В периода 13-15 декември 2023 г. Стопанският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе годишната си международна конференция. 25 години след първата международна конференция на Стопанския факултет, проведена през 1998 г. под името „Трансформационните процеси в българската икономика“, в София се събраха над 50 представители на международната академична и бизнес общност да обсъдят проблемите на устойчивостта – в икономически, екологичен и управленски смисъл. Устойчивостта е тясно свързана с историчността и с дългосрочната визия.

Конференцията „Устойчивост, социална икономика и дигитална трансформация“, проведена между 13 и 15 декември 2023 г., демонстрира визията на Стопанския факултет да вдъхновява, ангажира и подкрепя отговорното лидерство на настоящите и бъдещи мениджъри, общностни и държавни ръководители. В дизайна на програмата на конференцията са преплетени историята на факултета, приоритетите за неговото развитие и различните инструменти за развитие не само на факултета, но и на обществото ни.

В откриването на конференцията, и по-късно в сесията „Устойчива мобилност и енергия“, участваха деканът доц. д-р Атанас Георгиев и проф. д-р Дитер Флемиг, дългогодишен гост-професор в Стопанския факултет (от 2010 г.), съучредител и председател на Софийски клуб (Club of Sofia), неправителствена организация, регистрирана в Берлин, Германия. Проф. Флемиг има разнообразна експертна, административна, политическа (председател на берлинския сенат 1991-1992 г.), изследователска и предприемаческа кариера. В момента той е съдружник в InfraDianba – германо-китайско предприятие, занимаващо се с по-лесна замяна на батериите на електрическите автомобили.

По време на тържественото откриване на конференцията беше направена премиерата за България на филма „World at Risk“, продуциран от доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“, и Фондация ФЕБ, учредена с дарение от декана-основател на Стопанския факултет - проф. д-р Георги Чобанов. Филмът вече имаше своята световна премиера по време на COP28 в Дубай преди няколко дни. Той ще бъде в основата на центъра за визуална наука „Калейдоскоп“ – първият мащабен проект на Фондация ФЕБ, изграден с широка екосистема от бизнес партньори на Стопанския факултет.

Първата сесия на конференцията беше посветена на новините от Глобалната конференция за климата и за предизвикателствата, пред които е изправена България . Водещ говорител беше г-жа Сана Лингорски, ръководител на отдела за финансово изпълнение на Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК), базиран в Бон, Германия. Стратегиите и политиките на България представи г-жа Мила Димитрова, съветник на Министъра на околната среда и водите.

В ДНК на Стопанския факултет е международното сътрудничество и връзката академия-бизнес. В първото десетилетие от съществуването си, Стопанският факултет разчиташе на ключова подкрепа от страна на Кьолнския университет и специално на проф. Гернот Гутман. Проф. Гутман е ректор на Кьолнския университет между 1983 и 1985 г., доктор хонорис кауза на стопанските науки и носител на почетния знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“ (5 април 2000 г.). Германският бизнес, в лицето на предприемачи (вкл. академични) и семейни фирми, като Deichmann, чието име носи аудитория 400, Viessmann, Würth, Klett, Wessels и IDS Scheer (ARIS), е сред „първата вълна“ социално отговорни бизнеси, които стъпиха в България като подпомагаха Стопанския факултет. В днешно време Стопанският факултет си партнира и с други германски фирми като Шварц ИТ, Сименс и Германо-Българската индустриално-търговска камара.

Партньорството с Кьолнския университет беше поддържано дълги години от проф. Шулц-Нийсвандт, бивш декан и дългогодишен зам.-декан на Факултета по стопански и социални науки, както и ръководител на катедрата по изследвания на кооперативите в Германия. Неговите докторанти Йошка Молденхауер и Симон Микен проведоха семинар по социална политика на немски език. Те дискутираха изследванията по въпросите на кооперативите в Кения (докторант Рутияна Нгундо) и България (докторант Любомира Ганчева) в две от секциите на конференцията. Тези дискусии са част от стартиралия през лятото на 2023 г. проект „Социалната икономика като ускорител на икономическото благосъстояние и намаляване на неравенството“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, и ръководен от проф. д-р Албена Вуцова. В работата на конференцията участваха и докторантите от Университета в Кьолн Юлия Байдек и Филип Тим.

Преди официалното откриване на конференцията беше организирана симулация на работата на Социалния и икономически съвет на Република България, модерирана от неговия председател - г-жа Зорница Русинова. Участие взеха студентите от магистърската програма „Отговорно и устойчиво управление“ с директор доц. д-р Марина Стефанова, както и студенти от курса по „Социална политика“ на преподавателите от Кьолнския университет.

