Дисциплината Църковно брачно право е пос­ве­те­на на цър­ков­но-прав­ни­те брач­ни пробле­ми от дъл­бо­ка древ­ност до днес. Не­йната цел е да доп­ри­не­се за по-доб­ро­то разби­ра­не на съв­ре­мен­но­то и бъ­де­щото регу­ли­ра­не на те­зи проб­ле­ми как­то от самата хрис­ти­ян­с­ка об­щ­ност, та­ка и от Цър­к­ва­та ка­то ин­с­ти­ту­ция. Хро­но­логи­чес­ки курса от лекции об­х­ва­ща ня­кол­ко ис­то­ри­чес­ки епо­хи – от развитието на брачните и семейни институти сред древните народи (на древен Вавилон, Асирия, хетите, Древна Елада и Древния Рим). Не­об­хо­ди­мостта от “далечен прочит” на историята на брака е продиктувана от обстоятелството, че хрис­ти­ян­с­т­во­то въз­ник­ва и пър­во­на­чал­но се раз­ви­ва в сре­дата или наследството на тези култури, които в известен смисъл са повлияли на отношението на първите християни към брачните и семейните въпроси (напр. стремеж към девство, аскетизъм и т.н.). Рег­ла­мен­та­ци­я­та на църковния брак спо­ред ка­но­нич­но­то пра­во не мо­же да бъ­де пра­вил­но раз­б­ра­на, ако не се обър­не вни­ма­ние и на юдейс­ко­то об­щес­т­во и неговите религиозно-правни традиции. Поради това в курса от лекции се отделя внимание и на старозаветното отношение към брака и семейството. На вто­ро мяс­то дисциплината Църковно брачно право разглежда общотеоретични въп­ро­си, свър­за­ни с хрис­ти­ян­с­кия брак: понятие за брака; бракът, като новозаветно тайнство; вътрешни условия на брака. На трето място се отделя внимание на самото сключване на християнския брак – от извършването на годежа и предбрачното изпитване, до самото венчание. На четвърто място, специално се разглеждат въпросите, свързани с различните видове препятствия за сключване на църковен брак. На пето място се разглеждат каноничните последици от сключения вече църковен брак, както и въпросите касаещи разводът и встъпването в последващ брак.