Програмата в Софийския университет бе тясно свързана с честването на 135-годишнината от създаването на Алма матер. В Европейската нощ на учените се включиха докторанти и учени от други европейски страни в рамките на проекта Transform 4 Europe (T4EU), както и водещи и привлечени учени от изследователски проекти на Софийския университет по програма SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer).

През двата дни всички партньори организираха програма с различни компоненти. В Ректората на Алма матер бяха представени отличените проекти с научни изследвания на ученици – участници в Младежката научна сесия на тема: „Физиката за един по-добър свят“ по време на 51-ата Национална конференцията на Съюза на физиците в България (април 2023, София), както и наградени проектите на отличените участници в Националния конкурс за ученически проекти и рисунки „Училището на бъдещето“. В рамките на детската програма бяха представени проектите на отличените участници, а изложба с рисунки бе разположена пред залата.

На официалното откриване на събитието, което се състоя в Централното фоайе в Ректората, участниците в Европейската нощ на учените и посетителите бяха поздравени от заместник-ректора на Софийския университет проф. д-р Мария Стойчева. Тя заяви, че възстановяваме, след периода на пандемията, Нощта на учените в Алма матер. „Това е наша отговорност като представители на академичната общност. Защото университетът може да е изследователски за голямата наука, за откриването на нови планети, за влизането дълбоко в строежа на атома, и по-надолу, но всъщност ние имаме и голяма отговорност към обществото и към образованието. Искаме на тези събития в университета да влизат повече млади хора – от съвсем малките до завършващите училище, за да могат да видят чудесата, които науката може да произведе“, каза проф. Стойчева. Тя допълни, че преди 135 години на първи октомври 1888 година е създадено Висшето педагогическо училище, което впоследствие на 8 декември се преобразува в университет. Тогава сме били педагогическо училище, изтъкна проф. Стойчева – сега сме първият, най-реномираният изследователски университет в страната, член на международни асоциации, с учени, които имат висока позиция сред най-известните учени в света във всички направления на фундаменталните науки. Заместник-ректорът отбеляза, че в подготовката на събитието са се включили партньорите на Софийския университет от Алианса на европейските университети Трансформация за Европа. „Цяла седмица ние работихме с докторанти от осем европейски страни. Така с радост мога да кажа, че днес можем да открием и в същото време да закрием една седмица, изпълнена с научни и образователни събития, както и с едно широко посещение на ученици и млади хора“, изтъкна още проф. Стойчева. Тя благодари на всички и изрази надежда тази традиция да бъде продължена и в бъдеще със съдействието на хората, които стоят зад инициативата, и да превръщаме университета в основното място в столицата, където Нощта на учените ще бъде отбелязвана. Проф. Стойчева пожела на всички успех в предстоящата академична година.

В своя поздрав проф. Мая Стоянова, декан на Факултета по математика и информатика, изрази задоволството си, че сред присъстващите има много деца и млади хора и отбеляза, че това е знак, че нещата се случват по правилния начин. Тя заяви, че с огромно удоволствие се включва в станалата традиционна – от 2006 година, и същевременно винаги иновативна с представените идеи и събития Европейска нощ на учените.

„Макар и за кратко време, това е възможност за учените да илюстрират своите постижения на широката общественост и добър начин да се увеличи осведомеността за научни и иновативни дейности върху ежедневието на хората. Така всички се надяваме да привлечем колкото е възможно повече млади хора към научна кариера“, каза деканът на Факултета по математика и информатика. Проф. Стоянова припомни, че Европейската нощ на учените е под надслов „Науката и иновациите са ключ към желаното бъдеще“ и допълни, че това е една от многото мотивации на тясно свързаните със Софийския университет, в частност на Факултета по математика и информатика, Центрове за върхови постижения УНИТЕ, GATE и много други, които да покажат своите научни резултати и иновации, както и да покажем и илюстрираме ролята ни в прехода за зелена и дигитална икономика в Европа.

„Колегите ни могат да се гордеят с научните постижения на тези центрове, свързани с въздействието на изследователските инфраструктури върху устойчивото регионално развитие, чистотата на природата, здравето и благосъстоянието на гражданите. Както и в приноса за развитие на интернет на нещата, интелигентните градове, високопроизводителните изчисления и много други“, каза още проф. Мая Стоянова. Тя подчерта, че Европейската нощ на учените 2023 г. е едно от многото събития, с която се отбелязва 135-годишнината на Софийския университет и поздрави цялата колегия и пожела на всички здраве и благополучие. Проф. Стоянова изрази благодарността си към организаторите, голяма част от които са колеги от Факултета по математика и информатика.

