Във форума участваха ректори, декани и ръководители на катедри, представители на Висше образование и наука /ВОН/-КНСБ от Софийския университет, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Шуменския университет, Югозападния университет, Русенския университет, Тракийския университет, Университета „Проф. А. Златаров”, Бургаския свободен университет, Техническия университет – София – МФ, ИПФ, Националната музикална академия, Националната спортна академия, от висшите училища и БАН, вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков и Николай Недев – изпълнителен секретар на департамент в КНСБ, Комисията по образование и наука в Народното събрание, зам.-министър Диян Стаматов и представители на дирекции в областта на училищното образование.

Доц. д-р Лиляна Вълчева – председател на ВОН-КНСБ, откри форума и подчерта, че той има своята история, а неговото начало е поставено от по-старшите колеги в КНСБ, които са оценили опита на университетските преподаватели като полезен и доказан във времето. За кратък период са проведени срещи с представители на Съюза на българските учители и Независимия учителски синдикат в КНСБ и 16 фокус групи с представители на преподавателите от висши училища по темата "Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование". Участието в заседанията е осъществено при стриктно спазване на процедурите на Обществения съвет към Министерството на образованието и науката.

Всичко това е подчинено на ясната цел за създаване на добре подготвени кадри, не само за пазара на труда, но и за обучение във висшите училища, за обучението през целия живот, като най-важната задача е привличането и задържането на умни, талантливи, квалифицирани и образовани хора в нашата страна. Желание на членовете на Консултативния съвет по педагогика при ВОН-КНСБ е да работят за хоризонталната и вертикалната координация между държавните образователни стандарти по новоприетия Закон в прозрачна среда и в равнопоставен диалог с Министерството на образованието и науката. По думите на доц. Вълчева, това е доброволен труд и отдаденост на мисията за осъществяване на прехода „училищно образование - висше образование”, защото това е ключът към подобряване качеството на висшето образование.

Доц. Вълчева изрази пълната подкрепа на ВОН-КНСБ за ключови реформи в образованието и подчерта, че само увеличаването на публичните разходи не е достатъчно за регулирането на най-голямата социална система, каквато е образователната. Предвид демографската криза, както и 3,1 млн. заети на трудовия пазар, 2,2 млн. пенсионери, 280 000 безработни, 604 000 ученици и 250 000 студенти, няма как да е устойчива обществената структура. Според нея голямата задача е да се научим да привличаме и да задържаме младите хора, както и да преодолеем недостига на качествен човешки ресурс. „В името на младите хора и за доброто бъдеще на нашата страна, имаме много сили да приемем това, което не можем да променим! Но, имаме и решителност, и мъдрост да направим така, че да променим това, което можем най-добре!”, заяви тя.

Доц. Вълчева подчерта водещата роля на проф. дфн Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет, а преди това и зам.-министър с ресор „висше образование” в Министерството на образованието и науката, като сподели за трудностите и успехите в общите им дейности за последните 15 години. С думи на благодарност, тя предостави думата на ректора, в качеството на домакин на националния форум, да поздрави колегите.

Проф. Герджиков подкрепи дейността на своите колеги от Софийския университет и посочи, че академичната общност трябва да е водеща, а трудът на преподавателите от висшите училища трябва да бъде оценен положително, но и държавата трябва да осигури достатъчно финансиране, което да отразява приоритетите както за образованието, така и за реализацията на пазара на труда, но при ново, по-справедливо съотношение на коефициентите в специалностите по професионалните направления. Проф. Герджиков пожела успех в работата на форума, а по-късно участва активно и в дискусията.

Председателят на ВОН-КНСБ доц. д-р инж. Лиляна Вълчева също сподели, че България за дълъг период от време отделя за образование едва 3,5 % от брутния вътрешен продукт (консолидиран бюджет), като за висше образование средствата са под 0,8 %. Средно за Европа средствата, отделяни за образование, са 5,7 %, като препоръката е всички страни от Европейския съюз да станат 6%. Затова работещите в системата на образованието и науката ще разчитат много на своя министър.

