За първи път за България се прави задълбочен анализ доколко от страна на големите онлайн платформи се спазва създаденият от Европейската комисия Укрепен кодекс на поведение относно дезинформацията. Анализът е базиран върху данните, предоставени от самите платформи, съгласно подписаното преди година от тях споразумение. Разработката е на екип от Института за големи данни в полза на интелигентно общество - GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по координирания от GATE проект БРОД (Българо-румънска обсерватория за дигитални медии). БРОД е финансиран от Европейската комисия с цел създаване на регионални хъбове за изследване на дезинформацията в онлайн платформите. Тези центрове работят в пряка координация с Европейската обсерватория за дигитални медии (EDMO).

През юни 2022 г. големите онлайн компании Google, Meta, Microsoft, TikTok и Twitter (ребрандиран като X), както и фирми от рекламната индустрия и неправителствени организации подписаха Кодекса. Основната му цел беше да се даде възможност на индустрията да се саморегулира в усилията си срещу онлайн дезинформацията, след лавинообразното й нарастване след БРЕКЗИТ, разкритията, свързани с „Кеймбридж Аналитика“ и избирането на президента Доналд Тръмп, пандемията от Ковид и началото на войната в Украйна.

Сегашният анализ обхваща различни анализирани от самите компании периоди, като всички доклади са за миналата година. Анализът се основава на трите основни стълба в Кодекса: рекламата – включително политическата; целостта на услугите и предоставянето на повече възможности на потребителите, изследователите и проверителите на факти. В тази последователност те са анализирани, като авторите са създали собствена методология, свързана с оценката на предоставената от големите платформи информация.

Обобщените резултати показват, че отговорите, свързани със стълба „Реклама и политическа реклама“ не отговарят на изискванията на Кодекса и това е областта, където платформите са декларирали, че въпросите към тях са най-неподходящи.

При изпълнението по втория стълб – „Цялост на услугите“ – се наблюдават по-подробни обяснения, особено от страна на Google. Въпреки това не е предоставена проверима информация, посочват изследователите. И ако Microsoft, Tik Tok и X/Тwitter смятат, че повечето от мерките са неприложими, Meta предлага отговори за всичките мерки по този стълб, допълват те.

В направлението за „Предоставяне на възможност на потребителите, изследователите и проверителите на факти", платформите не успяват да предоставят необходимите данни.

„Ако не бъдат предприети спешни регулаторни действия съгласно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), няма да е възможно представително широкомащабно изследване на разпространението и въздействието на дезинформацията по време на предстоящите европейски избори“, предупреждават учените.

Те настояват големи онлайн платформи като X/Twitter, които се отказаха от изпълнение на Кодекса, да понасят последствия, за да се обезсърчат подобни действия при останалите.

Говорейки за нужда от хармонизацията и еталон за данните, анализаторите дават и още една ключова препоръка – Европейската комисия да създаде обща широкомащабна инфраструктура за обработка на данни на територията на целия съюз, както и механизъм, при който изследователите да споделят своя опит. Учените отбелязват, че това е особено важно за държавите-членки на ЕС с по-малки езикови и финансови ресурси като например България, Румъния, Словакия.

Изследването препоръчва над десет стъпки, които биха могли да бъдат предприети спешно от Европейската комисия, от една страна, и много големите онлайн платформи от друга, за да се подобри прозрачността и качеството на предоставяните от корпорациите отчети.