„Вярвам, че Европейската нощ на учените ще остави в нас много хубави емоции и поводи за гордост. Пожелавам успешна и ползотворна работа на всички и нека, показвайки научните постижения по иновативен начин, забавляваме нашите гости, особено най-малките. Успех и приятна работа“, пожела проф. Стоянова.

Доц. Елисавета Гурова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет изрази задоволството си, че изключително много деца са се включили в детската програма и изрази надеждата си да имаме бъдеща генерация сред тях. Тя благодари на всички, присъстващи на събитието и представи програмата му.

В рамките на официалното откриване на Европейската нощ на учените проф. Мария Стойчева връчи грамота на Никола Димов – финалист в конкурса за рисунки „Училище на бъдещето“.

Тържеството на Детската програма на Нощта на учените в Аулата беше открито в 14.00 ч. с рецитацията на стихотворението "Родна реч" на децата от 2 клас от 6 ОУ "Граф Игнатиев".

Кратко представяне направи д-р Ирина Ганчева от Физическия факултет на Софийския университет за Европейската Космическа Агенция (European Space Agency - ESA) и за инициативата "Космически момичета" (Space Girls). Тя разказа, че в космическата агенция няма само астрономи и физици, като природните науки дават добра основа за научна кариера в изследването на космоса. Също така, д-р Ганчева изброи различни инициативи на екипа от ESA в подкрепа на момичета, решили да се занимават със STEM специалности, включително срещи с водещи учени, уебинари и други. Накрая д-р Ганчева насърчи всички да не спират да гледат към космоса.

Програмата продължи под знака на физиката. Г-жа Пенка Лазарова модерираше представянето на отличените ученически проекта от Младежката научна сесия "Физиката за един по-добър свят" на Съюза на физиците в България. Освен впечатляващи научни презентации, младите учени от Кюстендил, Стара Загора, Свищов и София направиха демонстрации и представиха истински опити пред публиката.

Много мотивираща беше и презентацията на Александра Умленска, която е дългогодишен участник в Нощта на учените и е лауреат на много научни конкурси. Александра Умленска вече е първокурсник в Софийския университет и сподели пред учениците как и защо се е мотивирала да се занимава с наука, защо се е записала да учи едни от най-предизвикателните теоретични специалности и защо е избрала точно Софийския университет.

Националният конкурс на тема “Училище на бъдещето“ имаше за цел да насърчи деца и ученици да споделят идеи как ще се модернизира на училището в XXI век. Получени бяха 79 проекта от цялата страна, като 15 са избрани и наградени с грамоти. Отделно, в рамките на конкурса за рисунки, до крайния срок се получиха 78 картини, които са публикувани във страницата на проекта във Фейсбук и получиха подкрепата на много привърженици.

Сред наградените проекти се отличават най-малките участници на 6 г. от Детска Градина “Родолюбче“ гр. Перник с ръководители Оля Асенова и Светлана Любомирова. Те споделиха, че в училището на бъдещето не искат технологиите да заменят любимите им учители, които с много грижа ги учат и им показват.

Учениците от 7 клас от ОУ "Христо Ботев", град Бургас, кв. Долно Езерово донесоха изработен макет. Сред финалистите в конкурса имаше проекти от гр. Варна, гр. Русе, гр. Дупница, гр. Сливен и гр. София.

Близо 500 деца посетиха Европейската нощ на учените в Софийския университет. Много от тях се включиха в детските щандове, разгледаха научните книги за малки любопитковци на издателство „Фют“, преминаха пред предизвикателствата на студенти и преподаватели от различни факултети.

Децата разгледаха Щанд на Химията, Забавна математика, Антични игри, Японски йероглифи, загадки за бъдещи програмисти и други.

Трите музея на Софийския университет отвориха вратите си за всички посетители. Музеят на Софийския университет организира групови турове в сградата на Ректората с беседи за историята на университета.

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми представи седем експозиции: „Систематика”, „Петрография”, „Полезни изкопаеми”, „Кристалография”, „Регионална минералогия”, „Генетична минералогия – индивиди и агрегати”, „Мемориални колекции”.

Музеят по палеонтология и исторична геология запозна посетителите с две различни експозиции – по палеонтология и исторична геология, разположени по геохронологично-еволюционен и по тематичен принцип.

В 23-те шкафа на палеонтоложката колекция (от лявата страна на залата) можеха да се видят основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера. В изложбата по исторична геология са подредени скални образци и вкаменелости, както и геоложки карти.

Изложбата „Лицата в науката“, посветена на 135-годишнината на Софийския университет „Св. „Климент Охридски“, и разположена в Северното крило на Ректората, запозна посетителите с приносите на 18 бележити университетски преподаватели (историци, филолози, педагози, философи, фолклористи и др.) – с кратки биографични бележки за тяхната апостолска преподавателска, изследователска и обществена дейност.

