Събитието започна в Централното фоайе в Ректората на Софийския университет, където Негово преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим и духовници на Българската православна църква отслужиха панихида за участниците в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

В Аулата присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет проф. Мария Стойчева, президентът на Република България Румен Радев, деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова, доц. д-р Елка Трайкова от БАН, председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов, доц. д-р Александър Гребенаров от Института за Исторически изследвания към БАН, редица учени от чужбина, от български научни институции, докторанти и студенти.

Водещ на събитието бе проф. д-р Мира Маркова – декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която поздрави гостите и посочи, че присъствието на всички в залата показва смисъла на университета като universum, синхронът между различните дялове на познанието, колегиалността и уважението – неделима част от академичния живот в знакови моменти в ден като днешния. По думите й в хоризонтa на историческата памет на всеки народ има събития, които са еднозначни, които са обединяващи и особено значими.

Тя посочи, че след Априлското въстание Илинденско-Преображенското въстание е изцяло самостоятелно дело на българския народ, без чужда намеса, то е организирано и реализирано изцяло от българи, което го прави българско въстание: „В драматичната историческа обстановка, в която се реализира въстанието, целта му, прокламирана от неговите водачи, е била автономия, но възприемана като първа крачка за последващо присъединяване към България. Като професионални историци динамиката на времето днес дълбоко ни задължава да бъдем прецизни, честни към истината, търсещи и критични“, каза проф. Маркова и отбеляза, че именно това стои в основата на историята като фундаментална наука.

По думите й в моменти на тежки удари върху националните ни идеали историците вдъхват стабилност в обществото и именно това е бил мотивът на организаторите за провеждането на тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Тя отбеляза още, че мнозина от присъстващите в залата са потомци на българи от Македония и в този контекст научната сесия е знакова и с поставянето отново на дневен ред на въпроса за съпричастността, милостта и неоценимата помощ на българин към българина, когато тя е била нужна. „Знаково е, че днес се обединява научната общност, държавата и разбира се нашата църква. Това е знаково за честването на тази паметна дата“, отбеляза проф. Маркова в заключение.

Приветствено слово от името на ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков прочете проф. Мария Стойчева. В него проф. Герджиков отбелязва, че в българската история има редица значими събития, а Илинденско-Преображенското въстание е една от връхните точки в борбите на българите за национално освобождение. По думите му въстанието завинаги ще остане в историческата памет на българите като символ на героизма, жертвоготовността, смелостта и жаждата за свобода. Ректорът изразява увереността си, че отбелязването на тази знаменателна годишнина е възможност да се преклоним към подвига на онези наши предшественици, които не са се отказали, а са се борили с всички сили за своята свобода и независим живот.

„Вярвам в смисъла и значението на подобни събития, на които учените и изследователите на този проблем представят своите доклади и дискутират, боравейки с обективността на фактите, позовавайки се на истината“, се посочва още в поздравителния адрес. В него проф. Герджиков изразява и радостта си, че Софийският университет е домакин на такъв международен форум с такова голямо значение, а в конференцията ще вземат участие утвърдени учени, едни от най-добрите специалисти в тази област и задълбочени изследователи от водещи институции у нас и в чужбина. По думите му такива инициативи поддържат жива паметта за въстанието, за героизма на нашите предшественици и тяхното искрено родолюбие.

„Уверен съм, че историческата памет за събитията е нужна и ценна за всички нас днес, както и за идните поколения и ви поздравявам, колеги, за организирането и провеждането на научните сесии и съпътстващите събития по повод годишнината“, отбелязва още проф. Герджиков и пожелава на всички участници и организатори на Тържествената научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание да бъде изключително успешно, ползотворно и полезно преживяване.

Слово от името на другия съорганизатор на събитието акад. Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките, поднесе доц. д-р Елка Трайкова – научен секретар на секция Културно-историческо наследство. По думите й организирането на това въстание е предопределено още с подписването на Берлинския договор от 1878 г., оставил огромна част от българите в границите на Османската империя. Тя посочи, че революциите рядко следват своята вътрешна логика, а лидерите не се вслушват в рационални политически аргументи. В изказването си доц. Трайкова представи накратко събитията, свързани с подготовката, хода и потушаването на въстанието, както и сложната международна обстановка, в която то избухва. Според доц. Трайкова времето е дало обективна историческа оценка на въстанието, а докладите на научната сесия ще обсъдят смисъла и значението му в контекста на политическата реалност на миналия век и посланията на тази национална епопея в съвременната гео-политическа реалност.

