Нравственото богословие е систематична дисциплина, която разкрива християнското учение за морала въз основа на Свеще­ното Писание, патристичната литература, веровите истини и опита на Църквата. То формира универсални нравствени принципи и ясна перспектива за духовно усъвършенстване на човека. Нравственото богословие притежава християнска, богословска и общокул­турна ценност.

В учебната програма са включени по-важните теми от основ­ните дялове на нравственото богословие, посредством които може да се изгради устойчив християнско-етически светоглед, приложим в социалния живот.

Първият дял съдържа знание за Бога като основа на християн­ското нравствено учение, и за света, който е най-бла­гоприятната среда за духовно-нравствения живот на човека.

Във втория дял (много съществен за нравственото богословие) се разглеждат христологичните основи на нравствеността, духовният образ на Богочовека Иисус и нравственият идеал на християните, стремежът към постигането на който е цел на нашия живот.

Посредством третия дял се извършва опит да се разширят и систематизират знанията за човека, с помощта на които по-пълно се обосновава християнският морал и отговорността на вярващия човек.

Четвъртият дял съдържа главните нравствени категории: нравствена потребност, нравствен закон, съвест, свобода на волята, грях, добро, зло и други.

Индивидуалната нравственост или християнската аретология е изложена в последния дял.

Нравственото богословие очертава аналитично пътя на чо­века, който започва от Бога (Бт 1:26, 27) и завършва у Бога (Екл 12:7). За нравствената ценност на вярата в безсмъртието и за ха­рактера на есхатологичната действителност се говори в заключителния дял – нравствен аспект на есхатологията.

Знанията по Систематическо богословие се отразяват върху църковно-общественото поведение на християните като членове както на Църквата, така и на държавата.

С богословското учение за семейството, обществото и държавата се занимава по-специално християнската социология. Тя разкрива формите на непосредственото влияние на християнската етическа култура върху обществения живот на хората като членове на Христовата църква.

През последните години християнската социология се развива много динамично. Тя се старае да изследва вярно взаимодействието между човека и физическия свят, християнството и културата, между църковния и обществения живот, търси обективните отражения на вярата в църковно-политическата сфера, проследява въздействието на християнския морал върху нравствените отклонения на отделни хора или групи, взема позиция спрямо постиженията на медицината и генното инженерство и прогнозира перспективи за по-широко участие на Църквата в социалния живот на гражданите.

Тези въпроси са включени в петнадесет основни теми.