Това са хора с многостранни интереси, родолюбци, европейци по дух, превърнали преподаването и науката в своя съдба. За голяма част от илюстративния материал на постерите са ползвани материали от дигитализирания архив на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“.

Посетителите на Европейската нощ на учените 2023 г. в Софийския университет разгледаха и интересни щандове, посветени на таланти в науката и иновациите - EURAXESS – Европейска мрежа за кариера и мобилност на учените и щанда за дейностите по „Мария Склодовска-Кюри (MSCA)“ на Програма Хоризонт Европа; Щанд на Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“ – GATE; Щанд на Център по компетентност „Clean&Circle”; Щанд на Център за върхови постижения УНИТе: „Върхови научни постижения в Информатика и ИКТ”; Щанд на Европейския университетски алианс „Трансформация за Европа“ (T4EU); Щанд на програма Еразъм+ КД 1, съвместно с ЕСН-СУ; Щанд на Център за технологии на информационното общество; Щанд на Институт за технологично развитие (ITD); Щанд на Департамент „Биоактивност на продукти“; Микробиом и състав на кърма, Кърменето - ползи за майката и бебето, Ферментиралите храни - ползи за човешкото здраве.

В Алма матер се организираха и дискусионни клубове по изследователски проекти на Софийския университет по програма SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer) , финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост със съдействието на ЕС- Next Generation.

В конферентната зала в Ректората проф. Жил Руе от University of Versailles Saint-Quentin-en-Yvelines, Франция и член на консултативния съвет на SUMMIT, изнесе публична лекция на тема „Университетски класации и високи постижения“. В нея той акцентира върху начина, по който международните университетски класации влияят върху възприятията на широката общественост, студентите, преподавателите, университетското ръководство, както и на бизнеса и дори на правителствата. Той проследи и връзката между класирането и истинските високи постижения.

Проведена бе и Кръгла маса на тема „Междукултурно гражданство, европейски ценности и образование“. Участие в нея взеха проф. Мартин Барет (привлечен учен към Софийския университет, почетен професор по психология в Университета на Съри, Великобритания, експерт към Съвета на Европа), проф. Майкъл Байръм (изследовател в Софийския университет, почетен професор в Университета на Дъръм, Великобритания), проф. д-р Мария Стойчева, водещ изследовател на изследователския проект Европейски ценности и социални предизвикателства (EuVaSC) по програма SUMMIT и други учени от Алма матер.

В Заседателна зала 1 част от водещите учени в Софийския университет представиха своите проекти, финансирани по програма SUMMIT. Доц. Гергана Герова от Геолого-географския факултет говори по темата „Климат, време, природни бедствия и рискове“, презентацията д-р Цветелина Великова от Медицинския факултет бе на тема “Какво ни чака след края на пандемията COVID-19?”.

Темата на проф. Християн Александров от Факултета по химия и фармация бе „Квантовохимично моделиране на каталитични системи и реакции протичащи върху тях“, а доц. Благой Узунов от Биологическия факултет представи ACUS - живата водораслова колекция на СУ „Св. Климент Охридски“: пътят напред.

Проф. Славка Чолакова от Факултета по химия и фармация говори за Биоразградимите сърфактанти: предимства и предизвикателства при тяхното използване, а привлеченият учен от бизнеса Disco Hi-Tec Europe GmbH, Germany д-р Сотир Червенков, говори за фотониката в съвременните и в бъдещите технологии. Презентацията на доц. д-р Даниела Стоянова и доц. д-р Стелиян Димитров бе за въздушно-лазерното сканиране в АР „Сборяново“, нови перспективи в документирането и опазването на археологически обекти. На следващия ден проф. д.н. Десислава Йорданова говори за дигитализацията на малките и средни предприятия.

В зала 21 посетителите можеха да научат за античните надписи от България и тяхното дигитално представяне. Д-р Димитър Илиев от Катедрата по класическа филология говори за това как се дигитализират антични надписи, а д-р Николай Шаранков от същата катедра представи темата: „Поезия от древна Сердика: антични надписи върху камък в стихове“. По същото време в Заседателна зала 2 бе обсъдена темата „Меки контактни лещи за очи като съвременна технология за доставяне на лекарствени вещества в очите“.

По време на събитието Студентският съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организира за всички участници и гости на Нощта на учените на концерт във вътрешния двор на Ректората с участието на група „Лингвакорд“, Театър „Алма Матер“ и други колеги с артистични таланти.

