Начало / Новини / Новини и събития / Магистърската програма „Право на Европейския съюз“ отбелязва 10-годишнината си с международна конференция

   
Магистърската програма „Право на Европейския съюз“ отбелязва 10-годишнината си с международна конференция

В 272-ра аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна международната конференция на тема: „България и ЕС – 10 години и едно председателство между предизвикателства и надежди“. Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента на Републиката г-жа Илияна Йотова и е по повод десетата годишнина на международната магистърска програма „Право на Европейския съюз“.

На официалното откриване на конференцията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева, деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов, проф. Ив Пети, директор на Европейския университетски център Нанси, представители на френското посолство в България, съдии, адвокати, възпитаници на програмата.

„Право на Европейския съюз“ е международна магистърска програма, осъществявана съвместно от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Университетите на Лотарингия и Страсбург във Франция в партньорство с юридическите факултети на университетите на Брюксел и Люксембург и с участието и на преподаватели от Париж, Бордо и Ница (Франция), Брюксел, Льовен и Брюж (Белгия), Венеция (Италия), Германия и от Съда на Европейския съюз в Люксембург.

Доц. Атанас Семов, ръководител на международната магистърска програма „Право на ЕС“, приветства всички присъстващи на събитието и отбеляза, че това е седмата голяма международна конференция и единадесетото тържество на програмата „Право на ЕС“.

1

Доц. Семов припомни началото на програмата преди десет години и благодари на проф. Жан Дени Мутон, тогавашен директор на Европейския център в Нанси и почетен доктор на Софийския университет. Доц. Семов изтъкна още важната роля и на г-н Бернар Есмен, аташе по културното и университетското сътрудничество и зам.-директор на Френския институт в София, на проф. Тенчо Колев, тогавашен заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет и на доц. Иван Боев, който днес е в Университета в Страсбург. По думите му, тяхното доверие, визионерство и сърдечност са дали сили на екипа да започне толкова ново за България и толкова мащабно академично начинание.

Доц. Семов подчерта, че от ключова важност за реализирането и развитието на програмата е била още категоричната подкрепа на ректорите на Софийския университет проф. Боян Биолчев, проф. Иван Илчев и проф. Анастас Герджиков, както и на деканите на Юридическия факултет проф. Димитър Токушев, проф. Тенчо Колев и проф. Сашо Пенов. Ръководителят на програмата подчерта и подкрепата на министър-председателите на България през годините Сергей Станишев, посланик Марин Райков, Пламен Орешарски и Бойко Борисов. По думите му, посланиците на Френската република у нас, директорите и заместник-директорите на Френския институт в София и аташетата по университетското и научното сътрудничество също са засвидетелствали своята подкрепа през изминалите години и отбеляза: „Тази магистърска програма е единствената под такъв висок патронаж. Това е свидетелство и гаранция за нейното значение“.

Доц. Семов изтъкна, че става дума не само за финансова и организационна подкрепа, а за ценностна подкрепа, подкрепа за утвърждаване на разбирането, че България и Франция заедно, като две от най-старите и с най-богато духовно наследство държави в Европа, споделят и утвърждават великите европейски ценности на хуманността, духовността, просветеността и справедливостта. Именно тези ценности са преподавали и личностно са въплъщавали в Софийския университет най-големите имена на науката за европейската интеграция. Огромен принос със своите лекции през годините са имали председателите на съда на ЕС проф. Кон Ленардс и Марк Йегер, множество съдии и генерални адвокати – част от елита на европейските учени и изследователи.

2

Доц. Семов посочи, че всяка дисциплина в програмата се преподава от поне един чуждестранен и поне един български лектор. Така се сформират бляскави екипи, в които българските преподаватели са били приобщени в хоризонтите на най-силното европейско правно познание.

Доц. Семов подчерта, че за десетте години в програмата са се дипломирали над 600 видни специалисти, сред тях са седем министри и заместник-министри на правосъдието и на вътрешните работи на България.

