В Конферентната зала на Софийски университет имаше правостоящи, дошли да търсят отговори на въпроси, които си задават от години. По мнение на голяма част от присъстващите двата тома от „Възродителният процес” решават генезиса на този проблем – от една страна изучавайки фактите и самия процес, а от друга отзвука, който предизвиква.

Документите проследяват еволюцията в отношението на българската държава към турската общност в България: в последното десетилетие на Третото българско царство, през 45-те години държавен социализъм и в началото на прехода към демокрация. Акцентът, разбира се, е поставен върху насилственото преименуване на българските турци, сложило началото на асимилационна политика, наречена от властите „възродителен процес”.

Целта на съставителите е била не толкова да повторят вече известното за тези събития, а да представят сложните процеси в българското общество и държава, които довеждат до този акт на насилие срещу част от българските граждани.

Книгата е посветена на вътрешнополитическите аспекти на „възродителния процес”, докато следващата ще съдържа документи за неговите международни измерения.

Вторият том на сборника за „възродителния процес” представя на читателите 542 документа от фондовете на АМВнР, ЦДА и АМВР и осветлява от друг ъгъл събитията, чиито вътрешнополитически механиз­ми са проследени в първия том. Документите обхващат периода от 1984 до края на 1989 г. и разкриват между­народните измерения на асимилационната политика, предприета от БКП по отношение на българските турци. Този сравнително малко познат аспект на „възродител­ния процес” включва два големи тематични кръга - вън­шната реакция на действията на властите в България и опитите на българските външнополитически институ­ции да защитят извършеното драстично нарушаване на правата на човека.

Документите разкриват механизмите, по които „възродителният процес" се превръща в епизод от Сту­дената война между Изтока и Запада и очертават фона на международните отношения, извън контекста на които той не може да бъде разбран. Значително място е отделено на развитието на политическите контакти между България и Турция и оценката, която дават на „възродителния процес” държавите от двата блока, страни от Азия и Африка и редица международни орга­низации.

Обвиненията в нарушаване на човешките права са силен удар върху международния авторитет на България. Документите недвусмислено показват, че усилията на българската дипломация да защити поли­тиката към българските турци са безнадеждни и обре­чени на провал във времето, когато Студената война върви към своя край в полза на Запада, а общоевро­пейският процес извежда на преден план именно защитата на основните човешки права и свободи.