В рамките на Европейската нощ на учените се проведе и Международен докторантски семинар съвместно с докторанти от проекта Transform for Europe и докторанти на Софийския университет. В началото на семинара, доц. д-р Елисавета Гурова накратко обобщи последните новости в политиките на ЕС за подкрепа на младите учени и ключовите Европейски инициативи за научната кариера. Г-жа Светлана Димитрова демонстрира портала Euraxess и предимствата на международната менторска програма. Д-р Христо Илиев разказа за проекта EuroCC2 и възможностите за използване на научната инфраструктура в България и Европейския съюз. Той подчерта, че тя се използва не само за STEM науки, но и при социалните науки и в хуманитарните изследвания. Докторантите имаха възможност да представят накратко своята научна дейност и да опишат своята желана посока на развитие. Бяха намерени много общи допирни точки и възможности за сътрудничество. Сесията завърши с групова снимка и с покана да се включват активно в инициативите на Европейските университетски алианси.

Във Факултета по журналистика и масова комуникация Катедра "Радио и телевизия" организира среща за ученици от 1 до 12 клас на тема: "В студиото на бъдещите журналисти: как се прави радио и тв журналистика?". В „Топлоцентрала“ се състоя дискусионен клуб, посветен на изкуствения интелект и изкуството.

С голям интерес премина Европейската нощ на учените 2023 г. и във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Ученици, учители, деца, младежи, родители и заинтересовани граждани се насладиха на демонстрационната програма, подготвена от учени, студенти и докторанти, както и партньорите от „Университет за деца“. Специалното издание на форума за физици, поети и музиканти „Грация и гравитация“ пък показа как науката и изкуствата могат успешно да бъдат обединени и да вдъхновят всеки.

Като част от програмата с демонстрации посетителите се срещнаха и разговаряха със студенти-магистри от програмата по „Аерокосмическо инженерство и комуникации“, които показаха изработени от тях наноспътници.

Екипът на проекта за търсене на екзопланети от България EXO-RESTARТ представи демонстрации на методи за търсене на нови светове в Космоса, както и какви са необходимите условия за това, една планета да бъде наречена „близнак на Земята“.

Ема Мари Калина Тодоров, ученичка в 12. клас в ЧСУ „Увекинд“ с преподавател доц. д-р Пламен Петков, демонстрира свой научен проект. С помощта на учени от Катедра „Метеорология и геофизика“ всички посетители разбраха какво е синоптична карта и как се прави прогнозата за времето, а демонстрациите по физика забавляваха както малки, така и големи, показвайки науката, която срещаме ежедневно в живота си. Защото физиката е в основата на целия технологичен свят, който ни заобикаля.

Във втората част на програмата, по време на форума „Грация и гравитация“, Яна Пиларска и Данко Пиларски от Националното музикално училище „Л. Пипков“ представиха изпълнения на народни песни и български хора, които бяха прекрасен мост към космическата лекция „Животът – възможни светове“. В нея гл. ас. д-р Петър Ефтимов, преподавател от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и любител-астроном, един от випускниците на магистърска програма по “Астрономия и популяризация на астрономията” на Физическия факултет, разказа за произхода на живота и неговото разпространение в Космоса.

Кураторът на форума, астрономът, преподавател и поет доц. д-р Петко Недялков, представи и заплени публиката с любими стихотворения от своите книги: „Другото небе“ (2008), „Букет“ (2013) и „БЕЗсъНИЕ“ (2021).

Науката и иновациите са основни двигатели на съвременното общество. В Европейския съюз се обръща особен внимание на изследователите и иноваторите като създатели на нови знания и технологии, както и на привличането на таланти в математиката, природните и инженерните науки. Затова от 2006 г. досега ежегодно се финансира организирането на Европейска нощ на учените в цяла Европа, която се стреми да приближи учените до широката общественост и да увеличи осведомеността за научните и иновационни дейности върху ежедневието на хората, което, от своя страна, да привлече младите хора към научна кариера.

В България Европейската нощ на учените 2023 се осъществява с финансовата помощ на Европейския съюз по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на Програма „Хоризонт Европа“ в рамките на проект K-TRIO (Учените в триъгълника на знания), както и с подкрепата на екипа на проект УНИТе (Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото), финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020.

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":

Проектът K-TRIO се реализира от консорциум с участници: Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (координатор), Форум „Наука“, Институт по математика и информатика на БАН, Единен център за иновации на БАН, Център по растителна и системна биология и биотехнологии, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Университет „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, Клуб „Млади таланти“ и Регионален исторически музей – София.

Повече информация за програмата на събитията, видеоматериали и публикации за изследователи и научни постижения, може да бъде намерена на интернет страницата на проекта К-TRIO: https://night.nauka.bg/ , на Facebook страницата му: https://www.facebook.com/ktrioproject/, Facebook страницата на Форум Българска наука: https://www.facebook.com/bgnauka , както и на сайтовете на участниците в проекта.