Проф. д-р Георги Николов започна изказването си с думите: „Преди 120 години българите от Македония и Одринско се надигнаха в поредното въстание за свобода. Това беше отчаяният опит на останалите извън отечеството страдалци“. Той подчерта, че датите на въстанието не са избрани случайно, а символизират онези християнски дни, които българите почитат още от времето на своето покръстване – денят на старозаветния пророк Илия, Преображение Господне – когато сам Иисус се показва на своите ученици, и Кръстовден – денят на светия кръст, явил се на император Константин Велики с надпис In hoc signo vinces („С този знак ще победиш“). „Тъжна е равносметката от последвалите разорения и кланета. И смразяваща – 6 хиляди убити, от които 5 хиляди – цивилно население. Стотици села и градове – разсипани, разорени, опожарени. За кой ли път към свободното, но още неподготвено за война княжество, потеглят над 30 хиляди бежанци. Днес техните хиляди потомци живеят в България, в свободна България и помнят, дано помнят предците си“, каза проф. Николов. Той изтъкна, че историята на въстанието е добре проучена и не нови научни открития събират участниците в тази тържествена научна сесия, а паметта, чиито продукт е историята. Проф. Николов отбеляза още, че Илинденско-Преображенското въстание е знак, за да започне подготовката за Балканската война и за разлика от другите свои балкански съюзници тогава България воюва не за територия, а за свободата на своите синове и дъщери.

Доц. д-р Александър Гребенаров поздрави присъстващите от името на проф. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН. Той посочи, че въстанието не е спонтанен бунт, а е резултат от упорита работа, в която участват хиляди македонски и тракийски българи, които се заклеват пред Евангелие, револвер и кама пред Бога, вярата и честта, че ще се борят до смърт за свободата на българите в Македония и Тракия. Доц. Гребенаров изрази увереността си, че настоящата научна конференция ще допълни представата защо и как се стига до 20 юли 1903 година, ще се разкрият още детайли от епохата, както и стратегията и приложената тактика на въстаническите сили и реалните възможности за помощ от България. Той пожела успех на организаторите и участниците във форума.

Президентът на Република България Румен Радев благодари за възможността да приветства тази тържествена научна конференция, посветена на 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание: „За мен е чест да присъствам на този престижен форум под егидата на авторитетни научни институти –Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Институтът за исторически изследвания към БАН и Македонският научен институт. Искам специално да се обърна с думи на признателност и към нашите чуждестранни участници и гости“.

В изказването си Румен Радев приветства организаторите и участниците най-вече за инициативата днес не само да отбележим значимото историческо дело, наречено Илинденско-Преображенско въстание, но и да дадем повече светлина върху неговите съвременни измерения. По думите на президента въстанието надхвърля далеч рамките на епохата, неговите непосредствени военни цели и политически задачи. То се е превърнало в символ на непокорния български дух и нравствено знаме на една продължителна борба за човешки права, достойнство и свобода. „Това въстание има важно значение и в съвременните ни отношения с Република Северна Македония и от нас зависи то да бъде сред важните фактори, които водят към решаване на проблемите, базирани на историческата истина и към сближаването на нашите страни в общото ни европейско бъдеще“, каза Румен Радев.

По думите на държавния глава българският характер на това въстание е безспорен, възвестен от следовниците на Левски, Ботев, Раковски, Бенковски и камбанния звън на българските църкви. „Покриха го със слава българските калени революционери и упоритата жертвоготовност на българското селско население, което заделяше залъка си, за да се набави оръжие. Бунтът отстоя и благодарение на военните умения на редица български офицери и на множеството български доброволци от свободна България. Затова и нашият народ нарече това въстание епопея“, отбеляза Румен Радев. Президентът подчерта, че това въстание олицетворява мечтите на неговите светли умове за свобода в Македония и Одринска Тракия и техните мечти да превърнат своята земя в земя на равноправие и справедливост за всички народи, които живеят там. „И българите, и гражданите на Република Северна Македония се прекланяме именно пред тези идеали. А всъщност тези идеали са в пълна хармония с ценностите и принципите, върху които се гради Европейският съюз“, подчерта президентът. Държавният глава пожела успех на всички участници в конференцията.

Присъстващите имаха възможност да чуят изпълнение на ансамбъл „Елици“ от Националната гимназия за древни езици и култури с диригент Даниел Иванов.

В рамките на честването на годишнината ще бъде представен документалният филм „Българите и Македония“ на режисьора Милена Гетова, а участниците в научната сесия ще посетят историческите места, свързани с Илинденско-Преображенското въстание в района на гр. Малко Търново.