Начало / Университетът / Факултети / Богословски факултет / Специалности / Магистърски програми / Богословски факултет / Вяра и живот / Обучение / Анотации или учебни програми на курсовете / ПРАВОСЛАВНА ХРИСТИЯНСКА ДУХОВНОСТ

   

Православната духовност е обособен и разширен дял от Нравственото богословие, който изследва личностното развитие на човека в перспективите на богоуподобяването му.

Основа на православната духовност е Иисус Христос и Неговото учение. Християнският характер на духовността обаче се задълбочава от Светия Дух, Който приближава човека до Бога. В този тайнствен процес на участие на човека в живота на Бога, Бог изпраща благодат за човека, а човекът усвоява в зависимост от възможностите си. За достигане на духовна пълнота Църквата определя следните по-важни изисквания към християните: покаяние, молитва, духовни упражнения, участие в богослужението и в църковните тайнства, духовно ръководство и други. Високите степени на православната духовност се разкриват чрез видими изражения. Носителите на този дар живеят според християнската правда и извършват всичко с любов, обличат се в Иисус Христос и чрез лична аскеза се подготвят за среща с Бога, придобиват религиозен опит, който ги издига до божествената действителност. Центърът на религиозния опит е самия Бог, чиито въздействия оказват съдбоносно значение за живота на човека. Най-ярко потвърждение на факта, че в религиозния опит се постига общуване между Бога и човека и, че центърът е у Бога са думите на пророк Йеремия: “Ти, Господи, ме увличаше, и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене, и надви” (20:7). Последната форма на духовния живот е мистичното преживяване. Православната мистика е най-високата степента на религиозен опит, когато душата на човека се съединява с Бога. Това е върхът на мистичния път.

Православната духовност съдържа в развитие отговора на въпроса на богатия младеж: “Учителю благ, какво да извърша, за да получа вечен живот?” (Мт 19:16). А отговорът произлиза от съдържанието на Нравственото богословие, което показва ценното в този свят. При тази обвързаност между духовност и нравственост, духовността се схваща като привилегирован дял на Нравственото богословие и венец на неговите практически изяви. Всъщност нравствеността и духовността се проявяват като теория и практика на духовния живот.