В края на словото си доц. Семов благодари на спонсорите на програмата и изказа своята искрена благодарност на студентите и отбеляза, че международната магистърска програма „Право на ЕС“ е територия на духа, безкрайно пространство на изконната българска жажда за знания и академичен гарант на най-високите европейски ценности.

4

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков поздрави гостите и участниците в конференцията. Той заяви, че през годините международната магистърска програма „Право на ЕС“ се е утвърдила като една от най-успешните и най-престижните магистърски програми на Софийския университет. Ректорът посочи, че причините за това са много и една от тях е свързана с това, че програмата дава изключително нужни практически знания на тези, които я завършват. В програмата специалисти от практиката от няколко страни, от няколко институции, споделят опит, който студентите няма къде другаде да получат.

Проф. Герджиков припомни, че наред със завършилите току-що студенти, възпитаници на програмата стават и хора, които вече работят, които са вече магистрати, служители в държавната администрация, адвокати, нотариуси, съдии и прокурори.

По думите му, за практическата насоченост на програмата помага и това, че тя е свързана и с учебни посещения на места, които наистина могат много да дадат на бъдещите възпитаници. Не по-малко важно за практическата насоченост на магистърската програма е и фактът, че завършилите я получават две дипломи, а това помага за по-нататъшната им реализация.

Не мога да не кажа, че подкрепям от сърце казаното от доц. Семов, че наред с практическите знания, тази програма възпитава и в ценности. Тя не просто дава теоретична подготовка и практически знания, необходими в реализацията. Тя дава ценностни ориентири, които са нужни на всеки европеец, особено на хората, които ще коват съдбата на бъдеща Европа“, каза още ректорът и благодари на всички, допринесли за развитието на магистърската програма както от българска, така и от чуждестранна страна.

Той подчерта, че между чуждестранните участници в програмата има такива, които са почетни доктори на Софийския университет, но още повече са хората, които са получили високо признание в собствената си страна и международно признание с поредица от отличия, които са още по-високи. „Затова за нас е чест и ние винаги сме били трогнати, че ни помагате така от сърце!“, добави ректорът.

5

Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова поздрави участниците в конференцията, както и екипа, работещ по магистърската програма „Право на ЕС“. В приветствието си тя отбеляза, че Европа трябва да има решаващ глас и лидерско място при разрешаване на световните конфликти.

В изложението си пред участниците в конференцията вицепрезидентът обърна внимание на предизвикателствата, пред които се изправи ЕС в изминалите 10 години – икономическата криза, гръцката дългова криза, навлизащите бежанци и мигранти, Брекзит.

Всичко това доведе на дневен ред най-накрая да бъде поставен дебатът за бъдещето на Европа и на Европейския проект. Чуха се 5 сценария. Бъдещето на 500 млн. европейци бе заключено в пет варианта. Готовите формули обаче рядко дават добри резултати, необходима е широка обществена дискусия във всички държави членки.“, посочи Илияна Йотова.

Според нея видимите резултати в сферата на сигурността продължават да бъдат малко и не могат да разсеят страховете на хората. „Промяната на европейската система за убежищата е необходимост с няколкогодишна давност“, подчерта вицепрезидентът.

По думите на Илияна Йотова подкопаването на вътрешната стабилност в Европа ще продължава да бъде цел на терористите. „Това е най-мащабната политика, която трябва да се провежда – от битката с мизерията, социалното изключване и маргинализацията, липсата на образование и перспектива до координираната и ефективна борба на службите за сигурност“, каза вицепрезидентът.

Илияна Йотова отбеляза, че темата с бежанците налага необходимостта от общи решения и политики, а не еднолични действия на отделни държави. Според вицепрезидента именно общата политика вдъхва доверие.

Социологическите проучвания сочат, че самите граждани задават необходимостта от повече адекватни общи европейски политики. 80% от европейците очакват ЕС да направи повече за справяне с тероризма. Но фокусирайки се само върху темата за сигурността, пропускаме факта, че почти същият брой граждани настояват и за справяне с други предизвикателства – безработицата и социалните неравенства, защита на околната среда. В тези сфери хората искат да почувстват близостта на Европейския проект, да усетят значимостта му и че той влияе върху живота им. Ако тази пропаст не се запълни, ще продължат да се чуват гласовете на евроскептиците“, заяви вицепрезидентът.

