28.05.2014
COLLOQUIUM BOOKLET (pdf)
Date
June 26 & 27, 2014
Venue
'America for Bulgaria' Hall (224), Sofia University, Main Building
Host
Conference languages
Presentation: Bulgarian, English, French,
Contributions: English, French
The proposals for papers (title, summary of the proposal – 150 words – 4-6 keywords, personal presentation of authors) should be sent before the
end of March 2014, simultaneously to
Sonia Vateva: soniavateva@gmail.com
Gilles Rouet: gilles.rouet@gmail.com
The selected papers will be sent before April 30th, 2014 (30 to 40,000 characters).
A publication will then be realised in France and/or Bulgaria.
Instructions for publications (pdf)
MORE INFORMATION (pdf)
COLLOQUIUM PROGRAMME - 26.06.2014 (pdf)
COLLOQUIUM PROGRAMME - 27.06.2014 (pdf)
PUBLICATION INSTRUCTIONS (pdf)
Comité scientifique/Scientific committee
Annie Bartoli, ISM, UVSQ
Georgi Chobanov, Université de Sofia
Thierry Côme, Université de Reims-Champagne-Ardenne
Tsvetan Davidkov, Université de Sofia
Faridah Djellal, Université de Lille 1
Serge Dufoulon, Université Pierre Mendès France, Grenoble
Henrik Egbert, Anhalt University of Applied Sciences
Philippe Hermel, ISM, UVSQ
Christelle Perrin, ISM, UVSQ
Stela Raycheva, ISM, UVSQ
Gilles Rouet, Institut Français de Bulgarie, ISM, UVSQ
Sonia Vateva, Université de Sofia
Teodor Sedlarski, Université de Sofia
Roundtable - 27.06.2014
КОЛОКВИУМ "МЕНИДЖЪРСКИТЕ ИНОВАЦИИ – ЗАЛОЗИ И ПЕРСПЕКТИВИ"
26 юни 2014 г, 9-19 ч., зала "Америка за България" (224), Ректорат на СУ "Св. Климент Охридски"
27 юни 2014 г. 9-15 ч., Френски институт, Пл. "Славейков", №3
Събитието се осъществява с подкрепата на проект „Докторантска академия за стопански и управленски науки” (ДАСУН)
Иновацията заема централно място в европейските политики, особено след Лисабонския процес. Тогава Европейският съюз трябваше да засили своята международна конкурентоспособност чрез изграждането на „Европа на знанието”. Така иновацията стана задължително изискване, държавните органи въведоха целенасочени политики за стимулиране в тази насока, и се разви научното производство.
В този контекст, организациите, (предприятия, администрации, НПО) заложиха на иновациите, за да повишат своята конкурентоспособност, рентабилност, стоки или услуги. Мениджърските иновации, под които най-общо се разбира въвеждането на практики, процеси или методи за ръководене, водене, направляване или оценка, създаващи или несъздаващи нови структури в организацията, се вписват в този общ контекст, докато постиженията, тяхното измерване и последиците от тях, са в центъра на стратегиите.
След продуктовите и процесни иновации и иновациите в стратегически аспект, сега в центъра на многобройни проучвания са мениджърските иновации, които някои изследователи дори сочат като единствените, които днес могат да осигурят дългосрочни конкурентни предимства (Хамел, 2007 г.). В публичния и нестопанския сектор, където през изминалите години се извършиха дълбоки промени, опитите за реформи идващи „отгоре” показаха ограничените си възможности. Според някои автори (Brunetière et alli, 2013 г.), така наречените публични мениджъри трябва да се разглеждат като водещи фактори за въвеждането на новаторски подходи и на креативни инициативи в процесите на управление, способни да допринесат за справяне с настоящите и бъдещи предизвикателства.
Все още рядко се осъществяват международни проучвания и липсва достатъчен всеобхватен поглед върху начина на разпространение, особено на европейско ниво, на мениджърските иновации.
Настоящият колоквиум си поставя за цел наред с разглеждането на проблематиката относно мениджърските иновации, чиито концептуални рамки вече са по-ясно очертани, да се представят анализи за въведените в различните страни механизми за ускоряване на тяхното развитие и разпространение. А също така и да постави въпроса за създаването на условия за внедряване на подходящи мениджърски иновации в публичния и нетърговския сектор.
