Пълна информация за приема на магистри във Философски факултет можете да намерите на http://ma.su-phls.info/
Някога един от най-големите немски поети и мислители беше казал: „Противно ми е всъщност всичко, което ме поучава, без да разширява дейността ми, без непосредствено да я оживява.“ Тези думи на Гьоте могат непосредствено да бъдат отнесени към основната цел, която сме поставили пред магистърска програма История и съвременност на философията. Многообразието от теоретични дисциплини и предметни области, предлагани в програмата, създават необходимите предпоставки за разбирането на историко-философския процес не като натрупване на заблуждения или хаотична смяна на учения, лишена от необходима вътрешна връзка, а като последователно развитие на алтернативни подходи и решения на фундаменталните проблеми за същността на многообразието на света и мястото на човека в него. По този начин историята на философията се разкрива като онази неотделима част от човешката култура, чиято съществена характеристика е единството между живот и мисъл, изказ и воля.
Срок на обучение:
2 семестъра (специалисти)
3 семестъра (неспециалисти)
Форма на обучение: редовна
Ръководител: д-р Васил Видински
е-mail: vidinsky@phls.uni-sofia.bg
Какво ще изучавате в магистратурата
Програмата е предназначена за лица с бакалавърска или магистърска степен. Целта е проследяването на връзката между историческото развитие на философията и нейното съвременно състояние.
Студентите ще се запознаят с широк кръг от теми и проблеми – познавателни, онтологически, етически, религиозни, политически, научни, технологични, както и проблеми на историческото развитие и бъдещите тенденции. Целта е да се представи не просто произхода и оформянето на тези теми, но и настоящото им влияние.
Философското разбиране ще бъде поставено не само в собственото си историческо развитие (през различни направления, школи и стилове на философстване от Античността до ден днешен), но и в по-общ културен контекст – социални отношения, изкуство, икономика, всекидневие и т.н.
Изисквания за прием
I. Приемът за кандидатите за платена форма на обучение се осъществява без полагане на конкурсни изпити, само въз основа на успеха от дипломата им за завършена степен на висше образование (бакалавър или магистър) при условие, че този успех е не по-нисък от добър и в зависимост от утвърдените места за прием.
II. За кандидатстващите за прием в субсидираните от държавата места условията за прием са:
1. Среден успех от семестриалните изпити и от държавните изпити – добър.
2. Събеседване с кандидатите върху интересите и мотивацията им за обучение в програмата. Може да бъде зачетена оценка от конкурсен изпит в друга магистърска програма на Философски факултет от същата година.
3. Финалният бал за класиране се образува средноаритметично от точка 1 (семестриалните и държавните изпити) и точка 2 (оценката от събеседването).
4. При равен успех предимство ще имат завършилите Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Програма за събеседване
Събеседването е съсредоточено върху интересите и мотивацията на кандидатите за обучение в програмата. Очаква се и базово разбиране за:
- Античната философия: основни представители и школи.
- Средновековната философия: Западното Средновековие и Византийската традиция. Италианският Ренесанс.
- Модерността и нейната съвременна философска критика: основни представители и школи.
- Аналитични и континентални тенденции във философията през ХХ-ХХІ век.
Основна литература на български
Бояджиев, Ц. Античната философия като феномен на културата, София, 1993
Георгиев, О., Свободните изкуства и Средновековието, София, 2009
Денков, Д. Що е Просвещение?, София, 2011
Каприев, Г., Византийска философия, София, 2011
Кънев, А., Западната философия, Стара Загора, 2005
Допълнителна и справочна литература
Бауман, З. Глобализацията, София, 2001
Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, Стара Загора, 1999
Кунцман, П., Ф.-П. Буркард, Ф. Видман, Атлас „Философия“, Пловдив, 2012
Лиотар, Ж.-Фр. Постмодерното, обяснено за деца, София, 1996
Рикен, Ф., Философия на Античността, София, 2001
Фуко, М. Надзор и наказание. София, 1999.
Хабермас, Ю. Философският дискурс на модерността, Пловдив, 1999
Част от преподавателския състав на програмата (след семинар в 63 аудитория)