Начало / Новини / Новини и събития / Международен ден в памет на жертвите на Холокоста

   
Международен ден в памет на жертвите на Холокоста

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше отбелязан Международният ден в памет на жертвите на Холокоста. На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, председателят на Народното събрание на Република България г-жа Цецка Цачева, Румен Александров, заместник-министър на външните работи, посланикът на Израел в България г-жа Ирит Лилиан, ръководители на дипломатически мисии у нас, преподаватели и студенти.

Деканът на Историческия факултет на СУ доц. д-р Тодор Попнеделев отбеляза, че за Софийския университет е чест да бъде домакин на подобно събитие в толкова важен за човечеството ден. Той посочи, че като историк и човек, занимаващ се с миналото е изучавал много от раните, които са се стоварвали върху нашето човечество, но е разбрал, че когато човек се докосне до тези рани и съумее да усети страданието, може да извлече поуки за своето бъдеще и за бъдещето на цивилизацията изобщо. „Радвам се, че вие проявявате съпричастност с вашето присъствие, но от друга страна не е нужно едно голямо събитие да бъде почетено от много хора, а по-скоро почувствано от тях, така че те да носят в душите си добрината и хуманността, която ще промени нашето бъдеще”, каза още деканът на Историческия факултет.

1

Ректорът на СУ проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че световният ден, в който си спомняме за жертвите на Холокоста е само една от датите, на които България отдава дължимото на тези трагични събития – спомня си за жертвите и това, което нашите сънародници са успели да направят, за да спасят поне малка част от хората, които са подложени на геноцид. Проф. Герджиков изрази радостта си, че именно Софийският университет е домакин на събитието и го определи като най-доброто място, където може да се отбележи този ден и да се присъединим към световната общественост.

2

Според проф. Герджиков българите имат с какво да се гордеят и вероятно тъкмо защото са допринесли с нещо за спасяването на тези хора имат силно усещане за трагичността на тези събития. „Наше е задължението да се присъединим към това, което правят хората по цял свят – да отдадем дължимото на жертвите и най-вече да запазим паметта, за да не позволим и най-малкото съмнение, че подобно нещо може да се случи отново на когото и да било”, подчерта проф. Герджиков.

3

Г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание на Република България, отбеляза, че масовото унищожение на човешки живот и разрушаването на съдбата на милиони хора надхвърля човешката способност за разбиране. Според нея естественият порив пред подобна трагедия е да се опитаме да забравим и да продължим живота си, но именно този порив прави възможно продължаването на престъпления от подобен род. По думите й, паметта за политиката на геноцид, на заличаване на културна идентичност и на самия смисъл на нашето многообразие трябва да бъде непрекъснато предупреждение към всички хора, които днес отново се намират в опасността от омраза, фанатизъм, расизъм и предразсъдъци. Цецка Цачева обърна внимание, че живеем във времена на много агресивно отхвърляне, на норми и правила на отричане, достигащи до ярост срещу онези, които са различни от нас.

4

За българите 27 януари е не само ден, посветен на паметта на жертвите, но и ден на почит и преклонение пред гражданската доблест на спасителите, на онези, които са рискували живота и благосъстоянието си, за да помогнат на своите съграждани, отбеляза г-жа Цачева. Тя подчерта, че дълбокото съмнение в собствените ни възможности, традиционният български скептицизъм приглушава чувството на гордост от онова, което са постигнали българските граждани, държавните институции, българската църква, за да спасят своите сънародници евреи, водени от общото си разбиране за чест, морал и дълг. Процесът на спасяването на българските евреи е един от най-ярките примери за силата и смисъла на диалога между народно представителство, гражданско общество и църква дори в условията на война, каза Цецка Цачева.

Според нея спасяването на българските евреи е част от нашата съвременна национална идентичност. Можем да осмислим достойнството на спасението само ако мислим и за онези, които са останали сами пред лицето на смъртта, каза още Цецка Цачева и добави, че днес отново традициите на толерантност и взаимно разбирателство са подложени на нарастващия натиск на политиката на омраза и страх. Затова се нуждаем от активна толерантност, имаме нужда от много повече гражданска солидарност пред лицето на агресивните претенции за налагане на една-единствена културна мярка. Забравата е по-лоша от смъртта, равнодушието към трагедията към другите е път към собственото ни разрушение.

Цецка Цачева призова да посрещнем настоящето с мъдростта на споделения опит и памет, защото само тогава България ще продължи да превръща в реалност чудото на извършеното добро.

5

Румен Александров, зам.-министър на външните работи, отбеляза, че паметта за тази най-голяма трагедия винаги е била част от колективния български спомен. За България тя е свързана с две важни и знакови събития - категоричният отпор на българското общество, изтъкнати политици и православната църква срещу депортирането на 48 000 евреи от България, но също така трагичната съдба на 11 343 евреи, прехвърлени в лагерите на смъртта от териториите на Македония и Северна Гърция, окупирани от нацистите и управлявани от българските власти. Днешният ден има своето значимо място в календара на европейската и световната история, поставяйки пред изпитание самата основа на човешката цивилизация, каза Румен Александров.

Според него отбелязването на деня на Холокоста е пример за младите хора и съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура. Румен Александров отбеляза, че днес не е късно да отправим апел и човечеството да бъде проникнато от дълбокия смисъл на посланието „Никога повече”.

6

Ирит Лилиан, посланик на Израел в България, постави въпроса за необходимостта да се разказва историята на жертвите на това престъпление и никога да не се забравят тези ужасяващи деяния, извършени срещу невинни хора. Според нея синовете и дъщерите на оцелелите трябва да разказват историята на своите деца и така да бъдат гаранция, че паметта ще бъде част от човешкия наратив. Тя обърна внимание, че след войната много от оцелелите не са искали да разказват своята история, защото са се чувствали виновни, че са живи, докато техните близки не са, а ако историята е била разказвана, то тя е била адаптирана към националните и личните очаквания.

По думите на Ирит Лилиан изглежда, че урокът не е научен и продължаваме да сме свидетели на престъпления и преследване заради религиозно, културно или етническо различие. Тя подчерта, че трябва да гарантираме, че историите на оцелелите се разказват заедно с историите на спасителите, които са били готови да рискуват собствения си живот, за да помогнат на другите. Да се запази паметта за онези, които са се противопоставили на статуквото.

В края на изказването си посланикът на Израел у нас отбеляза, че младото поколение трябва да бъде част от процеса на учене и изследване и да бъде запознато с обективните факти. Само чрез активно участие бъдещите поколения ще служат като връзка във веригата за запазване на паметта за Холокоста и изкореняване на всички форми на фашизъм, расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.

По време на събитието доклади изнесоха д-р Ангел Чорапчиев , преподавател в Университета в Хайфа и историк към Архива на „Яд Вашем“ (мемориал и институт на Холокоста в Израел), проф. д-р Искра Баева и доц. д-р Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.