По своята специфика преподаваната в Богословския факултет дисциплина Библейски еврейски език спада към комплексния научен дял “Библеистика- Стар Завет”. Той е основа на philologia sacra, защото тук се касае за оригиналния език на старозаветната литература / т.е. 39-те боговдъхновени книги от канона на Стария Завет/ . Нарича се още “староеврейски език” за разлика от библейско-арамейския език от епохата след вавилонския плен / след 538 г. пр. Хр./ и арамейския език в Палестина от новозаветно време, както и в отличие спрямо средновековния еврейски език и съвременния еврейски език /иврит/. При Библейския еврейски език се касае за класически семитски език, сроден с древни /напр. акадски, вавилонски, финикийски езици/ и днес говорими ориенталски езици /арабски и етиопски/. Той е база за научно изучаване на оригиналните библейски и извънбиблейски текстове през периода ХIII-I в. пр. Хр. / напр. Кумранските ръкописи/.

Знанието и ползването на староеврейски език е от голямо значение в компаративното езикознание и ориенталистиката, защото въвежда в семитския езиков, религиозен и идеен свят /термини, собствени имена, персонаж, исторически и географски названия и др. / на жителите на Ориента в древност, към които спада и библейският Израил. Най-вече това се отнася за библеистиката, която цели всестранното изучаване на текста и духа на старозаветното откровение.

Поради необходимостта от пълнота на кръга от богословски дисциплини в библеистиката / раздел Стар Завет/ Библейският еврейски език като ключ към словното богатство на старозаветния оригинал винаги се застъпва /и то в по голям обем/ в учебните планове на богословските факултети и академии в чужбина, независимо от конфесионалната им принадлежност.

Всъщност при магистрите-неспециалисти по-скоро се касае за един Увод в Библейския еврейски език. Усвоените езикови познания се прилагат и обогатяват при екзегетически анализ на старозаветния текст през втория семестър по дисциплината Тълкуване на Свещеното Писание на Стария Завет.