Обучението по Нравствено богословие в Богословския факултет на СУ „Св. Климент охридски” се провежда на две нива взаимно свързани:

Първо – бакалавърско ниво;

Второ – магистърско ниво.

На първо ниво в бакалавърската степен, в сега действащата програма, Нравственото богословие обхваща четири дяла:

- Христологични основи на нравственото богословие

- Антропологично встъпление в християнската етика

- Основни нравствени категории (старо – философия на морала)

- Индивидуална нравствност (християнска аретология)

Второ ниво, магистърска степен, е идейно и планомерно продължение (надграждане) на изучаваното нравствено богословие в бакалавърската степен чрез двете задължителни дисциплини: Приложна етика и Православна духовност.

Богословско-етическата подготовка в бакалавърската степен и теоретичното знание за християнските добродетели се осмислят в пълнота, когато бъдат прилагани в църковно-обществения живот. Едва ли добродетелта любов би била върховна християнска добродетел, ако не се проявява към някого. Съдържанието на Приложната етика е свързано пряко или косвено с теми, които отразяват многообразните действия на любовта към хората и задълженията на християните, произтичащи от принадлежността им към Църквата. Най-голямата от всички добродетели е приложна.

Основните теми на Приложната етика се разполагат в два паралелни потока:

Първи – в който се разкрива отношението на човека към семейството, енорийската църква и поместната църква, както и към заобикалящия го физически свят. В живота на тези сфери християните участват пряко със знанието си за вероучителните истини и нравстевната си култура.

Втори – В духа на новозаветното учение и светоотеческата традиция християните са длъжни да заемат определена позиция към конкретни явления и реалности в гражданския живот, спрямо които се изисква внимателно и тактично отношение, защото тези реалности или граничат с църковния живот или стоят далеч от него.

Предвид своята църковност и религиозно-нравствените си знания богословите определят свое отношение към качеството на живот на хората, помагат за запазване на психическата цялост на наркомани, оказват помощ на болни и страдащи, ръководени от църковното учение за страданията. Изключителна морална бдителност проявяват образованите християни към биомедицинските изследвания и генното инженерство. Назованите действия са обхванати в определени теми.

Приложната етика се интересува още от:

- правото на труд и продуктите от труда на хората;

- характера на богатството и бедността, които често повлияват

вярата на християните;

- отношенията между Църквата и държавата;

- въздействието на медиите върху религиозното съзнание на хората;

също тя отчита отношението на християните към медиите.

Дисциплината Приложна етика указва как да постъпваме в социалния живот, за да бъдем полезни на някого, вземайки предвид Христовото учение, светоотеческите традиции и опита на Църквата.