Идеята за пратеничество от истинския Бог (Яхве) намира израз в най-различни старозаветни текстове по жанр и съдържание. Помазването с осветено маслиново масло е външен белег за това. Впоследствие, особено в новозаветен контекст, тази идея се избистря и се жадува за един Месия, който надвишава другите в служението и жертвеността. Иисус Христос (Месия) е божествен Избавител и Победител на злото, от Когото произтича служението като задължение на повярвалите в Него. Както и преди, разномислието продължава не само в интеррелигиозен аспект. Нов елемент е свързването на християнското богоизбраничество със служение не само в индивидуален план.

Месианизмът пропива цялостния църковен и народен живот също още в първите десетилетия след официалното покръстване на българския народ, понякога поограничено свързвано с книжовната дейност в страната и вън от нея. Необходимостта от правилно ориентиране в историческото схващане на месианизма като задължение и мисия, и непристрастяване към самовъзвеличаване на постигнатото е императив и в съвременното приобщаване с другите народи.