Дигитална трансформация и изкуствен интелект

Акцент в конференцията беше панелът за дигитална трансформация по проекта SUMMIT с водещ учен проф. д.ик.н. Десислава Йорданова. В него предварителни резултати показаха и проф. Желю Владимиров (R4), проф. дфн Оля Харизанова (Философски факултет), доц. д-р Боряна Богданова и гл.ас. д-р Ирена Младенова. В работата на секцията се включиха с интересни презентации и гл.ас. д-р Любен Иванов, който демонстрира иновативни методи за преподаване на икономика с R и докторант Симеон Лазаров.

След официалното закриване на конференцията, на 16 декември 2023 г., беше организирано посещение на завод „Златна панега цимент“, част от гръцката „Титан груп“ - пример на устойчиво предприятие в кръговата икономика. Посещението даде възможност да се наблюдава съчетаването на дигиталната трансформация в един традиционен отрасъл като производството на цимент и заместването на източници на енергия с висок въглероден отпечатък (като въглищата) с отпадъчно производствено гориво (RDF). Високата интензивност на иновациите в предприятието дава възможност за достигане на много високи нива на заместване на традиционна енергия с RDF (до 70%), дори при използване на пещи на 60+ години.

Системата CimentAI, която използва изкуствения интелект, за да препоръчва превантивна поддръжка, е разработена и тествана в „Златна Панега Цимент“ и се продава в редица циментови заводи по цял свят, включително в Европа, САЩ и Африка. Домакин беше г-н Милен Станоев, изпълнителен директор на завода и студент в MBA програмата, акредитирана от AMBA.

В конференцията имаше вътрешни препратки, които свързваха различните сесии. В докторантския панел Линлин Ма представи работата си по дисертацията и главата за Информационни, комуникационни и мислещи технологии в доклада Иновации.бг 2023 няколко дни преди официалната му премиера на 19 декември 2023 г. на Националния иновационен форум.

Близък или среден изток: Зависи от перспективата

Друг важен акцент в работата на конференцията беше лекцията „Политически и икономически въпроси в Близкия изток“ на проф. Мохамад Мустафа от Международния университет Тишк в гр. Ербил, Ирак. Макар и темата на пръв поглед да не е в пряка връзка с останалите презентации, то проф. Мустафа успя да аргументира тезата, че кюрдският въпрос е важен фактор за нестабилност в Близкия изток. Сътрудничеството между двата университета (Тишк и Софийски университет) се реализира по искане на бизнеса в България и Ирак. Г-н Майкъл Ялда, представител на хасковската търговско-промишлената палата (ХТПП) в гр. Ербил, международната фирма МКРТНИ, както и експертите по арабски въпроси г-н Анастас Терзобалиев, възпитаник на Стопанския факултет, и г-н Михаил Аргатски са основните двигатели на това партньорство. В няколко различни сесии се обсъди образованието като инструмент за провеждане на т.нар. гражданска дипломация в областта на външните работи. Стопанският факултет прави заявка с редица свои дейности да играе важна роля както в двустранните отношения, така и по отношение на многостранните (напр. чрез по-съществена роля в организацията на следващите срещи, посветени на климата).

В работата на конференцията участваха много от международните студенти – докторанти и магистри в MBA програмата, акредитирана от AMBA, сред които има студенти от редица арабски страни – Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Катар, Йемен, Сирия и Мароко. Те са предприемачи, дипломати и мениджъри. Като гости присъстваха и дипломати от Тунис и Либия, както и г-н Ахмад Алаедин, председател на Ливано-българския бизнес съвет и голям приятел на Стопанския факултет.

Проф. Мустафа беше включен в сесията, в която доц. д-р Стенли Гьошев от Университета Екзетер, представи мащабно изследване на избягването и неплащането на данъци в България. Една от причините беше, че проф. Мустафа има докторска степен от Екзетер. Съавтор в статията на доц. д-р Гьошев е и Трифон Павков, който е докторант в Екзетер и е хоноруван преподавател по публични финанси в Стопанския факултет. В дебата се включи проф. д-р Жан Франсоа Роже.

Проф. д-р Йоахим Швалбах (професор-емертиус в Хумболтовия университет, доктор хонорис кауза на икономическите науки на СУ „Св. Кл. Охридски“ и носител на Почетния знак със синя лента от 23 април 2019 г.) традиционно ръководи докторантския панел на конференцията на факултета и е помогнал със задълбочена обратна връзка на много от докторантите ни. Тази година той изнесе лекция, посветена на репутацията на главните изпълнителни директори в сесията за лидерство, ръководена от доц. д-р Иван Ангелов, зам.-декан на Стопанския факултет. Тази сесия, както и сесията, посветена на „Науката, културата и обществото“, ръководена от доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физически факултет се проведе в Общински център „Музейко“.

