Монографията ще бъде представена от:

проф. д-р Любомир Стойков – университетски преподавател, журналист, медиен и PR експерт и

доц. д-р Луливера Кръстева – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Д-р Наталия Начева е доктор по музеология и специалист по връзки с обществеността и културни комуникации. Завършва специалностите История (1996) и Журналистика (1999) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Национални музеи и връзки с обществеността: Музеи и медии“ (2003). Работила е по международни проекти на ЮНЕСКО в Испания (1999) и в Холандия (2002). Води лекционни курсове по PR за културни институции във Факултета по журналистика и масова комуникация и по Връзки с обществеността в сферата на културата във Факултета по начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните ù интереси са свързани с проблемите на комуникацията в съвременните културни институции, с изкуствознанието, семиотиката и социолингвистиката, с рекламата и PR в областта на културата. Автор е на публикации в специализирани издания в България, Австрия, Великобритания, Ирландия и Испания.

Книгата представлява изследване върху комуникационните аспекти на културните институции, каквото се прави за първи път в България. Създадена е за читатели с изявени интереси в областта на културата и по-специално към особеностите на културната комуникация. Монографията има практическа насоченост и предлага идеи за разрешаването на конкретни комуникационни “казуси”:

• Може ли да се популяризира български символ, който да стане толкова разпознаваем пред света, колкото е Леонардовата “Мона Лиза”?
• Възможна ли е симбиозата между изкуство и бизнес в условията на политическия преход в България и на трудните реформи в културната област?
• Как една личност може да стане фактор за превръщането на провинциална община в предпочитано място за инвестиции, благодарение на богатия културен живот и големия брой туристи?
• Как библиотеките и читалищата “виждат” шанса си да играят интеграционна и социализираща роля спрямо имигрантски общности и маргинални групи като ромите, например?
• Как провокативни идеи, поднесени по неадекватен начин за българската среда, могат да провалят добрия замисъл на PR кампания срещу пиратството?
• Могат ли няколко успешни проекта, лансирани от нашите музеи, да се превърнат в достатъчно условие за развитието на културния туризъм у нас и за изграждането на позитивен имидж на страната ни пред света?

Отговорите на тези и много други въпроси от компетенцията на PR специалистите могат да се открият на страниците на книгата.