Схематично могат да се очертаят две категории мениджърски иновации. Първите могат да бъдат специфични, например за подобряване на един от аспектите на управлението (управление на човешки ресурси, маркетинг, контрол, логистика, информационни системи, организация и т.н.), и често пъти са резултат от технологична иновация (например ИКТ) или са внесени от друго дисциплинарно поле (психология, механика, социология...) или от трансфер от една област на управлението в друга (бизнес проектът като начин на реорганизация, използван за да засили участието на служителите). И в двата случая става дума за адаптиране на външна иновация към някоя от областите на управлението.
Иновациите могат да бъдат и по-общи, отнасящи се за цялата система на управление, за мениджмънта като цяло (управлението, мисиите – КСО – структурирането), които са вътрешно присъщи на полето на мениджмънта (вж.тойотизъм) и които се отнасят по-скоро за профила и психологическите качества на мениджърите (различия, креативност, емпатия) отколкото за качествата на управителите, както е в предишните случаи... В този случай може да имаме иновации по отношение на формите на използване, които са различни от съществуващата, а не на формите от ново проучване (March, 1991 г.)
Следва, разбира се, да се вземе предвид и организационният миметизъм при внедряването на иновациите, а оттам и тяхната реална релевантност. Съгласно типологията на А. Орлеан, миметизмът може да бъде информационен, нормативен или автореферентен . Без дори да се отчитат модните явления в управлението и проявите на идеологически конформизъм, разбирането за произхода на иновацията и формата на нейното адаптиране, обяснява в значителна степен трудностите за въвеждането, съпротивата и установеното разминаване между амбициите на проекта и реалността на резултатите.
Формата на разпространение на иновацията също не е без значение за нейното приемане и схващане от организацията. Една от трудностите при внедряването на мениджърските иновации в публичните администрации често се дължи на чувството на служителите за налагане на мерки отгоре.
Да се определи като цел внедряването на мениджърски иновации, означава по подразбиране да се повдигне въпросът за напредъка в различните видове организации на труда. За голям брой частни мениджъри и някои ръководители на публични служби напредъкът не е самоцел и можем да се запитаме дали мениджърските иновации могат реално да позволят на организациите да извлекат повече печалба чрез други видове методи на работа и по-голяма рационализация на начините на производство и управление. Може би, изхождайки от мисълта на Дейвид Гребер за някои работни места, които той нарича „Bullshit job”и много от които са свързани с мениджмънта, това не означава ли всъщност само да са „заети” хората?
Мениджърските иновации не са само преформулиране на организацията на труда, службите и йерархичните форми, начините на водене на преговори... Оказва се, че независимо от типа на организациите, те продължават да пораждат (понякога дори повече от преди, в зависимост от сектора) синдрома на професионалното изчерпване (burn out), самоубийства, задълбочаващо се разделение на труда, безработица, отчаяние и т.н. Следва да се запитаме дали иновацията в мениджмънта може да придаде смисъл на труда и да позволи действително повече участие и гражданственост в организациите, или тя служи само за замаскиране на капиталистическия начин на производство.
Целта на колоквиума е да се съпоставят различните подходи към мениджърските иновации, чрез споделяне и обмяна на опит между специалисти от различни страни.
По отношение на европейската политика, да се прецени как Европейският съюз или политиките на държавите членки могат да инициират мениджърски иновации, по възможност от втория вид.
Колоквиумът ще даде възможност да се разгледат от различни ъгли следните въпроси:
- мениджърските иновации от мултидисциплинарна гледна точка за бизнеса, като се постави въпросът за определящите фактори, ролята на институциите и участващите лица, влиянието върху икономическите и финансови показатели, както и върху човешките ресурси, както за МСП, така и за големите местни, национални или международни предприятия, както и чрез анализ на връзките между механизмите за сътрудничество, стратегиите - например за устойчиво развитие или междуорганизационните стратегии, и въвеждането на мениджърски иновации.
- мениджърските иновации в публичния и нестопанския сектор. По-специално, ако се окаже, че Новият публичен мениджмънт е може би иновация по-скоро от първа категория, чрез включване в публичния сектор на елементи от частния, основният въпрос ще бъде как да се въведат и развият иновации от втората категория в публичния и нестопанския сектор. Как например да се насърчи предприемачеството сред администрациите при запазване на смисъла на публичната политика и следователно какви обучения или организационни условия да се въведат за тази цел.
- международните или междукултурни измерения на подходите за мениджърски иновации в различните страни.