Около 1000 г. пр. Хр. Йерусалим става “Град Давидов”. Вследствие на това, в продължение на повече от четиристотин години царете от династията на Давид установяват тук своите резиденции. От тогава надеждите на юдеите са насочени към завръщането на един месиански цар от рода на Давид. Нашата християнска вяра се основава на това, че Месия се явява тъкмо в личността на Иисус Христос. Поради това на Йерусалим в евангелията е отделено голямо внимание като място на страданията на “Давидовия син” Иисус. От IV в. сл. Хр. Градът е място на безбройни християнски поклонници и посетители.

Основният въпрос, който си поставя настоящият курс е да проследи историческия път по който Йерусалим се превръща в център за християните през византийския период (324-638/9 г. сл. Хр.). Проследяват се взаимоотношенията между Църква и държава, архитектурното развитие на Йерусалим в изграждането на многобройни християнски постройки и промените, които настъпват с арабското нашествие през VII в.

Курсът поставя акцент върху историята на града, като я свързва с богословските представи на съвременници от това време.