Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и Българската национална телевизия представят "Отворени досиета" - За тоталитаризма от първо лице, серия прожекции и разговори.

Модератор: Момчил Методиев

Кое прави човека способен да застане сам, с лице срещу една цяла система? Проектът на Българската национална телевизия има нелеката задача да отговори на този въпрос. Целта на документалната поредица „Отворени досиета” е да съхрани паметта за миналото, да потърси истини за него, истини, които правят пътя към бъдещото по-чист. Шест филма разказват болезнената история на шестима политически затворници. Показват отделната съдба, вплетена в механизма на комунистическия режим.

Проектът се опитва да „реконструира” паметта за събития между 50-те и 80-те годии на миналия век, търсейки човешката гледна точка в оценката им. Представя една „археология” на времето, на индивидуално човешкото му преживяване и изживяване.

Сценарист: Христо Христов

Режисьори: Димитър Коцев-Шошо, Николай Василев и Любомир Младенов

Продуцент: Катя Атанасова

„Отворени досиета: Петко Огойски“

(2014, 28 мин., реж. Димитър Коцев-Шошо)

Защо са въдворявани хора в лагери по политически причини, кои са изпращани там, каква сила трябва да притежава човек, за да оцелее в концлагерите? Търсим отговор на въпроса защо заедно с престъпленията на режима бяха забравени и жертвите му, защо случилото се трябва да се знае и помни. Филмът е центриран около Петко Огойски – писател и общественик, депутат в 7-то Велико Народно събрание. Той е един от малкото живи бивши лагеристи от концлагера „Белене”. Автор е на книгата „Записки за българските страдания 1944-1989 г.”, която се нарежда сред значимите мемоарни произведения за комунизма в България, написана от една от жертвите му. Добър разказвач и в същото време участник в политическите събития в началото на прехода, не на последно място активен общественик и до днес, Петко Огойски е живата памет за лагерите в началото на режима.

„Отворени досиета: Георги Саръиванов“

(2014, 27 мин., реж. Димитър Коцев-Шошо)

Какво е да си определен за „враг на народа“ още като дете? Каква е съдбата на политическия емигрант и как се оцелява на Запад през 70-те години? Георги Саръиванов е син на един от най-големите български индустриалци, един от тримата живи днес политически затворници, осъдени на смърт в началото на 50-те години. Половин година престоява окован във верига, очаквайки изпълнение на присъдата. Тя е заменена с 20 години затвор, голяма част от които излежава в различни лагери и затвори. След четири неуспешни опита да напусне страната, през 1972 година Георги Саръиванов успява да стане политически емигрант в Западна Германия. След 10 ноември 1989 година се завръща в България. През 2010 година той е един от жертвите на комунизма, взели участие в международната конференция, посветена на българската съпротива срещу диктатурата.