Особеностите на библейския гръцки език по отношение на класическия гръцки език са лексикални, морфологични и синтактични. Езикът на Стария Завет е преводен. Той е под силното влияние на еврейски. Езикът на Новия Завет е говоримият език по времето на Христос. От научно гледище той е получил голямо значение, тъй като на тази основа сравнителното езикознание гради редица важни теории.

Целта на обучението е овладяването на морфологичните единици и основните синтактични правила, което ще даде възможност на студентите да ползват оригиналния език на Св. Писание при изучаването на останалите богословски дисциплини. Обучението по класическите езици разширява и лингвистичния кръгозор на студентите, което съдейства за изработване на научен подход при изучаването на съвременни чужди езици.