Илияна Йотова разгледа въпросите за административната и институционалната реформа в ЕС, общуването между институции и граждани и визионерството при взимане на решения. Вицепрезидентът открои и ролята на България в предстоящото европредседателство и възможността на страната не само да постави част от тези проблеми за разглеждане, но и да предложи решения.

Илияна Йотова приветства усилията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за създаването и развитието на магистърската програма „Право на ЕС“ под патронажа на министър-председателя на Република България и с подкрепата на посланика на Република Франция, в която са се дипломирали над 600 студенти.

6

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева Екатерина Захариева изрази радостта си да присъства на конференцията не само като министър на външните работи, но и като юрист, като колега и като човек, който много добре осъзнава колко е важна тази магистърска програма. Тя честити и поздрави хората, работещи в програмата за постиженията, които имат и за работата им като цяло, като добави, че няма по-добри посланици на България от добре образованите млади хора.

Убедена съм, че след многото кризи Европейският съюз ще излезе по-силен. След такива кризи се раждат нови идеи. Брекзит показа единното мнение на Съюза”, заяви Екатерина Захариева. В речта си вицепремиерът изброи съвременните предизвикателства пред Европейския съюз: тероризма, миграцията, забавянето на икономиката, забавянето в реформите в съдебните системи, като изтъкна, че на този фон предстои и Българското председателство на Съвета на ЕС. „Трябва да спрем за обвиняваме Брюксел за всички неуспехи, а ние да се окичваме само с успехите в България. Когато сочим с пръст някого, ще сочат с три пръста към нас”, каза още първият ни дипломат.

По думите на Захариева, страната ни ще трябва да дефинира приоритети, които ще се отразят върху цялата европейска общност и да предложи решение за ефективната промяна на политиките на Съюза. Българското председателство има и ключова роля в изготвянето на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. Приоритет е и засилването на регионалното сътрудничество с цел изграждане на общия Енергиен съюз.

По думите на вицепремиера Екатерина Захариева усещането у гражданите, че системата е в криза, води и до чувствително намаляване на доверието към ЕС. Въпреки това България е сред държавите, които най-много подкрепят европейските институции. Затова и първостепенна задача на европейските политици е да приближат Съюза до хората, да помогнат на европейските граждани да получат задълбочени познания как работи Европейският съюз. Очакванията са ЕС да продължи да е съюз на демокрация, свободи и човешки права, но да има политики за икономически просперитет и сигурност. Не само в България, но и в редица други европейски държави се извършват реформи в съдебните системи, за да са ефективни, бързи и близо до хората. „Все още 80% от европейските граждани подкрепят четирите фундаментални свободи, 70% подкрепят единната европейска валута, а 66% са с убеждение, че ЕС дава мир, сигурност и просперитет”, посочи Екатерина Захариева и подчерта, че Министерството на външните работи има идеи за провеждане на дебати в България за бъдещето на Европейския съюз – да се чуе гражданско общество, а не само държавни служители и политици.

В края на словото си Екатерина Захариева заяви, че по време на българското председателство на ЕС трябва да имаме не само мнения, но и да предложим решения по отношение на това как ще се променят европейските институции. Тя изрази убедеността си, че в лицето на 600 студенти, които са завършили магистърската програма „Право на ЕС“ ще се намери голяма подкрепа и експертен потенциал за представянето на тези идеи пред Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския съвет.

Тя пожела успех на конференцията и още много студенти, които да завършат магистърската програма и благодари на доц. Семов, на Софийския университет и на декана на Юридическия факултет.

7

Г-жа Доминик Вааг, първи секретар в посолството на Франция в България, изрази благодарността си към доц. Семов за всичко, което е направил за българо-френското сътрудничество, както и на университетите, подкрепящи програмата.