Вицепремиерът и министър на образованието и науката г-жа Меглена Кунева посочи, че България може да бъде представена успешно чрез красивите си умове и заяви своята ангажираност по отношение даването на приоритет на учителската професия. Тя подчерта, че няма въпрос от съвремието ни - от този за брутния вътрешен продукт, до миграцията и антитероризма, които да изключват от отговора си образованието. По думите й, въпросите на образованието са, както биха казали децата, „игра в мрежа” и оцени като позитивни думите, че е необходима спешна промяна. Такава промяна са готвените държавни образователни стандарти по Закона за училищното и предучилищното образование.

Министър Кунева обясни, че при държавните образователни стандарти, тъй като не става дума за директиви, никой не се намесва какви да бъдат стандартите, но накрая всичко се измерва с резултатите от тестовете. „Не може нашите деца да могат по-малко от тези, в която и да било друга страна”, коментира министър Кунева. Тя изтъкна, че първото нещо, с което се е заела, поемайки поста на министър на образованието, е Законът за предучилищното и училищното образование. „Моят политически инстинкт ме накара да кажа, че в основата на усилията ми ще са учителите”, заяви Кунева, а и държавата даде ясен сигнал, че педагозите са приоритет. „Този нов закон ще направи възможно учителят да иска повече – повече свобода, а свободата всъщност не е лесна работа”, каза още министър Кунева. Тя бе категорична, че е необходимо пенсионираните учители да имат своето място - като напр. наставници в училище. „Аз знам, че това е много голям рубикон в живота на всеки човек. Трябва да направим така, че след пенсионирането един директор, един учител да може да продължи да бъде референт в обществото”, коментира министър Кунева пенсионирането на директори на училища. По думите й е необходимо да започнем да уважаваме възможностите, които опитът и зрелостта имат, така че да разполагаме с генерационен микс от хора на 25, на 35 години и по-възрастни. Тя даде пример с Германия, където хората, който искат да работят след пенсионирането си в съответното предприятие, то се задължава да направи промени във височината на поточната линия, да им осигури удобни обувки, както и гъвкаво работно време.

След встъпителните слова проф. Ирина Колева, председател на Консултативния съвет по педагогика към ВОН-КНСБ, откри форума с първата тема: „Целеполагане и координация на държавните образователни стандарти по Закона за предучилищното и училищното образование“. Лектор беше проф. д-р Наташа Цанова, участваха гл.ас. д-р Анели Кременска и докторант Петър Зарев.

Във втория панел на форума участва Диян Стаматов - заместник министър в МОН, а представените теми бяха:

„Държаният образователен стандарт по предучилищно образование: акценти и предизвикателства“, лектор проф. д-р Весела Гюрова;

„Държавен образователен стандартза познавателните книжки, учебниците и учебните помагала: предизвикателства и някои решения”, лектор доц. д-р Милена Кирова, с участието на доц. д-р Елена Бояджиева;

„Държавен образователен стандарт: Оценяване на резултатите от обучението на учениците: предизвикателства и някои решения”, подготвен от проф. д-р Наташа Цанова;

„Държавен образователен стандарт: За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти: предизвикателства и някои решения”, лектор докторант Петър Зарев, докторант Анелия Андреева;

„Държавен образователен стандарт: Усвояване на българския книжовен език: предизвикателства и някои решения”, лектор проф. д-р Татяна Ангелова;

„Държавен образователен стандарт: Гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование: акценти и предизвикателства“, лектор доц. д-р Надежда Райчева – Карастанева, с участието на гл. ас. д-р Иса Хаджиали, гл.ас. д-р Анели Кременска.

Авторите на презентациите са преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, членове на ВОН-КНСБ и водещи учени в тази област по профила на своята научна и емпирична експертиза.

Основни теми от дискусионните размисли на представителите от академичните среди са обобщено представени в заключителен документ . Участниците във форума се обединиха около изказаните тези в докладите и дискусията, които обобщено, под формата на препоръки, ще предоставят на всички социални партньори – Министерство на образованието и науката, учителските синдикати, потребителите на кадри, неправителствени организации и други .