Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет се проведе съвместна конференция на Министерството на образованието и науката и Факултета по педагогика

   
В Софийския университет се проведе съвместна конференция на Министерството на образованието и науката и Факултета по педагогика

В Конферентната зала на Университета се проведе Националната конференция по Мярка VI, т. 64 от Националната програма „Развитие на педагогическите специалисти“ на тема: „Подготовка на педагогически кадри във висшите училища и сравнителен анализ на системата за поддържаща квалификация и кариерно развитие в Република България, Европейския съюз и други страни – резултати от национално изследване“.

На събитието присъстваха заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева, ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, деканът на Факултета по педагогика на Университета проф. д-р Бончо Господинов, преподаватели от Факултета, представители на Министерството на образованието и науката, представители на регионалните инспекторати, учители, директори на училища.

По време на официалното откриване на събитието проф. Господинов поздрави присъстващите и заяви, че се поставя началото на дискусия, която ще продължи и по време на цялата конференция, в рамките на която ще бъдат представени резултатите от национално представително изследване. Изследването е проведено съгласно националния план за реализиране на Стратегията развитие на педагогическите специалисти и е по поръчка на Министерството на образованието и науката.

Изследването е проведено от екип преподаватели от Факултета по педагогика към Софийския университет в състав проф. Румяна Пейчева-Форсайт, доц. Илияна Петкова, доц. Йонка Първанова, доц. Бистра Низова и проф. Бончо Господинов.

Министър Кунева поздрави участниците в конференцията и заяви, че няма време за губене, защото въпросите, с които българските учители се занимават, въпросите, по които се работи в Министерството на образованието и науката, са тези, които могат да направят нацията ни такава, каквато мечтаем да бъде.

Меглена Кунева отбеляза, че мисията „учител“ е нещо, около което цялото общество трябва да се обедини, а учителите да почувстват тази подкрепа. По думите й, дискусиите на настоящата конференция са важна крачка в тази посока.

Министърът на образованието отбеляза, че проведеното изследване е много ценно за реформата на училищното образование, защото е много задълбочено и дава посоката, която да бъде следвана, за да няма липса на учители след години.

1

Този труд, дело на екип от Факултета по педагогика, представя реалната ситуация с подготовката, квалификацията и постоянното учене на учителите на фона на сериозния ни демографски проблем – застаряваща гилдия, застаряваща нация и липса на желаещи да станат учители“. Кунева изтъкна, че изследването задава дългосрочната перспектива за създаване на система за подготовка на педагогически кадри в България и следвайки съвременните тенденции в европейски мащаб. Изключително полезен е анализът на потребностите на младите педагогически кадри, за да ги привлечем към професията на учителя, каза още Меглена Кунева.

Тя представи статистика за възрастовата диференциация сред учителските кадри в системата на българското образование. За периода 2007-2013 г. се регистрира намаляване на относителния дял на младите кадри на възраст до 34 години и увеличаване дела на тези на възраст 55+ години. Относителният дял на младите кадри от 15 % за 2007 г. намалява на 9.9 % за 2013 г., а делът на кадрите на възраст 55+ години се увеличава значително, като нараства от 16.8 % за 2007 г. на 29.3 % за 2013 г.

Министър Кунева изтъкна, че образователната ни система има нужда от млади и добре подготвени кадри. В предложения от МОН проект на Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация учител се предвижда въвеждането на по-голям брой часове по психологическите дисциплини, за методическите, за ИКТ и приложението му в образованието, има увеличение на часовете по практическа и теоретична подготовка, а приобщаващото образование за първи път се въвежда като задължителна дисциплина.

Близо 48 % от учителите смятат че в подготовката не е намерен добър баланс между теория и практика. Министър Кунева подчерта, че това е проблем и в световен план. „Родени учители има, с талант, но това, което прави добрия учител, всъщност е практическата подготовка. Как да направим добър учител минава през практическа подготовка и то учене човек от човек – учител от учител“, подчерта Меглена Кунева и добави. Студентът трябва да влиза по-често в училище, да види как се преподава, да види проблемите, материалната база, какво предлага училището.

