Курсът от лекции и семинарни упражнения по дисциплината Църковно право има за цел да представи и разкрие комплексния процес на конструиране на Църковното право като наука. Как и защо се регламентира живота, устройството и управлението на Църквата? Защо Църковното право заема самостоятелно, специфично положение в общата система на правото? Защо, понякога – в църковната лексика, употребяваме и друго название на тази дисциплина – “каноническо право”? Защо е необходимо систематическо изложение на правото на Православната църква? Защо е нужно добре да се познава опита и практиката на взаимоотношенията между Църква и държава, между Църква и различните религиозни изповедания? Пред какви дилеми е изправено знанието за Църквата в еволюцията на човешката цивилизация? Пред какви проблеми, трудности и колебания преминава научноизследователската работа на църковните прависти? Отговор на тези и други въпроси се търси не чрез просто хронологическо възпроизвеждане на развитието на църковноправните институти в хода на църковната и човешката история, а по пътя на анализа на съвкупността от историко-познавателни, юридико-логически, социални, институционални, интелектуални и други условия, довеждащи до проблематизиране на съществуващите обективни и субективни представи за живота, устройството и управлението на Църквата и на начините за неговото осмисляне. От тази перспектива курсът по Църковно право представлява богословска саморефлексия на съвременната наука Църковно право. Систематичното изграждане на научното богословско познание за църковноправната проблематика се представя като наслагване на религиозни, тесно-църковни, исторически, социално-политически и културни достижения в църковното развитие, изискващи “сблъсък” на гледни точки, концептуални решения и подходи.
Лекционният курс съчетава интерпретацията и обяснението на допустим за Църковното право (по верови и не верови въпроси) теоретичен, практичен и методологичен плурализъм. Основният предмет на научно изследване, систематизиране и изложение е Църковното право като обективно явление в живота на Църквата. Чрез решаване на основната научна задача се представя в системен вид вътрешния правов механизъм на този живот. В състава на тази обща задача се открояват главно четири основни направления, чието единство изглажда цялостната система на науката Църковна право, а именно:
1. Критическо и екзегетическо изследване на източниците и паметниците на Църковното право, проследяване и анализ на историческото развитие на църковното законодателство, отразено в същите източници и паметници.
2. Изграждане /въз основа на получения догматически и историко-канонически материал/ на обща система на основните закони на устройството, управлението и живота на Църквата.
3. Изучаване на действащото право на отделните поместни църкви.
4. Изучаване и опознаване на историческите и съвременните правни проблеми и аспекти в контекста на отношенията между Църква и държава /респ. Църква - държави/, Църквата и новите религиозни учения, както и между отделните религиозни изповедания.
5. Устройство и управление на БПЦ в контекста на каноническата и правната уредба /Устав на БПЦ, ЗВ/.
Основан върху тези пет етапа, предложеният курс разкрива (в определени граници, основани и утвърдени от Църквата) идейното богатство и методологичната специфика в концепциите на отделните автори върху базата на проблемно-тематичния подход.