Ние, социолозите от Катедра Социология към Софийски университет, се чувстваме длъжни пред студентите, пред всички български граждани, да заявим какво е за нас да си социолог. Чрез тази декларация искаме да подчертаем смисъла и значимостта на тази професия, да напомним, че тя не може да бъде сведена до измерване на политически рейтинги и предизборни нагласи. Искаме да заявим какво трябва да се направи, за да може социологията да изпълнява значимата си функция в полза на обществото и на науката, а не да обслужва частни-партийни и корпоративни интереси.

1. Социологията не може да се отъждествява със своя важна, но малка част - електоралната социология, предизборните и политически проучвания. Нейният предмет е много по-широк: социологията изследва структурирането и динамиката на обществата, тенденциите в тяхното развитие, острите социални проблеми. Социологическите изследвания са и важно средство за чуване на гласовете на гражданите – на недоволствата и въжделенията им, страховете, надеждите, ценностите, оценката им за случващото се; в този смисъл те са важен елемент от демокрацията на гражданското участие, те са и форма на контрол на гражданите над действието на институциите. Тези изследвания могат и трябва да служат за формулиране на аргументи при създаването и провеждането на публични политики, а не само за оценка на действията на политиците и партиите.
2. Социологическите изследвания са изключително важни за диагностиката на общото състояние на българското общество. Ето защо те трябва да са в основата на разработването на цялостни и регионални стратегии за развитие на страната ни, както и на информирани, аналитично обосновани публични политики във всички социални сфери. Всеки голям проект или нова политика задължително трябва да бъдат предшествани от изследване на потребностите на заинтересованите групи, да са съпроводени с мониторинг и оценка на въздействието, които трябва да се правят от професионални социолози. Професионална експертиза е нужна и при подготовката на обществени поръчки за такива изследвания. Тези изисквания са известни, но не се прилагат на практика. А чрез тези изследвания гражданите, със своите позиции и мнения, получават право на по-пълноценно участие в политическия живот и в управлението на държавата. Този тип социологически изследвания могат да бъдат контролирани от Обществени съвети към министерствата, а не от самите поръчители, за да се гарантира прозрачност и представителност.
3. Ако социологическите изследвания са средство за добиване на знание за състоянието на българското общество, то трябва да има регулярно държавно финансиране на такъв тип изследвания, и част от тях да са повтарящи се през определен период, за да се следят тенденциите на развитие и възможните рискове. До момента приоритетът в областта на социалните науки на финансиращия науката Фонд „Научни изследвания” към МОМН е назован „Културно-историческо наследство”, а това означава, че съвременното българско общество не може, или не трябва да бъде научно изследвано. Нито хората, нито държавата имат полза от липсата на такава информация. Предлагаме нов приоритет във Фонд «Научни изследвания»: «Изследвания на значими социални процеси и проблеми в съвременното българско общество».
4. Всички емпирични социологически проучвания, включително електоралните, трябва да отговарят на базови професионални стандарти, разписани в декларацията на Управителния съвет на Българска социологическа асоциация от 3 април 2013 и в Етичния кодекс на социолога, както и на стандарти за представяне на резултатите им в медиите. Предлагаме колегията в лицето на БСА да обсъди и координира създаването на Експертен контролен орган, който при спорни случаи или при драстично нарушаване на професионалните стандарти да прави професионален одит на изследванията и публично да санкционира неспазването на стандартите.
5. За по-коректното провеждане на електорални изследвания предлагаме да бъде създаден Национален регистър на агенциите, акредитирани да провеждат предизборни и политически проучвания, а всяка регистрирана в него агенция да подава декларация, изясняваща чия собственост е тя, от кого е била създадена, от кого се управлява и каква е политическата ангажираност на собствениците, създателите и управителите на агенции. Тези данни да са публично достъпни.
6. За коректното представяне на данни, медиите би следвало да спазват стандарта, разпространен от БСА сред медиите още през 2005 и отново подчертан в Декларацията на УС на БСА от 03.04.2013. Това е от интерес за гражданите, които ще бъдат информирани коректно, а и за поддържане на доверието към социолозите и към медиите.

Изпълнението и спазването на тези изисквания ще укрепи престижа на социологията и ще защити смисъла на професията – да анализира острите социални проблеми в обществото, тенденциите в развитието му и да представя гласовете на гражданите.

05 Април, 2013 г Катедра „Социология” при ФФ, СУ „Св. Климент Охридски”