В словото си г-жа Вааг повдигна въпроса за големите предизвикателства пред Европа, като посочи за пример миграционната криза, тероризма, Брекзит, евроскептицизма. По думите й, основният въпрос днес е дали ще успеем да защитим основните ценности на Европейския съюз. Необходима ни е Европа, която се развива успешно, която постига икономически растеж, възвръщаемост на инвестициите и в същото време – ефективна енергийна политика и опазване на околната среда, както и цифровизация, каза г-жа Вааг. Всички днес очакват една по-сериозна закрила - не само срещу тероризма, но също така и защита в социален и търговски план, добави тя и пожела успех на българското председателство на Европейския съюз.

8

Деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов изказа своята благодарност към всички, които със своя труд са изградили международната магистърска програма по право на Европейския съюз. Той припомни предизвикателствата, които са били преодолени, докато се утвърди програмата и се създадат български учебници по тази материя.

По думите му, благодарение на тази магистърска програма само за десет години у нас вече има над 2500 страници сериозни анализи на европейското законодателство и над 30 издания по право на Европейския съюз. „Успяхме да организираме сътрудничество със Съда на ЕС, с Общия съд, а техни делегации посетиха Алма матер и нашите студенти ежегодно посещават тези институции. Това би било невъзможно, ако целият екип от преподаватели не работеха денонощно, за да преследват целите на тази програма“, каза деканът и подчерта, че всички преподаватели са работили през годините с ентусиазъм и просветителска гордост.

По думите му, именно по този начин Софийският университет е успял да се превърне в един от най-значимите центрове в Югоизточна Европа за изучаване на правото на ЕС. Проф. Пенов благодари на всички преподаватели и студенти, които са участвали в програмата.

9

Проф. Ив Пети, директор на Европейския университетски център в Нанси – най-старото училище по европейско право, изрази радостта си да присъства на събитието. Той благодари на всички, участвали и дали своя принос за успеха на това сътрудничество, на всички, оказвали своята подкрепа през годините. По думите му, сътрудничеството и обменът между Нанси и София винаги са били двустранни, което е дава много добър резултат. Проф. Ив Пети изрази надеждата си магистърската програма по право на Европейския съюз в Алма матер да продължи още много години и България заедно с Франция да участва в развитието и дебатите за ЕС.

10

В словото си съдия Боян Магдалинчев, заместник-председател на Върховния административен съд, заяви, че е отминало времето, когато доброто познаване на българските закони е било достатъчно за практикуващия юрист. По думите му, членството на Република България в Европейския съюз постави с много по-голяма сила акцент върху обстоятелството, че все по-често норми, актове и правораздавателни решения, взети извън страната ни, определят развитието на правораздаването. В този смисъл магистърската програма „Право на ЕС“ се ползва с изключително голям успех вече 10 години. Според него тя е едно от най-високите академични достижения на Софийския университет и на неговия Юридически факултет.

Ние сме благодарни на тази програма, че тук бяха обучени стотици кадри на българската правораздавателна система“ заяви Боян Магдалинчев и добави, че успехът на програмата несъмнено се дължи на изключителните усилия на преподавателите, на силния лекторски екип и на студентите.

11

Йордан Йорданов, председател на Управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ и партньор на магистърската програма „Право на ЕС“, отбеляза, че начинанието, започнато преди 10 години, е било истински революционно, а времето е показало колко далновидно и успешно е то. Според него именно на тази магистърска програма, на упоритостта на доц. Семов и екипа му, българските магистрати са били подготвени и обучени за правото на ЕС и международните договори.

Имаме нужда да говорим и да се разбираме на един език, без значение на територията на коя държава от ЕС се намираме“, отбеляза Йордан Йорданов и пожела успех на програмата и все повече юристи да минават това обучение.

Йордан Йорданов благодари на доц. Семов, че Юридическият факултет на Алма матер е разработил специална програма за обучение на българските адвокати и отбеляза, че Центърът за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ вече провежда обучения във Варна, Стара Загора и София. Г-н Йорданов отбеляза, че над 200 са обучаващите се в момента и още толкова са подали заявления да бъдат обучени през следващата година.