсмислена тривиалност, то тъкмо дилетантското ми поведение на просто страстен любител на киното оправдава за мен кощунственото закавичване в един-единствен репрезентативен за вкусовете и пристрастията ми филм, а именно „Танцьорка в мрака” на Ларс фон Триер – заглавие, носещо всички основни характеристики, необходими за вписването му сред любимите ми киношедьоври:

1) бързо въвличащ в динамиката си и несъмнено провокиращ емпатия наратив, независимо дали филмовият разказ ще бъде повествователен или изграден като несюжетна, или дори като съвсем абстрактна визуална композиция;
2) изкусно структурирана драматургична крива с ярки и разтърсващи кулминации в драматизма, в случая постигнати чрез проблематизирането на остро противоречив морален казус;
3) майсторско боравене със съзнателно ограничени изразни средства, чийто подбор е не самоцелен, а аргументируем откъм характера на разказа и предприетия подход в неговото увлекателно разгръщане и ловко водене;
4) граничеща с болезнена травматичност актуалност на тематизма, чиято валидност, положена в лоното на хуманистичните идеали, надскача историческите конкретности на представяния филмов разказ, на годините на създаването му и на неговия съвременен (пре)прочит – валидност, предполагаща възможност да бъде проектирана като универсална въобще за човешката култура;
5) (не на последно място) музикален филм, в смисъла на удачно и умело боравещ с музикалните изразни средства или самата музика в него, за да подсили ефекта на всичко гореизброено, а в случая филмът би могъл жанрово да бъде определен и като мюзикъл.

Нещо повече – „Танцьорка в мрака” дори тематизира музиката, меломанството и (с риск да прозвуча прекалено платонистично и твърде мелодраматично) музикалността на човешката душа, поради което се вписва в онзи по-специален списък с особено любими „най мои филми”.

P.S.: И за да не зазвуча апологетично, съзнателно изключих това във филма, към което съм най-пристрастен – неотразимата, неповторимата и недефинируемата Бьорк!

Илия Граматиков

Илия Граматиков е преподавател по история на музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, организатор е на различни образователни проекти и е артистичен директор на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO.

Танцьорка в мрака (Dancer in the dark)

2000, Дания, 160 мин
Режисура и сценарий: Ларс фон Триер
Оператор: Роби Мюлер
Монтаж: Франсоа Жедижие Моли и Марлене Стенсярд
Музика: Бьорк
Участват: Бьорк, Дейвид Морз, Питър Стормър, Катрин Деньов

Награди и номинации: Награда „Златна палма” и награда за най-добра актриса на Филмовия фестивал в КАН. Номинация „Оскар” за най-добра музика (Бьорк), номинация „Златен глобус” за най-добра музика и най-добра актриса (Бьорк), номинация „Сезар” за най-добър чуждестранен филм.