02.10.2010
Следвай модела
Една доброволна инициатива показа как един добър модел може да задвижи българското висше образование
от Люба Йорданова
Вестник Капитал, 20.08.2010
© Център за икономически стратегии
Когато преди две години Борислав Деянов вижда плакат за нов икономически курс в Софийския университет, първото нещо, което му прави впечатление, е думата "Харвард". Повече от любопитство, колкото от амбиция отива на първата лекция. И още тогава разбира, че този курс е нещо различно. С него в малката и мрачна зала в Стопанския факултет са още около 80 студенти – повечето от магистърски икономически програми. След края на първата лекция и уточнението, че за този курс ще трябва да се учи всяка седмица, остават трийсетина.
Идеята на курса е всъщност да пренесе един добър модел на преподаване от най-престижния университет в света – Харвардския, в залите на Софийския университет. Инициативата е на няколко българи, завършили образованието си в "Харвард" с успешна реализация в България. На доброволни начала те водят два курса (от следващата година вече ще са три) за студенти от икономическите и юридически специалности, като им преподават по модела, по който са учили самите те (един от които на световноизвестния икономист и преподавател в "Харвард" Майкъл Портър). Всъщност основното са дискусиите между студенти и преподаватели по казуси, които студентите са прочели и премислили предварително. "Идеята е да се отвори дискусия, в която лекторът е само диригент", казва Кирил Петков, един от инициаторите, абсолвент от "Харвард" през 2007 г. Така студентите сами стигат до правилния отговор, а не го получават наготово от преподавателя.
"Курсът те провокира да мислиш и да даваш свои идеи, не ти задава някакъв модел, който ти просто да научиш наизуст и да те изпитват върху него", разказва вече завършилата лекциите Гергана Рангелова. Според нея масовият начин на преподаване в България не е процес на обучение, а на заучаване на нещо наизуст и "не те кара по никакъв начин да мислиш, да се развиваш". Ироничното е, че именно в новия и непознат модел на преподаване прозират слабите страни на българското образование. Преподаватели и завършили курса споделят, че воденето на дискусия затруднява българските студенти, които са свикнали да слушат лектора, а не да спорят с него. "В Софийския университет се задават по-малко въпроси, студентите са свикнали да не прекъсват преподавателя, а пък някои преподаватели все още четат лекциите", казва Борислав и прави сравнение с чуждите университети, в които е прекарал няколко семестъра. Заради тази дупка в нашето образование инициаторите на курсовете са се амбицирали през следващата учебна година да включат и лекция, която да се занимава с начините на общуване.
На теория и на практика
Курсовете на харвардските абсолвенти всъщност се базират на реални случаи и изискват от студентите да стигнат до икономически решения, които могат да се приложат на практика. "Хареса ми, че казусите са основани на реални неща, които са се случвали – още нещо, което липсва в българското образование", смята Гергана, която в момента е на стаж в Българската агенция за инвестиции и скоро ще продължи образованието си в чужбина. Според нея практически насоченият курс й е дал много знания, които ще й са полезни после в работата й. По време на лекциите често присъстват и гости от бизнеса, които споделят опит, а на края на курса студентите подготвят финални работи, в които разработват стратегии за развитието на различни сектори на българската икономика. "Идеята е курсът да не свършва в класната стая, а студентите да направят нещо след нея", казва Кирил Петков и добавя, че по този начин се осъществява връзката между образованието, държавата и бизнеса. "Университетът не е изолиран от света манастир, трябва да има връзка с практиката и студентите да чувстват, че образованието им не е единствено за тяхната кариера", казва Кирил. Готови стратегии има например за развитие на винената индустрия и за производство на розово масло, като идеята на студентите е да представят своите предложения и на експертите от Министерството на икономиката и енергетиката. За още по-голяма мотивация най-добрите работи се изпращат в Harvard Business School, където се състезават за награда с работите на останалите студенти по света, които посещават лекциите.
"Разработването и прилагането на тези стратегии може да подпомогне конкурентоспособността на нашата икономика, а именно тя трябва да е целта на една икономическа политика", смята деканът на Стопанския факултет доц. д-р Георги Чобанов. Според него повишаването на конкурентоспособността трябва да бъде основна цел в стратегията за развитие на българската икономика – стратегия, която по думите на доц. Чобанов липсва както при предишните, така и при сегашното правителство.
Винаги може повече
Завършилите курсовете разказват, че работата за тях е доста повече, отколкото за останалите лекции. "Магията на класа зависи от подготовката на студентите", казва Кирил и следи всеки път както за присъствие, така и за това доколко са подготвени студентите. Според Гергана пък, "ако не си се подготвил и не участваш активно, просто нямаш място в залата и самият не се чувстваш добре". За всяка лекция на студентите им се налага да четат по няколко часа, а за подготовката на финалните работи пък е нужно около 200-300 часа време. Заради което от многото ентусиасти в началото са останали само 30. Целта все пак оправдава средствата. "Курсът ми даде кураж, показа ми, че нещата, към които се стремя, не са невъзможни, а някои от тях даже съм осъществил", казва Борислав, който в момента развива собствен бизнес.
"Искахме да предадем на българските студенти и част от атмосферата на "Харвард", която те кара да се чувстваш специален и след като завършиш да искаш да дадеш нещо от себе си и за обществото", разказва Кирил Петков. Така се ражда идеята за нова аула, която да стимулира дискусията между студентите и да дава възможност за видео и интернет връзка с други университети. Предложението им печели подкрепата на фондация "Америка за България", която финансира ремонта на две крила на Юридическия факултет с над 350 хиляди евро. "Идеята съвпадна с нашите виждания за това как да трябва изглежда модерното образование – модерен и съобразен със съвременните условия на развитие учебен материал, адекватни методи на преподаване и технологично адекватна учебна среда", разказва Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондация "Америка за България". Според нея подобни инициативи са един от начините да се привлекат повече българи да останат да учат тук, който може и да помогне и на българските преподаватели да се съизмерят с новите изисквания на времето. "Ако преподавателите в България не започнат да използват методи, които са съобразени с това, което става в света, те няма как да са конкурентоспособни", смята Тальокова.
Харвардският пример, засега само единичен, само показва, че има начин образованието в България да се задвижи в правилната посока стига да иска да се модернизира. Нужни са само хора с идеи и студенти, които да имат желание да учат.
Източник:
Новини за курсoвете в Twitter (@hedcp)