Локацията като послание

Невъзможно е да се откроят всички връзки между сесии, теми, хора и локации, но със сигурност Грановетер е прав да твърди, че силата на слабите връзки е огромна. Локацията „Музейко“ се управлява от нашата колега доц. д-р Ия Петкова и демонстрира важността на геймификацията за образованието на децата – тема, която също заслужава собствени секции по време на конференцията. Научната комуникация (предмет на представянето на доц. Петкова) и обръщането директно към сферата на културата и общностите са други стратегически приоритети в работата на Стопанския факултет.

Проф. д-р Вуцова ръководи проект UniverCity по модела на общностните награди на Университета Плимут във Великобритания, с които се ангажират изследователи да решават социални проблеми директно „на място“. Колегата ни ас. Васил Караиванов участва в сесията с интересен анализ, свързващ аукционите (за изкуство), кураторите и потребителите (инвеститори или само колекционери). Проблемите на икономиката и управлението на изкуството бяха във фокуса на академичните интереси на нашия колега гл.ас. д-р Тони Конджов (1960-2019).

Стопанският факултет често ангажира и вдъхновява студентите си с фирмени посещения, с интеграция на реални казуси и задачи в часовете, предоставяне на стажове и т.н. Бъдещите бизнес лидери, а и ние като преподаватели имаме ангажимент да създадем усет, способност за оценка и търсене на по-вдъхновяващо образование за децата ни и богата обща култура на родителите и служителите на фирмите. Центрове като „Музейко“ и „Техномеджикленд“ изпълняват социална функция да създадат „търсене“ на STEM (science, technology, engineering and mathematics) умения и знание.

И трите зали във факултета (микро-локации), в които се проведоха сесиите на конференцията са тясно свързани с бизнеса (400 – Дайхман, 401 – Шварц ИТ, 520 – Експириън).

Геймификация

Стопанският факултет от самото си начало прилага геймификация в обучението. Пионерът в това отношение е проф. д-р Анастасия Бънкова, която има публикувани собствени делови игри (така се наричаха през 1980-те години) в специализирани издания във Великобритания. По-късно, като неин асистент от 1994 г. доц. д-р Тодор Ялъмов използва нейните игри, а и съществуващите на пазара Jones in the fast Lane, Sims и др. Оригинална игра, разработена от екипа на проф. д.ик.н. Невяна Кръстева и специално от Петър Сеизов, наш възпитаник, се използва в часовете по маркетинг вече повече от 20 години.

Конференцията включи представяне на последната книга на проф. д.ик.н. Невяна Кръстева и гл.ас. д-р Алексей Потебня „Геймификация и психология на потребителското поведение“ в книжарница Vivent в непосредствена близост до факултета.

Друг участник, познат на студентите по маркетинг, беше Иван Милев от Octalysis Group (Ю Кай Чоу), вероятно най-популярната консултантска компания в областта на геймификацията в света. Иван Милев е възпитаник на Стопанския факултет и е работил с д-р Мушмов.

Сесията на 15 декември 2023 г. беше ръководена от д-р Апостол Мушмов, директор в MFG и хоноруван преподавател в Стопанския факултет. Д-р Мушмов има разработени редица геймификации като например тази в Пощенска банка, показана от Виктория Драгнева, началник отдел, Телемаркетинг и младежки сегмент в банката.

В сесията взе участие и доц. д-р Ангел Марчев, Jr. представяйки реален проект на последния випуск студенти от магистърската програма „Геймификация в бизнеса, публичния и неправителствения сектор“ за геймификация на състезанието за най-добър младежки старт-ъп, който съорганизираме с Фонда на фондовете. Любопитен исторически детайл е, че в миналото доц. д-р Ангел Марчев – старши е работил заедно с проф. д-р Бънкова именно по темата за използването на деловите игри в обучението на висши стопански ръководители и студенти. В периода 26-28 януари 2024 г. Стопанският факултет ще бъде домакин на поредния Game Jam, организиран от доц. д-р Марчев. В миналото факултетът е бил домакин на разнообразни подобни събития, включително за деца като Coder Dojo.

Активен участник в сесията беше проф. д.ик.н Соня Милева, която изследва, публикува и преподава геймификация в туризма. Тя сподели своя опит в създаването на виртуални „ескейп стаи“.

Учебно-тренировъчна икономика

С привличането на гл.ас. д-р Николай Кацарски (Геолого-географски факултет, а по-рано от УНСС), Стопанският факултет навлезе отново в учебно-тренировъчната икономика, ръководена от г-жа Дария Маврудиева, директор на Центъра за учебно-тренировъчни фирми към Министерство на образованието и науката. В момента във факултета функционира една счетоводна УТФ Финансови експерти и бизнес анализатори ООД. Стопанският факултет беше част от учебно-тренировъчната икономика през проект ТЕМПУС през далечните 1996-1997 г. с участието на проф. Афф от Виенския икономически университет и в партньорство с Финансово-стопанската гимназия. По това време координатор на проекта от страна на факултета беше проф. д-р Анастасия Бънкова.

