С проф. Иван Илчев разговаря Анета Петкова

- Не се чува гласът на Софийския университет по отношение на започналите реформи, проф. Илчев. Да не сте обидени?

- Не, не сме. Съветът на ректорите е този, който се занимава с проекта на Закона за висшето образование по решение на министър Сергей Игнатов. Университетът е член на съвета, но аз като ректор не съм в ръководството, и това е по мое желание. Това, че не участвам, не означава, че не сме информирани. Но има една неприятна ситуация през последните месеци - диалогът между министерството на образованието, висшите училища и БАН се води чрез медиите. Това не е нормално. Не е редно от вестниците например да научаваме, че ще има външна комисия за определяне рейтингите на университетите и тя ще е от Англия. Само ще отбележа, че в България има две висши училища, и то частни, които работят по английската система. Останалите са по немската. Не съм сигурен колко ще бъде реалистична такава оценка.

- А вие против външния рейтинг ли сте?

- Не съм против такова външно оценяване, но съм против “рейтинга”. Това, което за мен е по-важно, е качеството. Рейтингът е публичният образ на висшето училище, а същността е качеството.

- За това качество непрекъснато се говори. Все го търсите и все го няма. Защо?

- Има комплекс от причини - демографската криза, влизането ни в ЕС и получаването на по-широки възможности за българските младежи, сравнително ниския социален авторитет на висшите училища, нарояването на частните колежи... На практика всеки, който излиза от училище, може да следва. Системата е обвързана с броя на студентите и висшите училища нямат интерес да завършват по-малко младежи. За съжаление нивото на младите хора, които кандидатстват, е много по-ниско от това на тези отпреди 15 г. Но както казва др. Сталин: “С каквито кадри имаш, с такива кадри работиш”. Няма как в рамките на 3 г. да бъдат преодолени някои недостатъци от средното образование. Ние обсъждаме различни идеи как да се справим с този проблем. Вероятно от догодина ще направим нещо като академия за учениците от гимназиите, които искат да учат при нас. Но това не е решение. Честно казано, не вярвам нещата в близко бъдеще да се подобрят. Частните висши училища пък съвсем нямат интерес да свиват броя на студентите, така че да останат само качествените. Те се издържат от таксите. Така че: “От нийде взорът надежда не види”.

- Какво може да накара вузовете да “затегнат” обучението?

- Това е свързано и с външната оценка, за която говорихме. Както и с цялостна промяна в цялостната философия на финансирането на образованието. Министър Игнатов обеща да има такава, и то от следващата учебна година. Моето предложение е бюджетната издръжка да се намали.

- Обикновено ректорите искат точно обратното.

- Ако държавната издръжка примерно е 1000 лева на студент за година, нека да стане 600 лева. Останалите 400 лв. да отиват в специален фонд, за който всеки университет да кандидатства за финансиране с образователни програми с качество на обучението си. Онези, които са по-добри, да получат не по 400 лева, а по 700-800 лева на студент. А тези, които не успеят, да си останат на нивото на 600 лева. Нека да има състезателен принцип. Стига да е честен.

- С промените в закона за академичната общност смятате ли, че преподавателите на Софийския университет ще се завърнат на работните си места и няма да “прелитат” из висшите училища из страната?

- Не е тайна, че бях скептик по отношение на този закон. И продължавам да съм такъв. От първоначалния вариант остана много малко, но това, което е много ценно, е забраната преподаватели да бъдат броени в акредитацията на повече от едно висше училище. Струва ми се, че това ще има ефект. Другите неща, които се казаха, че законът ще предостави повече възможности на младите хора за по-лесно израстване - винаги съм казвал, че не е важно да е “лесно”, а да няма пречки за развитието на тези, които са интелигентни. Ето, от 2 г. поздравявам лично всеки нов професор при нас.

- На каква възраст са те?

- Миналата седмица на един от професорите, за съжаление, му готвех заповед за наказание. Защото върви против политиката на обществото в областта на висшето образование - станал е професор на 37 години.

Следващия месец рекордът му ще бъде подобрен - ще имаме професорка на 32 г. Аз самият станах такъв на 41 г. Дайте да се разберем - и сегашната система не пречи на младите, но винаги може да има някой идиот, който да ти попречи.

- Проф. Илчев, как ще коментирате, че не един и два университета са се превърнали в прикрития на финансови злоупотреби, че преподаватели са част от различни видове далавери, че вузове легитимират хора с неясна или криминална дейност...

- Не искам да коментирам твърдения в медиите, преди да има съдебни доказателства. Тези две години, откакто съм ректор, ми показаха, че хората озверяват за 2 лева. Дори когато получават 2000 лева. Много е печално, като се замислиш за същността на човека. Има доста преподаватели, включително и от СУ, които материализират своите познания и положение в обществото или университетска институция. Не знам дали ви прави впечатление, че всички скандали са свързани с държавните университети.

Но реалната корупция във висшето образование е в частните университети и колежи. На практика те предоставят диплома срещу заплащане. Няма какво да се лъжем - това си е корупционна практика, но там няма скандали, защото нещата са поставени изцяло на финансова основа.

- Смятате ли, че е добре институти на БАН да станат част от вузовете?

- Не искам да коментирам академията. В БАН има качествени хора и институти, има и такива, които не са. И ние в СУ не можем да се похвалим, че при нас работят само гении. Има излишно противопоставяне между академията и университетите. За включването на институти към вузовете е нужна радикална промяна на финансирането на цялата система. Нека да сме наясно - с тези средства, които се дават, и с генния фонд,който имаме, голяма наука у нас не може да има. Но как ще се реформира БАН, както казват Илф и Петров: “Въпросът за спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. В никакъв случай обаче не бихме искали качествените колеги да бъдат обидени като резултат от реформата.

- Как ще привлечете качествените кандидат-студенти?

- Тази година сменихме системата на прием и това ни постави пред известни трудности. Първо се записаха в пъти повече на първите изпити, а за един от най-тежките изпити по математика се оказаха страшно много отличници. И сега търсим места за тях. До 3 г. очаквам изцяло да се промени начинът на прием в университетите. И изпитите в този им вид да отпаднат.

Източник: вестник "Труд"