Равноправието между мъжа и жената в съвременния християнски свят е последица от продължителен и труден път на историческо развитие, което в религиозен аспект започва от древното езичество, преминава през юдаизма и достига до християнството, което категорично утвърждава еднаквото човешко достойнство на двата пола. Тъй като в древния свят животът е протичал в “сянка смъртна” (Мт 4:16; Ис 9:2), то жените, макар и в различна степен, са били онеправдани.

С появата си християнството високо издига жената, като изисква да бъде зачитано достойнството на нейната личност. Според изначалния библейски възглед по своята богоподобна природа и по човешкото си достойнство жената е равноценна с мъжа – тя е сътворена по Божи образ и носи върху себе си Божието благословение: “И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Бт 1:27).

Богоподобната природа и нравствената красота на жената са представени в Новия Завет, където именно жена е удостоена да намери благодат у Бога и да приеме Светия Дух у себе си, да стане Майка Божия. Тъй като образът на пресвета Дева Мария е преди всичко образ на жена, то несъмнено първият Христов дар за нас, първото и най-силно откровение за Неговото учение и послание към нас получаваме в образа на жена.

Не само онтологически, но и като нравствени личности мъжът и жената са равноправни и равноценни – и двамата са призовани към съвършенство и светост.