В дискусията за учебно-тренировъчната икономика се включиха водещи учители в тази „учебна икономика“ като г-жа Мая Гешева, директор на НФСГ, г-жа Бойка Генкова, зам.-директор на НТБГ, Маргарита Коцева – учител в НТБГ, и учители от цялата страна.

Проф. дсн Цветан Давидков, ръководител на Университетския център по предприемачество и проектно управление представи дейността на факултета в подкрепа на продължаващата квалификация на учителите по икономически и управленски дисциплини, както и конкурса за младежко предприемачество с Фонда на фондовете. Проф. дсн Давидков е автор на учебник по Предприемачество за 8 кл. (БГ Учебник) и от години предлага сертификационни курсове за повишаване на квалификацията на учители.

Ангажираността на колегията на факултета със средното образование е многолика. Факултетът има множество съавтори в учебници по Гражданско образование за 12 клас – проф. д-р Теодор Седларски и гл.ас. д-р Любен Иванов (Педагог 6), гл.ас. д-р Георги Ганев (Просвета) и доц. д-р Тодор Ялъмов (Анубис-Клет). От друга, по инициатива на Стопански факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ вече има и лицей извън София в лицето на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации в гр. Бургас. От трета, доц. д-р Николай Нетов, зам.-декан „Дигитална трансформация“ организира националните финали за 11 пореден път на състезанието на Adobe. Доц. д-р Тодор Ялъмов е ментор на УТФ Интерактивстъдинг от НТБГ и е организирал множество обучения на учители с „Кабината”.

Макроикономическо моделиране

Стопанският факултет се позиционира като своеобразен „център“ на макроикономическото моделиране в България. Председатели на Българската макроикономическа асоциация са били нашите колеги ас. Васил Караиванов (действащ председател), доц. д-р Андрей Василев, доц. д-р Мариела Ненова-Амар, гл.ас. д-р Георги Ганев, проф. д-р Стефан Петранов.

Допълнителен индикатор за това е и включването на единствените двама представители в Съвета за икономически анализи от нашия факултет – това са доц. Калоян Ганев (бивш директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози) и доц. Ралица Симеонова-Ганева. Сред останалите членове на Съвета за икономически анализи има членове, които са участвали в предишни конференции на Стопански факултет като д-р Георги Кочарков от Европейската централна банка, проф. Георги Камбуров от Университета на Западно Онтарио, Канада и д-р Пламен Ненов от Норвежката централна банка.

Панелът обсъди моделите СИБИЛА и BNBQPM, както и изключително интересното изследване на инфлацията в България от 1750 г. досега (в партньорство с доц. дн Мартин Иванов от Философски факултет). В дискусията се включи и ас. Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ. Панелът беше модериран от доц. Маринела Ненова-Амар.

Данъци и устойчиво развитие

Модератор на тази сесия беше доц. д-р Савина Михайлова-Големинова, която представи актуални въпроси на позитивната данъчна интеграция. Сред другите участници са докторантите от Юридическия факултет Димитър Станчев и Николета Нешева, които анализират криптовалутите. Другите две презентации се отнасяха за потенциален прогресивен данък върху горивото за лични цели на доц. д-р Банчо Банов и необходимостта от създаване на Национален съвет по счетоводство на Велин Филипов.

Завършваща дискусия

Заключителната дискусия за образованието като инструмент за развитието на външноикономическите отношения на страните, модерирана от доц. д-р Боряна Богданова и доц. д-р Тодор Ялъмов, разчиташе на интервенции от страна на проф. д-р Венета Андонова, декан на Бизнес факултета на Университет Лос Андес в Колумбия, проф. Пуцурис от Центъра по кръгова икономика в Кемйбриджския университет и бивш ректор на UCLAN в Кипър и г-жа Жанет Найденова, председател на Българската е-комерс асоциация. В дискусията се включиха представители на Шварц ИТ, ОББ, МКРТНИ, предприемачи-възпитаници на MBA програмата и др.

Г-н Терзобалиев обърна внимание, че откриването на нови консулски позиции в страни като Ирак, Кения и други страни би дало възможност на много повече студентски и бизнес обмен с арабските и африканските страни.

Важен детайл от конференцията е, че сред участниците и съавторите на представените статии и презентации бяха и други факултети – Юридически, Физически и Философски, което демонстрира вътрешно-университетското сътрудничество на Стопанския факултет. Слушатели бяха представители на Геолого-географския факултет.

Основен спонсор

Водещ спонсор на събитието беше „Девин“, устойчив партньор на Стопанския факултет.