Патрологията е наука, която изследва живота, дейността, творчеството и християнския мироглед на светите отци и учители на Църквата от І до VIII в. Тя лежи в основата на православното богословие и наред със Свещ. Писание е основен извор на Православната вяра. Изучаването и създава здрава основа за правилното възприемане и предаване на християнските догмати.

Реализацията на курса е предвидено да протече в две части. Първата част обхваща уводните въпроси и началния период /І – ІІІ в./ от развитието на светоотеческата книжнина. Втората част обхваща разцвета и завършека на патристичния период. Разработен в този хронологически ред курсът дава добра възможност за систематично усвояване на предвидения учебен материал.

Бог-човек-творение в Стария Завет

Към централните, контролни по значение идеи в Стария Завет принадлежи поредица библейско-богословски реалии от тематичния кръг Бог – човек – творение. За Бога имаме знание, достъпно за човека дотолкова, доколкото Той е благоволил да го открие в Откровението Си: “Бога никой никога не е видял. Единородният син, Който е в недрата на Отца, Той го обясни” (Йоан 1:18). Задача на богословстващия разум е да извлече, формулира и анализира богопознанието от Свещеното Писание на Стария и Новия Завет.

Предлаганият магистърски курс като задължителна дисциплина цел - разкриването именно на тези кодирани в библейския текст свръхестествени духовни истини за Божието битие и изяви в историята и в природата. Още трябва да се подчертае, че също и Библейската антропология винаги е заемала важно място в Библейското богословие. Всъщност тук се касае за библейско-богословския отговор на псаломския въпрос: “Що е човек?” (Пс. 8:5). А това предполага необходимостта да се проследят библейските истини за сътворяването, богосиновството, достойнството и висшето предназначение на човека. В светлината на Стария Завет човек е завършек и венец на Божията жизнеподателна и провиденциална дейност. Тъкмо в този контекст се откроява основоположната истина в старозаветното Писание, че Бог е Творец и Промислител на всичко съществуващо, както и на земята с нейната флора и фауна. Той движи световната история и се разпорежда с човешките съдбини. В такъв контекст се открояват библейските идеи за креационизъм, провиденциализъм, универсализъм и сотириология.

Така проследени и богословски осмислени, спасителните истини на Стария Завет намират приемство и се обогатяват още повече в Новия Завет, като отправят духовно послание и към нашето кризисно време: ”Словото на нашия Бог ще пребъде вечно” (Ис. 40:48).