Църковнославянският език е езикът на съвременното православно богослужение в славянските страни. При обучението на студентите-богослови тази дисциплина заема важно място. Основната цел на курса е студентите да бъдат запознати с всички по-важни особености на църковнославянската граматика. Църковнославянският език се разглежда в тясна връзка с развоя и разпространението на старобългарския книжовен език на светите братя Кирил и Методий. Изхожда се от установеното и утвърдено научно становище, че особеностите на старобългарския език лежат в основата на лексикалните и граматични черти на църковнославянския език. Специално внимание се обръща на старобългарската Кирилска традиция и нейното разпространение в Русия, където се формират характерни отличителни белези на църковнославянския език (предимно фонетични и правописни). Проследява се връзката на църковнославянския език с новопреведените и редактирани среднобългарски богослужебни текстове на Атон и в Търново през ХІV в. Различните езикови явления се разглеждат и в съпоставка със съвременните български диалекти и съвременния български книжовен език. Придобитите умения за четене и анализ на църковнославянски текстове ще подпомогнат усвояването на останалите богословски дисциплини и ще послужат като основа за практическата дейност на богословите-специалисти. Курсът е особено важен за студентите, които ще намерят реализация като свещенослужители и църковни певци.
Старобългарската литература възниква и се разпространява в непосредствена връзка с християнизацията на славянските народи. Първите старобългарски книжовни дейци са носители на многовековната култура на Византия. Наред с владеенето на религиозно-философските идеи на християнската вяра, те притежават солидни запаси от средновековни енциклопедични знания за света и за човека, познават добре художествените ценности и постижения на епохата. Със своята многостранна книжовна и просветна дейност старобългарските творци не само изграждат основите на славянското богослужение, но доразвиват и обогатяват християнските литературни традиции. Между създадените творби има такива, които са върхово постижение не само на старобългарската, но и на цялата средновековна християнска култура. В обучението на студентите-богослови дисциплината Старобългарска книжнина заема важно място. Целта на курса е да бъдат получени необходимите познания за най-важните литературни процеси през славянското Средновековие. Специално внимание е отделено на въпросите, свързани с появата на славянското писмо, делото на светите братя Кирил и Методий и религиозно-просветителската мисия на Кирило-Методиевите ученици в България през Симеоновия Златен век. Стремежът е студентите да бъдат своевременно информирани за най-новите открития, изследвания и научни постижения на Кирило-Методиевистиката и Старобългаристиката. Дисциплината Старобългарска книжнина ще разшири и допълни познанията на студентите по някои от останалите богословски дисциплини като Библеистика, Литургика, Омилетика, История на БПЦ, Нравствено богословие, Апологетика и др. Придобитите умения за четене и анализ на средновековни славянски текстове могат да служат като основа за бъдещи научни занимания.