5

Ще инвестираме усилия и средства за повишаване на професионалната квалификация, за въвеждането на задължителен брой часове за квалификация, допълнителни възнаграждения за по-висока лична квалификация с по-висок максимален размер“, добави още министър Кунева. Тя подчерта, че новопостъпилият учител има нужда от наставник и че ще се търси възможности да бъдат стимулирани наставниците. За кариерното израстване ще се вземат под внимание придобитите квалификационни кредити и атестирането на всички педагогически специалисти. Предвижда се и подкрепа на социалния статус на учителите – поемане на транспортните и битови разходи за населени места, където не достигат специалисти.

Министър Кунева съобщи, че по програма „Еразъм плюс“ е одобрен проектът „Нов път за нови таланти в преподаването“, който включва разработването на едногодишна магистърска програма по новите изисквания за придобиване квалификация „учител“.

Предвижда се повече учители да бъдат включени за обучение в чужбина. В момента се провежда конкурс за 39 учители, които ще специализират в ЦЕРН. През октомври 2016 г. предстои още едно обучение на 39 учители по професионална подготовка и информационни технологии в Женева. За първи път образованието е със собствена оперативна програма – „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Вече са одобрени две операции за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Първата е с бюджет 20 млн. лева и в нея е заложено обучение на 17 000 души, от които 2000 на възраст до 34 г. Втората е за повишаване капацитета за работа в мултикултурна среда и е с бюджет 5 млн. лв. Сред приоритетите е подготовката на учители за работа със застрашени от отпадане и изолация деца от различни етноси и такива, които намират много слаба подкрепа от страна на семейството.

В подкрепа на реформата в училището и във висшето образование изследването отбелязва общото мнение на учители, директори, експерти от РИО и университетски преподаватели и обществеността, че е необходима промяна в подготовката на учителите. Очакванията са промяната да е в посока на индивидуалния подход към учениците, търси се промяна на методите на преподаване, повече практически занимания, използването на съвременни технологии, включването на учениците в различни проекти, повече практика и добър психологически подход.

Няма кой да направи тази реформа истинска, дълбока, освен учителите и затова цялото общество трябва да подкрепяме всяка крачка на българския учител. Казват, че ако искаш да стигнеш бързо някъде – тръгваш сам, ако искаш да стигнеш далеч – тръгваш с приятели. А ние искаме да стигнем далеч“, каза в заключение министър Кунева.

3

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков заяви, че представеното на конференцията изследване е ключово и изрази надеждата си то да стане повод за широко обсъждане.

Има много аспекти на това, което трябва да се направи за развитието на педагогическите кадри – като се започне от кариерното развитие, мине се през социалното положение и се стигне до инструменти като диференцираното заплащане. Но ми се струва, че най-важната и много занемарена през последните 20 години е темата за квалификацията“, каза ректорът.

Той подчерта, че има нужда от разнообразна квалификация, много видове, които дълго време поради липса на средства не са били достъпни за педагогическите специалисти у нас. „Ние сме много свързани с тази тема, защото ние сме тези, които най-напред създават бъдещите педагогическите кадри и след това най-много можем да допринесем за тяхната квалификация в следващите години“, каза в заключение проф. Герджиков и пожела успех на конференцията.

Деканът на Факултета по педагогика проф. д-р Бончо Господинов представи накратко организацията и методиката на изследването, както и трудностите, с които са се сблъсквали по време на работата.

4

Той отбеляза, че това изследване се осъществява в рамките на предвиденото в националния план за изпълнение на дейностите по националната стратегия за обучение на педагогическите специалисти и е национално изследване на системата за подготовката на педагогическите кадри във висшите училища. Изследването представлява сравнителен анализ на системите за продължаваща квалификация и кариерно развитие в Република България, държавите-членки на Европейския съюз и други страни.

Основната цел на изследването е да се анализира актуалното състояние и подготовката на продължаващата квалификация на педагогическите кадри в Република България през погледа на ключови субекти – учители, директори, инспектори в регионални инспекторати, студенти, университетски преподаватели, представители на обществеността.

Деканът благодари на колегите си, че въпреки ангажиментите си, са успели да се справят с изследването.

До края на деня в различни панели бе направен анализ на системата за подготовка на педагогическите кадри във висшите училища в Република България. Бяха изнесени доклади и се проведоха дискусии за системата на продължаваща квалификация и кариерното развитие у нас и в други страни, за състоянието на съществуващата система за диференцирано заплащане на педагогическите кадри в страната, за потребностите на младите педагогически кадри, за да бъдат привлечени към професията „учител“, за ефективността, използването и широкото въвеждане на добри практики за насърчаване на младите специалисти да се ориентират към учителската професия.